Министърът в оставка Лиляна Павлова: Благодарение на кабинета 2016 г. е с икономически растеж

Очаква се 90% покритие с кадастър до две години

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова се похвали, че с реформа в кадастъра покритието с кадастрална карта на страната ще бъде над 90 %. Това стана през декември на среща на Българския икономически форум.

От ноември услугите в са изцяло електронни и с 30% по-евтини, като скици могат да заявяват и издадат отвсякъде, информира Павлова. Предложихме и промени в Закона за устройство на територията, с които предвиждаме да облекчим бизнеса, защото предложихме отпадане на изискването за извършване на ОВОС ако за дадена територия има одобрен общ устройствен план, окрупняване на категориите строежи и съкращаване на сроковете за предоставяне на услуги, съобщи Павлова.

Излишък

„Благодарение на консервативната политика на правителството, заради която бяхме критикувани от мнозина, и на съвместната ни работа с бизнеса днес отчитаме успешна година, икономически растеж, който много хора не очакваха, и безработица под средните нива. Има политически турбуленции, но не трябва да позволяваме те да оказват влияние. Завършваме годината с излишък, който ще служи и като буфер. Част от тези средства бяха предоставени вчера за инвестиции. Без значение какво е следващото управление, те трябва да продължат, за да бъдат устойчиви.” Това коментира през декември на среща на Българския икономически форум министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова.

Тя представи основните възможности за бизнеса чрез програмите, по които работи министерството и подчерта, че благодарение на добрата съвместна работа с местните власти Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. е приключила успешно с много резултатни инвестиции в градска среда, пътища, инфраструктура, училища, театри.

3 млрд. лв по „Региони в растеж”

По програма „Региони в растеж“ с общо 3 млрд. лв. чрез по-специфични мерки ще бъдат подкрепени по-големите градове като двигатели на растежа и по-малки градове в сферата на енергийната ефективност, посочи Павлова. Тя напомни, че вече са утвърдени всички инвестиционни програми на 39-те най-големи общини в страната и е ясно за какво ще бъдат инвестирани предвидените за тях 1,5 млрд. лв.

В начално на 2017 г. предстои да се обяви процедура за фонд мениджър – банкови или финансови институции, които да го управляват, като се планира да бъдат създадени три фонда – за София, за Северна и за Южна България, които ще бъдат за градско развитие и за подкрепа на туризма. Благодарение на безвъзмездния ресурс, който се предоставя като стартов капитал от Оперативна програма „Региони в растеж“ кредитирането става нисколихвено и за по-дълъг период, с възможности за почти минимално обезпечение, като има и социален ефект, допълни тя.

Регионалният министър коментира още, че пътищата се финансират чрез четири източника на средства – оперативните програми „Региони в растеж“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“, от бюджета и чрез заеми. Наличният ресурс в ОПРР 2014 – 2020 е 380 млн. лв., като половината вече са договорени и са избрани изпълнителите за пътните отсечки – основно в Северна и Северозападна България, които ще се рехабилитират, посочи тя.

АМ „Струма” – гордостта на Павлова

За АМ „Струма“ има налични 1,2 млрд. лв. европейски средства и ако не се възползваме от тях, ще бъдат загубени безвъзвратно, подчерта министърът. Тя съобщи, че е избран изпълнител за участъка между Благоевград и Крупник, а до седмици предстои избор на строител на тунел „Железница“, като се очаква трасето да бъде завършено през 2018 г. Тече усилена работа и по участъка Сандански – Кресна, който според темпа на работа в момента може да бъде готов и по-рано от предвидения по договор срок, информира Павлова. За последните 20 км, които остават – през Кресненското дефиле, е намерен вариант, според който движението в посока Благоевград – Кулата ще се запази по съществуващото трасе като се предвидят специални екологични решения за опазване на животните, а в обратната посока то ще се осъществява чрез т. нар. източен обход, като се предвижда да бъдат изградени пет тунела и пет големи виадукта.

Тол – системата

След 2020 г. инвестициите в базисна инфраструктура ще бъдат основно чрез финансов инженеринг, а пътната инфраструктура ще се финансира от държавния бюджет или чрез заеми. По тази причина от МРРБ предложиха въвеждането на тол – система. Павлова изрази надежда през 2017 г. като приключат обжалванията да се избере изпълнител и от 2018 г. тя да може да заработи, защото очакванията са за поне милиард лева приход през първата година.

С тези пари ще се построи АМ „Хемус” и всички участъци в лошо състояние ще се ремонтират.

След години прекъсване започна изграждането на нови язовири за питейна вода в страната, а чрез специална технология се рехабилитира яз. „Студена“, похвали отново реформата във ВиК отрасъла министърът в оставка Павлова.

Тя напомни, че благодарение на излишъка в бюджета бяха осигурени предвидените за Националната програма за енергийна ефективност 1 млрд. лв. и посочи, че разплащанията по одобрените текущи проекти е гарантирано.

2016 е годината, в която отчитаме изключителен ръст на инвестициите с частни капитали и средства, коментира още Павлова. „Благодаря на всички инвеститори, които ни се довериха и инвестираха.”

Първенци в Европа

Павлова припомни, че заедно със строителите, архитектите, проектантите и инженерите 2015 г. е била годината със строителен бум заради огромните инвестиции от европейските фондове, които вложихме в инфраструктура. Приключващите и стартиращи еврофондове превърнаха 2015 г. в пикова за строителството, напомни Павлова. „Сега отчитаме ръст от над 12% в строителството на жилищни сгради, над 28% ръст в строителството на административни и други сгради. Това означава, че инвеститорите ни повярваха, довериха се на правителството и държавата, за да инвестират и разширяват своите инвестиции”, допълни тя.

„Можем да се гордеем, че според данните, в края на годината България е втора в ЕС по ръст на икономиката, което е и благодарение на всички в строителния бранш, каза още министърът и изрази надежда 2017 г. да бъде успешна въпреки предстоящите предизвикателства.”