Новини

Китай и Русия се разбраха за космоса и Луната

Генералният директор на Роскосмос Дмитрий Рогозин и ръководителят на Китайското национално космическо управление Чжан Къцзян подписаха меморандум за сътрудничество за създаване на Международна научна лунна станция, съобщиха ТАСС и АФП.
В документа е записано, че двете космически агенции ще си сътрудничат за създаването на Международна научна лунна станция (МНЛС) „с отворен достъп за всички заинтересувани страни и международни партньори“.
Церемонията по подписването беше виртуална, на видеоконференция. Двете страни се договориха да използват съвместния опит и научни технологии за създаването на пътна карта за строителство на международна изследователска станция на Луната, се посочва в съобщение на китайското космическо ведомство в социалната мрежа УиЧат.
Двете страни ще работят заедно за изучаване на лунната повърхност и за реализиране на съвместни проекти в орбитата на естествения спътник на Земята.

Скокът на Китай
Азиатската страна предвижда да изпрати астронавти на Луната до 2030 г.
Китай вече направи „големия си удар“ в началото на 2019 г., когато успя да спусне апарат на обратната страна на Луната, затвърждавайки статута си на космическа сила.
През декември миналата година, в рамките на програмата „Чанъе“, Китай успя да върне на Земята първите лунни проби от 45 години. За последен път руснаците спускат апарат на повърхността на Луната през 1976 г.
Завръщането на САЩ
НАСА съсредоточи усилията си върху програмата „Артемис“ („Артемида“), която цели връщането на астронавти на Луната и инсталирането на постоянна база на повърхността й.
Мисията „Артемис 1“, която ще тества новата тежка ракета-носител Спейс лонч систъм (SLS) с празна капсула „Орион“, е планирана за края на 2021 г. Мисията „Артемис 2“ трябва да отведе астронавти около Луната през 2023 г., без кацане на повърхността й. Третият етап от мисията, „Артемис 3“, предвижда изпращането през 2024 г. на двама астронавти на лунната повърхност – за първи път след „Аполо 17“ преди 52 години, сред които първата жена.
Бъдещата лунна орбитална станция „Гейтуей“ беше обявена, докато Доналд Тръмп заемаше президентския пост. Първоначално сведена до един обитаем модул, станцията се очаква да се разраства с годините.
Като сътрудник на тази програма, разглеждана като изпитателно поле за Марс, Европейската космическа агенция (ЕКА) вече е осигурила три места за европейци на борда на бъдещата станция.
НАСА цели до края на десетилетието да изгради „базов лагер Артемис“ на Луната, при условие, че новият президент Джо Байдън и Конгресът се съгласят да отпуснат необходими десетки милиарди долари.
Частният играч „Спейс Екс“.
Частната компания „Спейс Екс“ на милиардера Илон Мъск понастоящем разработва космическия кораб „Старшип“, предназначен за бъдещи полети до Марс. На първо време, ако корабът влезе в действие, може да се окаже полезен за пътувания до Луната.
Именно със „Старшип“ японският милиардер Юсаку Маедзава планира да полети през 2023 г. на обиколка около Луната заедно с още осем туристи.
Русия губи скорост
Оповестеният руско-китайски проекта за изграждането на лунна станция идва в момент, когато Русия – пионер в покоряването на космоса от съветската епоха, от години изостава в надпреварата.
Москва планира три мисии „Луна“ до естествения спътник на Земята през следващите пет години, главно за минно дело.
Израел и Япония в надпреварата
Повече от година след неуспешното кацане на Луната, през декември 2020 г. Израел стартира операция „Берешит 2“. Проектът има за цел да изпрати непилотиран космически апарат на Луната през 2024 г.
Японската агенция за аерокосмически изследвания (ДЖАКСА) също планира кацане на Луната през 2022 г., надграждайки върху успеха на изпращането на три космически апарата в орбитата й през 2007 г.
Индия и пропуснатата възможност
През 2019 г. индийската организация за космически изследвания (ISRO) претърпя неуспех с втората си лунна мисия „Чандраян-2“, след като спускаемият модул „Викрам“, който трябваше да осъществи меко кацане на повърхността на Луната и да достави лунохода „Прагян“, се разби.
Така Индия пропусна възможността да стане четвъртата нация, позиционирала успешто апарат на естествения спътник на Земята.
На базата на уроците, получени от „Чандраян-2“, Индия подготвя следващата си лунна мисия.

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • В МРРБ търсят еко решения
    В МРРБ търсят еко решения

    Виждаме много дефекти, ще търсим механизъм те да бъдат отстранени. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова на среща с представители на

  • Комитова: Чакаме 1,9 млрд. лв. за саниране
    Комитова: Чакаме 1,9 млрд. лв. за саниране

    България разчита на 1,9 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост за обновяване на жилищния и нежилищния фонд. Значителни средства са предвидени за тези

  • Дискусия как да се направи по-добра инфраструктура
    Дискусия как да се направи по-добра инфраструктура

    Предприемачите и общината имат нужда от диалог, за да се стигне до по-справедливо изграждане на инфраструктура. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх.

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us