„Stril Explorer” направи фотограметрично заснемане
Фотограметричен модел Родриго Пачечо Руис
Детайл
Снимки „МАП Черно море“
Най-големият досега археологически проект, свързан с изследването на праисторическата и историческата археология на западната част на Черно море
Морски археологически проект „Черно море“ („МАП Черно море“), приключи през септември втората си експедиция на терен.
По време на полевата работа научният екип изследва и документира над 40 корабокрушения на плавателни съдове от ІХ – Х век, ХІІ – ХІV век и от ХVІІ – ХІХ век. Те показват връзките на черноморските крайбрежни общества със света. Изненадващо доброто състояние на всички проучени останки се дължи на безкислородните условия в Черно море на дълбочини над 150 м.
Втората експедиция се проведе от 1 до 26 септември в акваторията между с. Резово на българо-турската граница и н. Галата край Варна от изследователския кораб „Stril Explorer“.
Изследователският кораб за дълбоководни проучвания „Stril Explorer“ е снабден с най-модерното оборудване. Основните уреди са монтирани на два дистанционноуправляеми подводни апарата (ROV), единият от които („Supporter“) е оптимизиран за триизмерна фотограметрия и видеозаснемане с висока резолюция. Другият подводен апарат „Surveyor Interceptor“ е разработен от проучвателните компании ММТ и „Reach Subsea“ и е единствен по рода си, отличаващ се с това, че се движи с три пъти по-висока скорост от аналозите си. „Surveyor Interceptor“ носи на борда пълен комплект геофизични измервателни уреди, светлини, камери с висока резолюция и лазерен скенер. По време на проекта този изследователски апарат проучи над 1000 линейни километра от акваторията и постави нови рекорди за достигната дълбочина (1800 метра) и постоянна работна скорост от над 12 км в час.</p>
Екипът на Черноморския археологически проект се състои от учени от Програмата по морска археология на Университета в Саутхемптън (Великобритания), който е установил партньорство с Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и с българския Център за подводна археология.
„МАП Черно море“ посрещна официални гости и медии на борда на кораба в Деня на отворените врати при завръщането му на 26 септември в пристанището на град Бургас. Сред гостите бяха Севдалина Труманова – зам.-областен управител на Бургас, Милен Николов – директор на Регионален музей Бургас, Станимир Николов – директор на Дирекция Морска администрация Бургас, Сузан Ковач – експерт Басейнова дирекция „Черноморски район“, други представители на институциите и много медии. Екипът от учени, сред които проф. Людмил Вагалински, д-р Крум Бъчваров и д-р Калин Димитров, неизменна част от проекта, експерти и сътрудници, разказа какво е постигнато по време на втората експедиция на терен. Новините и подробностите около проекта бяха представени от проф. Джон Адамс, главен научен ръководител на „МАП Черно море“.
Международен научен екип, финансиран от британската фондация „Експедиции и образование“ (EEF Expeditions), изследва българската акватория, която включва територии, залети преди хиляди години след края на последния ледников период.
Проектът се осъществява, следвайки изискванията на българското законодателство с разрешителни, издадени от Министерство на културата, Министерство на външните работи и в стриктно съблюдаване на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, приета от ЮНЕСКО през 2001 година и ратифицирана от България.
Партньорски институции на проекта са Антропологическият факултет и Морската програма на Университета на Кънектикът (САЩ), Морският археологически изследователски институт към Университета Сьодертьорн (Södertörn), Швеция, Гръцкият център за морски проучвания и ММТ, компанията, чийто основател Ола Оскарсон проектира подводния изследователски апарат „Surveyor Interceptor“.
Освен научните изследвания основни елементи от проекта са образователна програма и създаване на документален филм. Реализирайки тези цели, осем британски ученици бяха избрани да се присъединят към научния екип, за да наблюдават операциите и дори да участват в много от тях. Тъй като популяризирането на науката е важно толкова, колкото и самата наука, създаването на научно-популярен документален филм за проекта е възложено на филмовия екип „Black Sea Films“, включващ създателите на световноизвестната серия на Би Би Си „Синя планета“ и „Планета Земя“.