Европейската космическа агенция публикува карта на „най-древната светлина“, излъчена непосредствено след Големия взрив. Картата разкрива, че Вселената е малко по-стара и се разширява малко по-бавно. Според последните изчисления, Вселената се е появила преди 13,82 милиарда години. Това е с около 50 милиона години повече, отколкото се смяташе досега, но основните понятия за космоса – как се е появил, от какво е съставен и какво е бъдещето му, остават същите. Картата е потвърждение на модела на Големия взрив за появата и еволюцията на Вселената, както и на инфлацията – теорията, според която тя е нараснала от субатомен размер до наблюдаваните сега размери само за част от секундата.
Някои елементи обаче са неочаквани и изискват уточняване. Резултатите дават нова информация за състава на Вселената. Оказва се, че тя е изградена от повече материя (31,7 процента) и по-малко от тъмна енергия (68,3 процента).
Картата е съставена с данни, събирани 15 месеца с европейския космически телескоп „Планк“ . Той е третият западен спътник , който изучава космическия микровълнов фон. Предишните COBE и WMAP бяха ръководени от НАСА. През 80-те години на миналия век Съветският съюз изпрати в космоса „Реликт-1“. Космическият микровълнов фон е светлината, която се е разпространила в космоса, след като Вселената се е охладила достатъчно, за да се образуват водородни атоми. Преди това, около 375 000 години след появата й, условията са били толкова горещи, че цялата светлина е била уловена в мъгла от йонизирана материя. Тогава Вселената е била непрозрачна. „Реликтовата“ светлина още се вижда. Тя къпе Земята в почти равномерно сияние, което благодарение на разширението на Вселената се улавя в микровълнови честоти. Средният й температурен профил е само 2,7 градуса над абсолютната нула, но е възможно да бъдат засечени малки отклонения от този сигнал. Тези колебания отразяват разликите в плътността на материята, когато светлината е тръгнала на път. Неравностите, тласкани от гравитацията, са дали начало за развитието на звезди и галактики.
