Българката Кристалина Георгиева застана начело на мега структурата Международния валутен фонд (МВФ) в началото на октомври и с това е първият директор, който лично е преживявал наложена от МВФ реформа върху някоя държава – в нейния случай върху България през 90-те.
МВФ
Международният валутен фонд е създаден през юли 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като част от Бретън-Удската система, приета от международна конференция с участието на 45 държави, чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Приведен е в действие на 27 декември 1945 г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие. Международният валутен фонд се финансира чрез вноски от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Квотите се преразглеждат периодично.
Влиянието на МВФ върху глобалната икономика постепенно се покачва с присъединяването на нови членове. Днес броят им е четири пъти повече. Не всичко обаче е розово. През 2008 г., изправен пред дефицит на приходите, изпълнителният борд на МВФ взема решение да продаде част от златните резерви на фонда. На 27 април 2008 г. тогавашният директор Доминик Строс-Кан приема решението на борда за нова правна рамка, целяща попълване на дупка от $400 милиона. Предложението включва драстични орязвания на излишни разходи в размер на $100 милиона до 2011 г., което води до над 380 уволнени служители.
В България
България премина през болезнен преход от социализъм към пазарна икономика. България е член на МВФ от 25 септември 1990 г. Квотата на България в МВФ е $896.3 млн. За периода 1991 – 2004 г. България сключва общо осем споразумения с МВФ. Успешно приключили са програмите с фонда след 1997 г., в рамките на които България е изпълнила всички свои ангажименти и е получила договореното финансиране в пълен размер.
През 2007 г. страната ни осъществи операция по предсрочно погасяване на дълга към МВФ като по този начин изплати окончателно задълженията си. Членството на България в Европейския съюз е основата за преминаването на нов етап в отношенията между МВФ и страната ни, които се развиват по смисъла на общото сътрудничество на институцията с нейните членове, като се осъществяват годишни прегледи по изпълнението на макроикономическите показатели и финансово-икономическите политики в контекста на консултациите по член ІV от Учредителния договор на МВФ (провеждат се на 12-месечен цикъл), както и експертни визити на мисията за България в рамките на годината. Това е обичайния формат по който международната финансова институция взаимодейства със страните, с които няма съгласувани програми за изпълнение.
Нов директор
Георгиева казва, че този опит я е накарал да се стреми към кариера в международни финансови институции, защото вярва, че те могат добре да повлияят на живота на обикновените хора.
„Признаваме, че световната икономика продължава да разочарова. Непредсказуемостта на търговските спорове, колебанията на притока на капитали, Brexit, конфликтите и природните бедствия могат да причинят големи икономически смущения“, казва Георгиева в първото си интервю след поемането на новата си длъжност. Тя посочва неотдавнашното нападение срещу саудитски петролни инсталации и последвалия рязък ръст на цените на петрола като пример за опасни колебания, която заплашва света. И призова страните да предприемат действия сега, за да направят стимулиращи растежа публични инвестиции или структурни промени преди още по-голямо забавяне на икономиката.
„Кристин Лагард би казала, че трябва да поправим покрива, когато времето е слънчево“, отбелязва Георгиева, имайки предвид предшественичката си на поста, която пък в момента вече е шеф на Европейската централна банка. „Аз идвам, когато е облачно и от време на време вали и моето послание е, че вече е невъзможно да отлагаме поправянето на покрива“, допълва тя.
Георгиева обеща, че под нейно ръководство МВФ ще се съсредоточи повече върху проблемите на неравенството, корупцията и климата, както и върху последиците от бързите технологични промени.
Иначе от Световната банка я изпратиха с хоро. Споделя, че ходи на фитнес. Купила си е електромобил, тъй като е притеснена от промените в климата, които наблюдавала от първо лице по време на работата си в Африка. Потомка на български революционери, слуша рок преди важни срещи, колеги я описват като лоялна, твърда и директна. Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, отбелязва, че тя донася във фонда опита на технократ, умеещ да постига сделки и се чувства като у дома си на ръководни позиции в световната политика.
Като шеф на Световната банка Георгиева повишава капитала с 13 млрд. долара – почти двойно увеличение на активите на банката. Като член на Европейската комисия от 2014 до 2016 г. тя отговаря за над 33 хил. служители и бюджет от 175 млрд. долара в момент, когато Европа се бори с множество извънредни ситуации като сътресенията в еврозоната, мигрантската криза и последиците от гласуването на Великобритания за излизане от ЕС. „Никога не обещавайте твърде много, но винаги изпълнявайте много повече от това, което сте обещали – това е нейната мантра“, казва бивш шеф на кабинета й Елизабет Вернер.
ЕЦБ
Пак през октомври, но в края Европейската централна банка проведе последното си заседание под председателството на Марио Драги. От началото на ноември ръководството на институцията ще бъде поето от новия президент Кристин Лагард, на фона на засилващите се критики към монетарната политика, водена от нейния предшественик.
Европейската централна банка е фактическият наследник на Европейския паричен институт (ЕПИ) от 1 юни 1998 г. по силата на Договора от Маастрихт, но придобива реална власт на 1 януари 1999 г. с въвеждането на еврото. По време на създаването на ЕЦБ членовете са наброявали 11. Оттогава насам са се присъединили: Гърция през 2001 г., Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и Литва през 2015 г. С влизането на сила на Лисабонския договор от 1 декември 2009 г. Европейската централна банка придобива официален статут на институция на Европейския съюз. Основната цел на ЕЦБ е поддържането на ценова стабилност в еврозоната. През октомври 1998 г. Управителният съвет определя ценовата стабилност като инфлацията под, но близо до 2%. Сред приоритетите на ЕЦБ е определянето и налагането на паричната политика на еврозоната, осъществяването на операции с валута, грижата за резервите в чуждестранна валута на Европейската система на централните банки и подпомагането на функционирането на финансовите пазари. От ноември 2014 г. ЕЦБ поема нови задачи в областта на банковия надзор в рамките на единния надзорен механизъм, който цели да гарантира сигурността и стабилността на европейската банкова система.
Нов директор 2
Осъществяването на т. нар. „твърд Брекзит“, без сделка с Европейския съюз, може да предизвика икономически хаос във Великобритания, който да се пренесе и на Стария континент. На последното заседание с Драги Европейската централна банка запази паричните стимули непроменени. Финансовата институция потвърди най-новия си пакет от рекордно ниски лихви и възобновяване на програмата за обратно изкупуване – мерки, които бяха обявени на фона на безпрецедентно противопоставяне от страна на някои представители на ЕЦБ. Голяма част от изпълнението на стимулите обаче ще зависи от наследницата на Драги, Кристин Лагард, която присъства на заседанието на Управителния съвет като наблюдател.
За разлика от своите предшественици, Драги нито веднъж нямаше възможност да повиши лихвите по време на мандата си, а вместо това той изпомпваше все по-голяма ликвидност във финансовата система, докато се бореше с криза след криза. Марио Драги ще бъде запомнен с обещанието си да направи „всичко, което е необходимо”, за да спаси еврото по време на кризата с дълга от 2012 г., както и със създаването на 11 милиона работни места от 2013 г. насам. Драги обаче не постигна целите за инфлацията. Представителите на ЕЦБ твърдят, че икономиката в еврозоната е все по-устойчива, но е под натиск от международното търговско напрежение и Brexit. От централната банка очакват да понижат прогнозите си за икономиката през декември.
Новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард ще трябва да положи усилия да възстанови инфлацията на желаните нива, започвайки от променяне на ръководните указания на банката с цел изключване, веднъж завинаги, на възможността за повишаване на лихвените проценти през 2020 г., а след това – и възобновявайки количественото облекчаване. Нито едната, нито другата от тези мерки няма да реши проблемите на еврозоната – инвеститорите отдавна са стигнали до заключението, че няма да има повишаване на лихвите през 2020 г.
Европа има нужда преди всичко от структурни реформи и от антициклична бюджетна политика. Марио Драги, сегашният президент на ЕЦБ, не спря да защитава тази позиция, но така и не успя да убеди политическите ръководители да положат трайни усилия по въпроса. Ако неговият наследник иска да възстанови доверието в ЕЦБ за инфлацията и, в краен случай, да гарантира устойчивостта на еврозоната, то тогава Свещеният Граал за него ще бъде да накара политическите ръководители да поемат своите отговорности.
Криза?
Пак в края на октомври министри на финансите и управители на централни банки от цял свят се събраха между 18 и 20 октомври във Вашингтон за да обсъдят глобалната икономика. МВФ понижи прогнозите си за растежа. Предвижда се, че глобалният БВП ще нарасне с едва 3% през тази година (спад от прогнозираните през пролетта 3,3%) и с все още вялия темп от 3,4% (намаление от 3,6%) през 2020 г. Икономическата инерция отслабва почти навсякъде, като МВФ нарича това „синхронизирано забавяне“. Ревизираната перспектива вече е най-слабата след кризата преди 10 години, като рисковете в прогнозата са до голяма степен, както казват икономистите, в посока надолу.
Перспективата за рецесия при настоящите условия е наистина тревожна. С изобилието от количествени облекчения и свръх ниски лихви, финансовите условия бяха разхлабени, за да поддържат цените на активите, да потиснат доходностите и да засилят търсенето. Мерките бяха необходими, но резултатът е „отвързани” оценки на активите и повишен кредитен риск. Безразсъдно надутите цени на жилищата бяха основна причина за кризата. В много страни те се покачиха отново заради евтиния кредит. Банките увеличиха капитала си след 2009 г., но не достатъчно, за да бъдат сигурни при нов голям икономически спад. Прословутият „омагьосан кръг“ на рисковия държавен дълг и банковата несъстоятелност – признат за основна опасност след 2008 г. – остава в същината си.
Тръмп започна търговска война с Китай и заплаши други страни със същото. Китай е бавен в справянето с финансовите си дисбаланси. Великобритания е готова да разруши икономиката си и системата на управление в преследването на Brexit. ЕС имаше години, за да оборудва еврозоната с двете основни потребности на единната валута – общ бюджет за смекчаване на рецесиите и функциониращ банков съюз, но не го направи.
Световната икономика е в опасно положение и отчаяно се нуждае от по-мъдро и по-ефективно управление, смятат експертите.
