Новини

Картография на Странджа през вековете

Петър Мутафчиев – потомък на Шапкаревия род от Охрид и един от учредителите на Българското сдружение на родовете от Македония (БСРМ), подкрепи възстановяването на експозицията „Картографският образ на Странджанския край през вековете“, съобщават от ГЕОПАН.

Създаването на тази забележителна колекция с ценни от историческо гледище изображения на Македония, Тракия и Странджа през вековете е резултат от усилия, положени още през 1981 година под ръководството на проф. Александър Фол (тогава председател на Общия научно-консултативен съвет на Програмата за изследване на Странджанско-Сакарския край). По-късно изложбата е показана с голям успех в Българския културен център – Дом Витгенщайн във Виена, Австрия.

По-късната селекция, осъществена от Международния търговски и културен център Геопан – Бургас, не само съхранява първоначалният набор от карти, но и го обогатява с нови образци, а също го дигитализира. В редица представителни изложби в Страсбург, Брюксел, Истанбул, Кишинев, Сoфия, Бургас и Ню Йорк колекцията убедително представя възможностите на създадения Дигитален архив „Тракия – Геопан“.

Идеята на възобновения проект е в местността Петрова нива в Странджа да се създаде първата картографска експозиция на открито, която да показва единството на българското землище на територията на географските области Тракия, Мизия и Македония (Именно тази идея е ръководила българите вдигнали се на повсеместно въстание в Македония и Тракия през 1903 година). Подбраните картографски изображения за Петрова нива произхождат от почти всички европейски архиви и отделни частни колекции.

Петър Мутафчиев се доверява на специалистите на Геопан и Градския исторически музей „Проф.д-р Александър Фол“, за да направи своя избор – на Петрова нива с негови средства да бъде отпечатана и поставена първата карта, издадена на български език, озаглавена Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земли, в 4 листове. Рисувал, писал и литографирал Александър х. Руссет. Страсбург, 1843“.

При създаването й А. хаджи Руссет ползва картата на  Пиер Лапи “Генерална карта на Европейска Турция” (Karte generale de la Turquie d`Europe, Paris, 1822). Важно е да се отбележи, че при изработката на българския екземпляр картата на Пиер Лапи е обогатена и допълнена от българския й издател, което я прави ценна и до наши дни. В това ни убеждава фактът, че трудът на хаджи Руссет е използван в по-ново време при определяне на границите на Република Македония, както и за очертаване на физико-географските области Македония и Тракия.

Идеята на Петър Мутафчиев да подкрепи експозицията на Петрова нива е в съзвучие с целите на Българското сдружение на македонските родове. Показвайки единството на Мизия, Тракия и Македония картата популяризира общото културно-историческо наследство на родовете от Македония. Несъмнено нейното представяне ще съдейства за сближаване на хората с общи родови корени от България, Гърция и Северна Македония, спомагайки за превъзмогване на наслоените различия.

Същевременно, приносът на потомъка на Шапкаревия род от Охрид, който е бивш министър на транспорта на Р България, е и историческо припомняне за общоевропейското и геополитическото значение на коридор № 8, който свързва бреговете на Тракия Понтика с Адриатическото крайбрежие, което ясно личи на картата на хаджи Руссет.  Петър Мутафчиев се надява, че ще може да дари и на родния Охрид идентичен екземпляр на картата от Петрова нива, който ще припомня един забележителен паметник на общото българско възрожденско минало.       

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • В МРРБ търсят еко решения
    В МРРБ търсят еко решения

    Виждаме много дефекти, ще търсим механизъм те да бъдат отстранени. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова на среща с представители на

  • Комитова: Чакаме 1,9 млрд. лв. за саниране
    Комитова: Чакаме 1,9 млрд. лв. за саниране

    България разчита на 1,9 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост за обновяване на жилищния и нежилищния фонд. Значителни средства са предвидени за тези

  • Дискусия как да се направи по-добра инфраструктура
    Дискусия как да се направи по-добра инфраструктура

    Предприемачите и общината имат нужда от диалог, за да се стигне до по-справедливо изграждане на инфраструктура. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх.

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us