Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по химия на трима учени – Каролин Бертози и Бари Шарплес от САЩ и Мортен Мелдол от Дания за разработването на инструмент за изграждане на молекули.
„Просто прави щрак – и молекулите се свързват“.
Нобеловата награда за химия за 2022 г. е за улесняването на труден процес. Бари Шарплес и Мортен Мелдол полагат основите на функционална химия – клик-химията, при която градивните части на молекулите се свързват бързо и ефикасно. Каролин Бертози извежда клик-химията в ново измерение и започва да я използва при живите организми.
Химиците отдавна търсят начин да създават все по-сложни молекули. Във фармацевтичните изследвания това често е свързано с изкуствено пресъздаване на естествени молекули с лечебни свойства. Това е довело до много „възхитителни“ молекулни конструкции, но производството им обикновено отнема много време и е много скъпо.
„Тазгодишната награда за химия е свързана с това да не се усложняват прекалено нещата, а да се работи с това, което е лесно и просто. Функционални молекули могат да бъдат създадени дори по прост път“, каза проф. Йохан Аквист, председател на Нобеловия комитет по химия.
Бари Шарплес, за когото това е втора Нобелова награда за химия, дава началото. Около 2000 г. той създава понятието „клик-химия“, която представлява форма на проста и надеждна химия. При нея реакциите протичат бързо и се избягват нежеланите странични продукти.
Малко след това Мортен Мелдол и Бари Шарплес независимо един от друг представят това, което сега е перлата в короната на клик-химията – мед-катализирана азид-алкин циклоприсъединителна реакция. Това е елегантна и ефективна химична реакция, която сега се използва широко. Наред с много други приложения, тя служи при разработването на фармацевтични продукти, за картографиране на ДНК и за създаване на материали, които са по-подходящи за целта.
Каролин Бертози издига клик-химията на ново ниво. За да картографира важни, но неуловими биомолекули на повърхността на клетките – гликани (съединения, състоящи се от голям брой монозахариди, свързани гликозидно), тя разработва клик-реакции, които действат в живите организми. Нейните биоортогонални реакции протичат, без да нарушават нормалната химия на клетката.
Тези реакции сега се използват в световен мащаб за изследване на клетките и проследяване на биологичните процеси. Използвайки биоортогонални реакции, изследователите са подобрили фармацевтични продукти за насочено лечение на рак, които сега се тестват в клинични изпитвания.
Клик-химията и биоортогоналните реакции изведоха химията в ерата на функционализма. Това носи най-голяма полза за човечеството.
Карл Бари Шарплес печели Нобелова награда за химия през 2001 г. заедно с Риоджи Нойори и Уилям Ноулс за открития, свързани с метода на асиметрична катализа.
