Учените са единодушни, че намаляването на глобалните емисии на парникови газове във възможно най-кратки срокове е от ключово значение за справяне с глобалното затопляне. Или поне все по-малко са хората, които се противопоставят на тази теза. Вредните емисии обаче се увеличават всеки ден, затова се появи и тезата за слънчевото (соларното) геоинженерство (solar geoengineering). Тя всъщност изобщо не е нова, но напоследък добива все по-голяма популярност, благодарение на различни инициативи.
Слънчевото геоинженерство е термин, използван за описание на група хипотетични технологии, които на теория биха могли да противодействат на повишаването на температурата чрез отразяване на повече слънчева светлина от повърхността на Земята.
От изпращането на гигантско огледало в космоса до разпръскването на аерозоли в стратосферата – всички предложени техники са свързани с уникални технически, етични и политически предизвикателства.
От разузнаването на САЩ обаче са скептични и предупреждават, че климатично инженерство може да предизвика война и се нуждае от ясна регулация.
Всички видове слънчево геоинженерство – известно още като управление на слънчевата радиация (УСР – solar radiation management SRM) – са обединени от целта си да ограничат въздействието на слънчевата светлина върху Земята, но се различават значително по своя подход. Възможните методи включват намаляване на задържащите топлина облаци, изпращане на гигантски слънчев чадър в орбита или освобождаване на аерозоли в стратосферата. Макар тези технологии теоретично да биха могли да намалят глобалното затопляне, те нямат за цел да намалят количеството на парниковите газове в атмосферата и следователно не биха могли да се справят пряко с проблеми като окисляването на океаните. Изследванията обаче показват, че използването на слънчево геоинженерство би могло косвено да намали количеството на CO2 в атмосферата, като спре топенето на вечната замръзналост, намали емисиите в енергийния сектор и предизвика промени в обратната връзка на въглеродния цикъл.
Идеята за проектиране на климата с цел ограничаване на слънчевата светлина се обсъжда от учени и политици повече от 50 години, но освен проучвания, основани на компютърни симулации, са проведени много малко изследвания на място.
Въпреки това през последните месеци интересът към SRM изглежда нараства. През октомври миналата година учени се срещнаха в Берлин, за да обсъдят бъдещето на геоинженерството. През ноември миналата година в Камарата на представителите на САЩ се проведе заседание на подкомисия по геоинженерство.
Този интерес обаче срещна съпротивата на някои учени и активисти, които твърдят, че потенциалните рискове от подобни технологии все още не са напълно изяснени.
Някои от тях се опасяват, че един геоинженерен свят може да доведе до редица екологични и обществени предизвикателства, които според тях могат да бъдат сравними с изменението на климата или дори по-лоши от него.
- Идеи за соларно геоинженерство
- Впръскване на аерозоли
- „Изсветляване“ на морските облаци – впръскване на солена вода в морските облаци с кораби
- Култури и сгради с високо албедо (албедото характеризира отражателната способност на повърхността на телата и представлява отношението на количеството отразена слънчева радиация от естествена или изкуствена повърхност към количеството радиация, постъпваща към нея)
- Океанско огледало – създаване на пяна, която да отразява повече светлина
- Изтъняване на облаците
- Космическа слънцезащита
Видео по темата за управление на слънчевата радиация