Под председателството на министър Лиляна Павлова в министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в средата на юни се проведе заседание на Консултативния съвет в областта на проектирането, строителството и инвестиционния процес. Членовете на съвета обсъдиха подготвените промени на Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за регионалното развитие и Закон за управление на етажната собственост.
Дългосрочната визия за кадастъра в България предвижда той да бъде многопластов, да включва обединени регистри, информация за партидите и за собственика на всеки имот, до който да има публичен достъп.
Според Павлова дали целта ще бъде постигната зависи от много хора и институции, включително и от независимата съдебна власт.
Законът за кадастъра и имотния регистър касае не само МРРБ, а функции, отговорности и компетенции на министерството на правосъдието по отношение на имотния регистър. Когато говорим за сериозни реформи, като реформа, свързана с обединяване на регистри, окрупняване, електронно правителство, не е толкова лесно, коментира Павлова и допълни: Трябва да сме смели и реформаторски настроени. Това е една много важна тема, свързана с подобряването на предоставяната от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АКГГ) и Агенцията по вписванията (АВ) услуга, подчерта министърът.
Тя припомни, че при създаването си функциониращите днес две агенции са били обща структура, както е правилно да бъде, а разделянето им в последствие е създало затруднения за бизнеса и гражданите. Пред членовете на съвета министър Павлова изрази убедеността си, че трябва да се работи в посока обединение и единно управление на АГКК и АВ, независимо под каква форма, с цел създаването на единен регистър.
България трябва да развие в дългосрочен план т.нар. „мултилевъл регистър“, който да включва подземна инфраструктура, надземна инфраструктура и всичките им компоненти, ако искаме да имаме една качествена кадастрална картна информация, заяви министър Павлова. Тя информира, че покритието с кадастрална карта от АГКК в момента е едва 18%, като отделно има сепаративни регистри – на земеделските земи в картата на възстановената собственост в министерството на земеделието и храните и в общините, което създава проблеми. Проблем са и неточностите, каза още Лиляна Павлова и като пример посочи, че се случва пътища реално да се намират на 5 км от посоченото в КВС място. Това е темата, която искаме в дългосрочен план да решим, съобщи министърът и допълни, че имотният регистър трябва да бъде като всеки друг такъв по света и да дава възможност да се проследи неговата история – кой кога го е притежавал, на кой го е продал и кога. Това в нашия имотен регистър го няма, защото имотът се води по ЕГН на собственика. Това е изключително неправилно и това е другата реформа, за която апелираме и се борим.
Според нея ще е необходим много труд, особено на екипите по вписванията, които ще трябва да се върнат повече от 20 години назад в историята, за да проверят всички сделки и да нанесат цялата информация.
