Новини

Мъск изпраща хуманоид на Марс догодина

Основателят на „Спейс Екс“ Илон Мъск заяви, че мегаракетата кораб „Старшип“ ще се отправи към Марс в края на следващата година с хуманоидния робот „Оптимус“ на „Тесла“ на борда, предаде Ройтерс.

Ако всичко премине успешно, тогава кацането на хора на Червената планета може да започне през 2029 г., въпреки че 2031 г. е по-вероятното, добави Мъск в публикация в „Екс“.

Безпилотните мисии имат за цел да проверят доколко сигурно и надеждно е кацането на Марс, заяви Мъск по-рано този месец. „Ако тези кацания преминат успешно, първите пилотирани полети до Марс ще стартират след четири години“, прогнозира той. Мъск дори отива по-далеч: според него изграждането на град на Марс ще бъде възможно след 20 години.

За изстрелването трябва да се отвори т. нар. прозорец за трансфер между Земята и Марс, при който двете планети трябва да се намират в определено положение една спрямо друга, така че продължителността на полета да е сравнително кратка – около шест месеца.

В момента НАСА концентрира усилията си в друга посока – след повече от половин век иска отново да изпрати хора на Луната. Именно Лунната база трябва да послужи по-късно като основа за мисиите до Марс.

  По-малката от двете луни на Марс - Деймос, изглежда е направена от същите видове скали като самия Марс, което оспорва теориите за нейното формиране.
© Emirates Mars Mission

Междувременно по пътя си към астероида Диморф (Диморфос) сондата „Хера“ е направила близко прелитане край Марс, заснемайки редки изображения на луната му Деймос, предаде АФП, позовавайки се на Европейската космическа агенция (ЕКА). Сондата се приближи само на 5600 километра от марсианската повърхност с шеметната скорост от 33 480 километра в час. Това позволи на „Хера“ да тества и своите инструменти. Сондата успя да направи около 600 снимки, включително редки изображения на едната от двете луни на Марс, Деймос. Малкият спътник с неправилна форма и диаметър около 12,5 километра, изглежда тъмен, контрастирайки отчетливо с външния вид на своята планета. Според Марсел Попеску от Университета на Крайова, Румъния, направените от „Хера“ снимки ще позволят да бъде добавено ново парче към пъзела за определянето на произхода на Деймос.

Последната мисия на сондата е да изследва този малък астероид, който през 2022 г. беше умишлено ударен от космически апарат на НАСА, за да се отклони траекторията му. „Хера“ ще наблюдава последствията от удара, който намали орбитата на това небесно тяло с диаметър 160 метра с 33 минути. Диморф образува двойна система с по-голям астероид, наречен Дидим (Дидимос). Целта е да се прецени дали подобна техника ще бъде ефективна в бъдеще за отклоняване на астероид, ако той крие потенциална заплаха за сблъсък със Земята.

Author

Geomedia Magazine




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us