Преди малко повече от година, през декември 2009 г. в Копенхаген се събраха световни лидери за срещата за климата. Медиите, които обичат да преувеличават, тогава определиха форума като най-важното международно събитие след края на Втората световна война. Макар коментарите да се въртяха около това, че всичко зависи от държавниците на двете страни най-големи замърсители на околната среда – Китай и САЩ, още в датската столица стана ясно, че нищо няма да се реши. Онова, по което световният елит все пак постигна консенсус преди Коледата на 2009 г., беше уговорката за следваща среща, на която да се уточняват параметрите. Тя бе планирана да се случи в мексиканския курорт Канкун, а най-важното условие за провеждането й бе да не е по време на световното първенство по футбол, за да могат световните лидери спокойно да си гледат мачовете. В Копенхаген трябваше да се стигне до споразумение, което да замени Протокола от Киото, който изтича в края на 2012 г. Това не стана. Едно момиче – Кристина Ора от Соломоновите острови, каза в датската столица през 2009 г.: „Родена съм през 1992 г., вие преговаряте през целия ми живот и не можете да ни кажете, че ви е нужно още време“. Сега еколози протестира срещу нехайството на световните лидери на форума на ООН в Мексико.
На двуседмичната конференция в карибския курорт участваха 190 държави и се достигна до споразумение за засилване на действията срещу климатичните промени, включително като определи целта от 2020 г. да бъдат предоставяни по 100 милиарда долара годишно в помощ на по-бедните страни. Има и договореност за мерки в защита на тропическите гори. Постигнатото обаче е далеч от необходимото. Спънките продължават да идват от Китай, САЩ и износителите на петрол от ОПЕК.
Срещата в Канкун премине почти тихомълком и не се радваше на световно внимание, въпреки че според директора по енергийната и климатичната политика в консултантската фирма „Екофис“ Никлъс Хьоне съществуващите правителствени политики за борба с глобалното затопляне ще доведат до покачване на световните температури с около 3,6 градуса по Целзий (6,5 градуса по Фаренхайт) над нивото от прединдустриалната епоха.
Светът не успя да постигне нов договор от 1992 г. насам, когато в Рио де Жанейро беше подписана Рамковата конвенция на ООН по климатичните промени.
Резултатът е, че средните световни температури вече са се покачили с около 0,8 градуса по Целзий (1,4 градуса по Фаренхайт) от индустриалната революция, а 2010 г. е на път да се превърне в една от трите години наред с 1998 и 2005, през които според данните е имало най-голямо затопляне, откакто през 19 век е започнала тази статистика.
Все пак има и положителни аспекти. Инвестициите се пренасочват от въглищата, газа и петрола към възобновяеми източници на енергия, като в тази посока решителни действия предприема Китай. “ Фокусът не би трябвало да бъде само върху борбите с преговорите за договор, защото има неща, които могат да се направят сега“, коментира президентът на Световната банка Робърт Зелик. В същата посока са и коментарите на доскорошният шеф на секретариата по климата на ООН, а днес – консултант в одиторската компания KPMG Иво де Бур. Той заяви, че бизнесът не чака края на процеса и все пак светът върви напред. Той изброи редица тревоги във връзка с цените на енергията, недостига на материали, прогнозите, че от сегашните 6,8 милиарда души населението на света ще достигне 9 милиарда до 2050 г. Всички се обединяват около разбирането, че светът е обречен да преживее покачване на морското равнище с между 0,4 и 1,4 метра. Постигането на договореност обаче се отлага отново.
Следващата среща за климата, която вероятно ще премине още по-тихо от канкунската, ще бъде догодина в Дърбан, Южна Африка.
