В понеделник от космодрума в Байконур бе изстрелян орбиталният апарат Exomars Trace Gas, който ще измерва атмосферните газове на Марс, в които може да има отпадъчни продукти от микроби. Сондата е съвместен проект на Европейската и Руската космически агенции.
Учените се надяват да открият източника на засечения метан от роувъра Curiousity. Газът се произвежда от много от живите организми на Земята. Предполага се, че наличието му на Марс може да се дължи на живот на или под поръхността на планетата, но е възможно и да е резултат от химични реакции в скалите.
ExoMars ще търси следи от газове в атмосферата на Червената планета. Ако бъде регистрирано наличието на други сложни въглеводороди заедно с метана, като пропан или етан, отговорът на загадката ще бъде по-вероятно живот. Ако бъде засечен серен диоксид, тогава ще се потвърди по-скоро геоложкият произход на газа.
На борда на ExoMars се намира и българска апаратура – „Люлин-МО“, създадена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН. Тя ще се използва за изследване на космическата радиация и е част от руския неутронен спектрометър FREND. „Люлин-МО“ е разработена по съвместен проект на ИКИТ-БАН и Руската академия на науките.
Космическият апарат ще измине разстоянието от 496 милиона километра до Марс за седем месеца. С пристигането си ExoMars ще отдели малък спускаем модул, който ще извършва тестове на топлинни щитове и парашути за бъдещи кацания на планетата.
Изстреляната сонда е само първата част от експедицията. Тя ще бъде последвана от марсоход, разработен да прави сондажи до два метра дълбочина отново с цел търсене на микробактериален живот. Той ще бъде изстрелян през 2018 година, но според ЕКА е възможно да се отложи заради финансови причини.
