Ракетата-носител „Союз-2.1б“ с автоматична станция „Луна-25“ беше изстреляна от космодрума Восточний на 11 август. На 16 август апаратът трябва да навлезе в окололунна орбита, а на 21 август се очаква мекото му кацане.
В неделя Роскосмос съобщи, че на „Луна-25“ за първи път са включени научни инструменти. В резултат на това са получени първите данни от измервания за полета до Луната, които специалистите вече са започнали да обработват.
Луната е във фокуса на няколко амбициозни програми, като в надпреварата за кацане на повърхността й участват отново силните на деня, „абонирани“ за космически подвизи, но също и нови кандидати, предаде Франс прес.
Технологични, научни, политически – мотивите им са разнообразни, като често погледът им е насочен към Марс.
Луната се превърна в задължителна отбивка преди пътуване до Червената планета. Място, където да бъдат изградени бази „за смяна на конете“, но където да се тестват и скафандри, транспортни средства, енергия. Място, където хората да се научат да живеят в дълбокия космос.
В допълнение към тези технологични мотиви, жителите на Земята все още имат какво да научат за своя естествен спътник и неговото формиране.
Не бива да се забравя и стратегическата необходимост някои от нас да бъдат първи, заради вътрешната политика или икономическата привлекателност на лунните ресурси – вода, метали…
Възходът на Китай
Китай планира да изпрати тайконавти на Луната преди 2030 г. и има амбиции да изгради база на повърхността й.
Въпреки че страната изпрати първия си човек в Космоса едва през 2003 г. – доста време след като СССР и американците направиха това през 1961 г. в разгара на Студената война, космическите й програми, захранвани с милиарди долари, набират скорост от десетилетия.
През 2019 г. Китай успя да осъществи първото в света кацане на космически апарат на обратната страна на Луната, а година по-късно върна проби от естествения спътник на Земята – безпрецедента операция за която и да е страна от повече от 40 години. През 2021 г. страната изпрати малък робот на Марс.
Завръщането на САЩ
Половин век след последните мисии „Аполо“ („Аполон“), НАСА съсредоточава усилията си върху програмата „Артемис“ („Артемида“), която има за цел – по план през 2025 г., да върне астронавти на Луната, в това число първата жена и първия афроамериканец.
След това на дневен ред ще дойде въпросът за трайно присъствие чрез изграждането на база на повърхността на Луната и космическа станция в орбита около нея. Всичко това се прави с една цел – подготовка за още по-сложно пътуване с изпращане на екипаж до Марс.
Междувременно обаче ракетата“ Старшип“ (Starship), разработена от компанията „Спейс Екс“ на Илон Мъск за тези пътувания, се взриви по време на полет в първия си тест миналия април.
Новаците
Досега само три държави са успели да осъществят кацане на повърхността на Луната, която се намира на около 384 000 километра от Земята – Русия, САЩ и Китай.
Напредъкът в технологиите направи възможно намаляването на разходите за мисии, което окуражи нови публични и частни играчи да се впуснат в начинанието.
Преди броени дни космическият апарат „Чандраян-3“ на Индия навлезе в лунна орбита. Ако всичко върви по план, той трябва да кацне на повърхността й в края на месеца.
Луната обаче „не се дава“ толкова лесно. През 2019 г. частна израелска компания се провали в опита си да позиционира своята сонда „Берешит“ на повърхността й. Същото се случи през април миналата година и с лунния модул „Хакуто“ на японската стартъп компания айспейс.
Две други компании, американските „Астроботик“ (Astrobotic) и „Интюитив машинс“ (Intuitive Machines), се очаква да опитат късмета си по-късно тази година.
