Еколози правят експертна оценка на първоначалните предложения
Бургас ще има нов общ устройствен план. Той ще бъде разработен от екипа на арх. Петко Йовчев. окончателните параметри на плана трябва да са готови до началото на 2011 г., но вече са известни някои подробности от експертната екологична оценка на заложените промени. Капацитетът на града според последния устройствен план от 1984 г. е 80 хиляди души, но в момента Бургас е обитаван от 300 хиляди. основните посоки за развитие според новия проект са няколко – цели се отваряне на града към морето, изнасяне на промишлените дейности от центъра, преструктуриране на крайбрежните промишлени зони, изграждане на велосипедни алеи, създаване на зелени коридори. Градът ще има и нова част с високо строителство, като центърът ще бъде изместен към действителното му геометрично място. Според създателите на плана с новия проект инвеститорите ще са наясно с идеята на бургазлии за бъдещо териториално развитие, което е полезно за бизнеса. Планът е с виждане за развитието през близките 30-40 години.
Бургас ще се развива основно около трите езера, където ще се оформят зони за отдих на гостите и жителите на града, а градът ще се отвори към морето. в новия план са предвидени зони за озеленяване със специфичен режим, които да са в екологично защитените райони. Тези зони са Атанасовското езеро, Бургаско езеро (или вая), територията Мандра – Пода (Мандренското езеро и околните му влажни зони) и местностите Ченгене скеле и Бакарлъка. Новият устройствен план ще е в хармония с националното и европейско законодателство в областта на опазване на околната среда и защитените територии. В момента се извършва екооценка и предварителните резултати са притеснителни в две основни посоки. Първо прекалената урбанизация на териториите на защитените зони и предвиждането на строеж на мост над езерото вая. в териториите със специфичен режим на озеленяване в защитените зони се предвижда само озеленяване с растителни видове, типични за конкретното място. Това се прави с цел да се облагородят пустеещите земеделски земи, като в същото време не се повлиява u1089 съществено местообитанието на видовете.
Най-сериозно е притеснението във връзка с транспортния обход на града и предвидения мост над езерото вая. Транспортният надлез е част от трасето за транзитния поток от центъра на града чрез връзка с републиканската пътна мрежа. Езерото вая е обявено за орнитологично важно място според Рамсарска конвенция. То е местообитание на различни видове птици, които биха били застрашено от реализирането на мостовото съоръжение над вая.
Дали да се построи мост, тунел или да се изгради обходен маршрут е въпрос на икономически и нормативни изисквания. Според оценката на еколозите териториите с възможна урбанизация са с обща площ около 86 400 дка, като съотношението между озеленяване и територии с възможно застрояване стана 49,67% към 50,33% (42 891,51 дка към 43 466,69 дка).
За да се намали урбанизирането на териториите, екоескпертите са предложили намаляване на площите за парково озеленяване в защитените зони. Еколозите искат да се намали градското озеленяване (коректният термин наместо парковото озеленяване) и да се изградят зелени площи със специфичен режим на озеленяване. Подчертано е, че трябва в тези зони да се внесат растителни видове, типични за място. Това обаче е дискусионен въпрос, защото типичната растителност за конкретното място се разглежда в исторически план. Изниква въпросът кои са типичните видове за тези зони, като в момента на територията на България като типични са няколко вида като бъз, аелант, американски ясен, ясенолистен явор, топола. Те обаче не са исторически типични за страната, а са внесени през последните години. Всички те се разпространяват безпрепятствено, но те не са желани растения, защото дървесината им е слаба, често са нападани от вредители и са поразявани от болести. Подобен въпрос за типичните растения изниква и за храстите и тревите, които ще бъдат засадени в тези зони. В традицията на озеленяването като площи с типичен режимна озеленяване са т.нар. лесопаркови площи. В лесопарковете се внася дива растителност, без да се добива от нея дървесина. Макар и дива обаче, внесената растителност не бива да е със слаби декоративни качества, като тези на гореизброените видове. Тя трябва да има добър външен вид, да е цъфтяща, да не заболява от различни болести, да не страда от нападенията на насекомите. Затова вероятно предлаганият от еко експертите специфичен режим на озеленяване трябва да е близък до режима на лесопарковете.
Друг въпрос е съотношението между застроената територия и озеленена площ. Въпреки че според плана да се говори за съотношение почти едно към едно на застроена територия спрямо зелена площ, трябва да се има предвид дали става дума за разгърната площ на застроената територия, или само за проекцията на сградите. Въпросът е дали на конкретна площ ще има изградено високо строителство, което би променило зададената пропорция или сградите ще бъдат до два етажа. Със сигурност озеленената територия трябва да е в съответствие с действащите изисквания на Закона за устройство на територията и нормативите в наредба №7 към него. Тепърва ще се изяснява какъв точно ще бъде новият устройствен план на Бургас, но изготвянето му ще бъде в центъра на общественото внимание не само в морския град, но и в цялата страна.
