България има потенциал за инвестиции в пет приоритетни пътни проекта, четири железопътни направления, четири пристанищни терминала, един интермодален пристанищен терминал във Варна, един интермодален терминал в Пловдив и две граждански летища. Тези възможности бяха представени в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски в Китай. Двамата бяха в състава на българската делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов за участие в Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа. Събитието се проведе в края на ноември в Шанхай, Суджоу и Пекин в Китайска народна република.
Китайски инвеститори проявяват сериозен интерес към изграждането на автомагистрала „Черно море“, строителството на тунела под връх Шипка, както и строителството на магистрала Русе – Свиленград, но по нов маршрут, включващ и самия тунел. Това каза още в Суджоу министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова след сесията „Един пояс, един път“ на Петия икономически форум „Китай и страните от Централна и Източна Европа“. Форумът съпътстваше срещата на правителствените лидери 16+1, в която участва и Борисов. В българската делегация освен Павлова и Московски, бяха и вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на финансите Владислав Горанов, на икономиката Божидар Лукарски, на земеделието Десислава Танева и на външните работи Даниел Митов, както и представители на 36 български компании.
Този път инициаторът на проекта Китай бе домакин на редовните вече годишни диалози между азиатския гигант и страните от ЦИЕ – Албания, Босна и Херцоговина, България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.
Китайският премиер Ли Къциян лично посрещна гостите под мотото „Ново начало. Нови полета. Нова визия“.
Досега тези срещи са се провеждали във Варшава през 2013 г., в Букурещ през 2013 г. и в Белград през 2014 г.
Павлова представи пред потенциални инвеститори проектите за довършване на изграждането на автомагистралния пръстен на България, който обхваща стратегически важна пътна инфраструктура като завършването на автомагистралите „Хемус“, „Черно море“, София – Калотина, София – Видин и Русе – Велико Търново като част от цялостното направление Русе- Свиленград.
Министър Лиляна Павлова заяви, че строителството на магистрали трябва да става като първо условие на принципа на концесия или публично-частно партньорство – без държавна гаранция и без очакване за доплащане при липса или при намален трафик. „Това е категоричната ни позиция. Трябва да се търсят стратегически, взаимноизгодни проекти, но без държавна гаранция и без доплащане“, категорична бе тя. В тази връзка регионалният министър представи модела на тол-система, която се предвижда да бъде внедрена у нас в две категории. Едната тол такса ще бъде само за използване на конкретен пътен участък, а другата включва и цената за откупуване на строителството на участъка при наличие на частен инвеститор.
Конкретната реализация на проектите зависи от инициативата на компаниите, които ще дойдат в България, защото с формирането на партньорства с български компании процедурите отнемат около 2 години.
България, която е разположена на кръстопътя на Европа, Азия и Африка си е поставила амбициозната задача да довърши своя магистрален пръстен. През септември тази година правителството одобри Стратегия за развитие на пътната инфраструктура и Средносрочната оперативна програма за изпълнението й до 2022 г. Тя предвижда изграждането на нови над 600 км магистрали, модернизация и ново строителство на републикански пътища. Това посочи пред китайски инвеститори министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
В момента правителството търси 1,5 млрд. евро за ключови пътища, които са връзка с европейските транспортни коридори през България. По думите й амбицията на правителството е с европейско финансиране да се довършат магистрала „Струма“ и отсечката от Ябланица до Велико Търново на автомагистрала „Хемус“.
Министър Лиляна Павлова отбеляза, че България не само подкрепя инициативата „16+1“, в която активно участваме, но и инициативата „ЕС – Китай платформа за свързаност“ и концепцията за „Един пояс, един път“. „Ние ще настояваме България да заеме своето важно място, което има със стратегически географската си локация – на кръстопът между Европа и Азия, през който минават и ще минават важни транспортни коридори между Китай и Европа“, допълни тя.
Лиляна Павлова и колегата ѝ Ивайло Московски се срещнаха с китайския министър на транспорта Ян Чуантан, като говориха за създаване на обща програма за инфраструктурните проекти в България.
Павлова разясни на Ян Чуантан водещата роля на МРРБ в цялостния инвестиционен процес за проекти от всички сфери – пътни, водни, железопътни и др. Тя изтъкна готовността си да съдейства за реализацията на съвместните инфраструктурни проекти.
По време на срещата бе подчертано, че през България преминават няколко трансевропейски коридора и основните трасета, които свързват Близкия изток с Европа.
През 2014 г. търговският обем между Китай и страните от ЦИЕ достигна 60,2 млрд. щатски долара в сравнение с 43, 9 млрд. в 2010, китайските инвестиции са над 5 млрд., но източноевропейските в Китай са пет пъти по-малко – 1,2 млрд. долара. Стремежът на Китай е до 2020 г. да бъде удвоен търговския обмен със страните от региона, както и да реализира инфраструктурни проекти в тях.
