Нобеловата седмица даде стари отговори и повдигна нови въпроси. Близо 80 години след атомните бомбандировки над Япония, оцелели от атаките получиха Нобел за мир. В същото време наградите за химия и физика са свързани с изкуствения интелект и използването на машинното обучение в науката.
Японската организация „Нихон Хиданкьо“, обединяваща оцелели от американките атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки, извършени на 6 и 9 август 1945 г., спечели вчера Нобеловата награда за мир.
„Норвежкият Нобелов комитет реши да присъди Нобеловата награда за мир за 2024 г. на японската организация „Нихон Хиданкьо“. Това гражданско движение на оцелели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, известни още като хибакуша, получава наградата за мир за усилията си за постигане на свят, свободен от ядрени оръжия, и за това, че чрез свидетелски разкази показва, че ядрените оръжия никога повече не трябва да бъдат използвани“, се казва в изявлението на Норвежкия нобелов комитет, публикувано на сайта на Нобеловите награди.
„В отговор на нападенията с атомни бомби през август 1945 г. възниква глобално движение, чиито членове работят неуморно за повишаване на осведомеността относно катастрофалните хуманитарни последици от използването на ядрени оръжия. Постепенно се разви силна международна норма, която заклеймява използването на ядрени оръжия като морално неприемливо. Тази норма стана известна като „ядреното табу“, се допълва в текста.
„Свидетелствата на хибакуша – оцелелите от Хирошима и Нагасаки -– са уникални в този по-широк контекст. Тези исторически свидетели спомогнаха за създаването и консолидирането на широко разпространена опозиция срещу ядрените оръжия в целия свят, като се базираха на лични истории, организираха осведомителни кампании въз основа на собствения им опит и отправяха спешни предупреждения срещу разпространението и използването на ядрени оръжия. Хибакуша ни помагат да опишем неописуемото, да мислим за немислимото и да разберем по някакъв начин неразбираемата болка и страдание, причинени от ядрените оръжия“, се посочва в изявлението.
„Въпреки това Норвежкият нобелов комитет иска да отчете един окуражаващ факт: от близо 80 години насам нито едно ядрено оръжие не е било използвано във война. Изключителните усилия на „Нихон Хиданкьо“ и на други представители на хибакуша допринесоха значително за установяването на ядреното табу. Ето защо е тревожно, че днес това табу срещу използването на ядрени оръжия е подложено на натиск“, се отбелязва в текста.
„Ядрените сили модернизират и подобряват арсеналите си; изглежда, че нови държави се готвят да придобият ядрени оръжия; и се отправят заплахи за използване на ядрени оръжия в текущи военни действия. В този момент от човешката история си струва да си припомним какво представляват ядрените оръжия: това са най-разрушителните оръжия, които светът някога е виждал“, припомня Норвежкият нобелов комитет.
„През следващата година ще се навършат 80 години от момента, в който две американски атомни бомби убиха около 120 000 жители на Хирошима и Нагасаки. Подобен брой хора са починали от изгаряния и радиационни увреждания през следващите месеци и години. Съвременните ядрени оръжия имат много по-голяма разрушителна сила. Те могат да убият милиони хора и биха повлияли катастрофално на климата. Една ядрена война може да унищожи нашата цивилизация“, посочва Комитетът.
„Съдбите на оцелелите от ада в Хирошима и Нагасаки дълго време бяха прикривани и пренебрегвани. През 1956 г. местните сдружения на хибакуши заедно с жертвите на изпитания на ядрени оръжия в Тихия океан създават Японската конфедерация на организациите на пострадалите от атомните и водородните бомби. Съкратено на японски език името на конфедерацията е „Нихон Хиданкьо“. Тя се превърна в най-голямата и най-влиятелна организация на хибакуша в Япония“, допълва Норвежкият нобелов комитет в изявлението си.
„В основата на визията на Алфред Нобел е убеждението, че ангажираните хора могат да променят нещо. Присъждайки тазгодишната Нобелова награда за мир на „Нихон Хиданкьо“, Норвежкият нобелов комитет иска да отдаде почит на всички оцелели, които въпреки физическото страдание и болезнените спомени са избрали да използват скъпоструващия си опит, за да пораждат надежда и да подтикват към ангажираност за мир“, се допълва в текста.
„Нихон Хиданкьо“ е направила обществено достояние хиляди свидетелски разкази, публикувала е резолюции и публични призиви и изпраща ежегодно делегации в ООН и на различни конференции за мир, за да напомни на света за неотложната необходимост от ядрено разоръжаване“, се казва в документа.
„Един ден хибакуша вече няма да са сред нас като свидетели на историята. Но със силна култура на паметта и постоянна ангажираност новите поколения в Япония ще продължават да предават опита и посланието на свидетелите. Те вдъхновяват и обучават хората по целия свят. По този начин те спомагат за запазване на ядреното табу – предпоставка за мирно бъдеще на човечеството“, посочва Комитетът.
В заключение на изявлението се посочва, че Нобеловата награда за мир за 2024 г. отговаря на желанието на Алфред Нобел да бъдат отличени усилията, които носят най-голяма полза на човечеството.
Обявяването на носителя на най-престижното отличие за мир в света не оправда прогнозите на песимистите, че тази година заради много конфликти по света няма да бъде обявен нобелов лауреат за мир и 2024 г. ще остане в историята като поредната „бяла година“. Понятието „бяла година“ обозначава годината, в която не се връчва Нобелова награда за мир. В историята на престижното отличие това се е случвало общо 19 пъти досега. За последно „бяла година“ има през 1972 г. по време на Виетнамската война.
Седмица преди обявяването на лауреата на Нобеловата награда за мир през настоящата година Дан Смит, директор на Стокхолмския международен институт за изследване на мира заяви, че би предпочел 2024 г. отново да „бяла година“ защото по света сега бушуват 50 конфликта, припомня Франс прес. „Може би е време да заявим: „Да, прекалено много хора положиха големи усилия, но без резултат и трябва повече хора и повече световни лидери да се събудят и да осъзнаят, че ние сме в изключително опасна ситуация“, заяви Дан Смит пред Франс прес. „Сега имаме над 50 конфликта по света и смъртността от тях значително се е увеличила през последните две години“, допълни той.
Но в Осло, където Нобеловата награда за мир се присъжда от Норвежкия нобелов комитет, перспективата за „бяла година“ се възприемаше като констатация за провал на усилията за мир и следователно този вариант се изключваше. Тази година номинираните бяха 286, но според регламента на престижното отличие списъкът с имената им се пази в тайна в продължение на 50 години. Това обаче не попречи някои имена все пак да бъдат обявени публично от номиниращите ги. Тази година това бяха няколко организации, свързани с Близкия изток, сред които Агенцията на ООН за палестинските бежанци и организации за защита на човешките права – палестинската организация „Ал Хак“ и израелската организация „Б’Целем“, посочва Франс прес. Учени от Свободния университет в Амстердам пък казаха, че са номинирали базираните в Близкия изток организации „Екопийс“ („Екомир“), „Уимен уейдж пийс“ („Жените плащат за мира“) и „Уимен ъв дъ сън“ („Жените на слънцето“) заради техните усилия за постигане на мир между израелците и палестинците.
В крайна сметка наградата не отиде при организация, която по някакъв начин е асоциирана с конфликта в Близкия изток, който в последния месец ескалира сериозно. От война в ивицата Газа между Израел и радикалното палестинско движение „Хамас“, разразила се след нападението от 7 октомври на „Хамас“ срещу Южен Израел, той се превърна и във война между Израел и ливанското шиитското движение „Хизбула“, подкрепящо „Хамас“ и подкрепяно от Иран. Конфликтът се изроди и в атаки с дронове и ракети на йеменските бунтовници хуси срещу кораби в Червено море и в пленяване на екипажи на плавателни съдове там в знак на подкрепа за палестинска кауза. След пленените от хусите моряци има и двама българи. На два пъти през последната половин година Иран, чиито проксита са „Хамас“, „Хизбула“ и хусите, предприе и масирани ракетни атаки срещу Израел.
Нобеловата награда за мир не беше връчена и на организация или на физическо лице, което да напомня по някакъв начин за друг горещ конфликт – този в Украйна, приближаващ вече третата си годишнина.
Не се оправдаха и очакванията отличието да отиде при Суданските центрове за спешна реакция – организация с клонове из цял Судан, които предоставят помощ на засегнатите от гражданската война, бушуваща там и оставаща в сянка на конфликтите в Газа и Украйна.
Коалицията „Спрете роботите убийци!“, обединяваща неправителствени организации, борещите се срещу автономните роботизирани оръжейни системи, също се размина с отличието въпреки прогнозите в тази насока.
Не беше отличено въпреки някои прогнози и физическо, или юридическо лице, свързано по някакъв начин със защитата на правата на жените и на човешките права в Афганистан, където след изтеглянето на западните сили се върна на власт режимът на талибаните, въвел жестоки ограничения за представителките на нежния пол – ситуация, отразяваща според някои анализатори провала на 20-годишните усилия на Запада за омиротворяване на азиатската страна.
Тазгодишният Нобелов лауреат за мир, организацията „Нихон Хиданкьо“, основана през 1956 г., обединява в цяла Япония оцелелите от ядрените бомбардировки или така наречените хибакуша. Хибакуша буквално идва от думите „хи“, означаваща „засегнат“, „баку“ – „бомба“ и „ша“ – „човек“. Но след август 1945 г. понятието започва да се използва най-вече за засегнатите от атомните бомбардировки.
Организацията „Нихон Хиданкьо“ документира опустошителните последствия от двете ядрени бомбардировки, причинили смъртта на 140 000 души в Хирошима и на 74 000 души в Нагасаки само в периода от двата ядрени удара през август 1945 г. до края на 1945 г. Двата ядрени взрива в Япония на 6 и на 9 август 1945 г. предизвикват убийствено вредна в краткосрочен и дългосрочен план радиация. Оцелелите от двете бомбардировки през остатъка от живота си са обречени на засилен риск да развият определени онкологични заболявания заради радиацията, на която са били изложени. Те също така са били и жертва на жестока изолация и дискриминация в самото японско общество, в което дълго време се е битувало вярването, че лъчевата болест е заразна, припомня Франс прес.
От създаването си до днес „Нихон Хиданкьо“ предоставя съвети и помощ на хибакуша, но постепенно се превръща и в защитник на пацифистката и антиядрената кауза. Организацията от дълго време е потенциален кандидат за Нобеловата награда за мир и се бори за предотвратяване на ядрена война и за елиминиране на ядрените оръжия, както и за сключване на международно споразумение за пълна забрана на ядрените оръжия. За нобелово отличие за мир тя е била номинирана през 1985, 1994 и 2015 г. от базираното в Швейцария Международно бюро за мир, припомня японското издание „Джапан таймс“. През 2010 г. „Нихон Хиданкьо“ спечели Наградата за социален активизъм по време на Световната среща на върха на Нобеловите лауреати за мир, припомня индийското издание „Индиън експрес“. През 2003 г. организацията печели наградата за мир, носеща името на Нобеловия лауреат за мир Шон Макбрайд – ирландски политик, който е бил външен министър и председател на Международното бюро за мир.
През годините „Нихон Хиданкьо“ води кампанията си срещу ядрените оръжия, като изпраща хибакуша по целия свят, за да разказват какво са преживели през 1945 г. Хибакуша са говорили пред страните членки от ООН и са посещавали държавите, притежаващи ядрени оръжия, за да разказват там за ужаса, през който са преминали преди 79 години.
През 2009 г., след като получи Нобеловата награда за мир, тогавашният американски президент Барак Обама посети Хирошима, срещна се с няколко хибакуша и ги прегърна. Това беше историческа визита, тъй като до този момент нито един от предшествениците на Обама не беше посещавал Хирошима, отбелязва Франс прес
През годините „Нихон Хиданкьо“ прие в редиците си и онези, които по време на ядрените бомбардировки са били новородени или дори са били все още неродени, в утробата на майките си, на 6 и 9 август 1945 г. Всички тези „бебета на ужасяващото японско лято“ през целия си живот са преследвани от призрака на ядрената трагедия. Едно от тези бебета е Джиро Хамасуми. Майка му е била бременна с него, когато е избухнала атомната бомба в Хирошима. В трагедията загива баща му, от чието тяло, превърнато в безформена маса, остават само ключ, катарама на колан и част от портмоне. Джиро е роден през февруари 1946 г., половин година след ядрения ужас в Хирошима. За този ужас той научава от разказите на по-големите си братя. Те му говорят за ослепителната светлина, за тътена, за пожарите след това, за миризмата на горяща човешка плът, стелеща се над града. Самият Джиро за късмет не е засегнат от последиците от ядрената бомбардировка, белязали много деца, намирали се при извършването й в утробата на майките си.
Организацията „Нихон Хиданкьо“ смята, че Япония трябва да признае отговорността си, че е предизвикала войната, довела до огромните щети, причинени от атомните бомбардировки и следователно да обезщети оцелелите от тях. Тя защитава приемането на закон, който да предвижда изплащане от държавата на обезщетения на хибакуша и на техните семейства. В хода на кампанията си асоциацията организира петиции, походи и седящи стачки. Редовно публикува и декларации-реакции на събитията по света, в които отново отеква гласът й срещу ядрените оръжия. Членовете й протестираха тази година срещу ученията с тактически ядрени оръжия, извършени от Русия, и срещу субкритичния ядрен опит (опит, при който не последва експлозия), извършен от САЩ, припомня Франс прес.
Съпредседатели на „Нихон Хиданкьо“ са Теруми Танака, Шигемицу Танака и Тошиюки Мимаки. Генерален секретар на организацията е Суеичи Кидо. Двамата Танака са от Нагасаки. Теруми е бил на 13 години по време на ядрената бомбардировка, а Шигемицу е бил 4-годишен. Те са се намирали съответно на 3,2 и на 6 километра от мястото, на което се е взривила атомната бомба преди 79 години. Тошиюки Мимаки е от Хирошима и е бил на 3 годинки, когато там е била пусната атомната бомба. Кидо е от Нагасаки е бил 5-годишен, когато там се е взривила ядрената бомба.
Към март на 2024 г. общият брой на официално признати за оцелели от двете ядрени бомбардировки в Япония възлиза на 106 825 души, съобщава японската агенция Киодо, като се позова на данни на японското министерство на здравеопазването, труда и социалните грижи. Броят на оцелелите е намалял със 6824 души спрямо предходната година. Средната възраст на оцелелите е 85 години. Това прави още по-спешна и неотложна задачата на „Нихон Хиданкьо“ да предаде щафетата на идните поколения, защото в скоро време няма да има жив хибакуша.
Задачата на отличената с Нобеловата награда за мир организация е още по-неотложна и предвид това че ядреното разубеждаване е заложено във военните доктрини на редица страни по света.
При присъждането на отличието Норвежкият нобелов комитет изрази безпокойството си, че днес табуто на използването на ядрено оръжие е под натиск и че в рамките на войните, бушуващи сега, се прибягва до заплахи за използване на ядрено оръжие, припомня Франс прес. Това индиректно препраща към заплахата, дошла от руския президент Владимир Путин в края на септември. Тогава той заяви, че неговата страна би могла да използва ядрено оръжие в отговор на всяко нападение, предприето срещу Русия дори от страна, която не притежава ядрено оръжия, но е подкрепяна от ядрена сила.
От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Москва редовно отправя подобни заплахи. Целта е да бъдат убедени западните страни да не стигат прекалено далеч в подкрепата си за Украйна, казват експерти. Последното предупреждение дойде в навечерието на срещата на украинския президент Володимир Зеленски с президента на САЩ Джо Байдън във Вашингтон. Там Зеленски беше отишъл, за да дискутира разрешаването на неговата страна да използва западни ракети за поразяване на цели в дълбочина на руската територия.
Освен заплахите за използване на ядрено оръжие, идващи от Москва, бойните действия се развиват и в близост до две ядрени централи – тази в украинската Запорожка област и тази в руската Курска област. Ядрената авария в Чернобил през април 1986 г. и ядрената авария във Фукушима през 2011 г. показват, че не само ядрените оръжия крият рискове. Рискове може да има и от всяка конфронтация в района на ядрена централа.
Присъждането на Нобеловата награда за мир на японската организация, бореща се срещу ядрените оръжия и в по-общ план срещу ядрените рискове, е индиректно предупреждение към участниците във войната в Украйна, най-вече към Русия. Но също и е предупреждение към съюзниците на Русия – Китай и Северна Корея. Пекин увеличава броя на ядрените си ракети и на ядрените си подводници, но засега все пак се придържа към политиката си за неизползване на ядрени оръжия. В началото на октомври севернокорейският лидер Ким Чен-ун заплаши да използва без колебание ядрено оръжия в случай на атака, извършена срещу Северна Корея от Южна Корея или от САЩ. А малко преди това, в края на септември севернокорейският лидер призова за засилване на ядрените способности на страната му и публикува първи снимки от визитата си в обект за обогатяване на уран. През април пък, според севернокорейската държавна агенция КЦТА, той е наблюдавал лично първо военно учение за симулиране на ядрен отговор на евентуална атака по територията на Северна Корея. През януари Пхенян обяви, че е тествал подводна ядрена оръжейна система. Още преди две години Ким Чен-ун обяви за необратим статута на ядрена сила на неговата страна. Този статут беше вписан година по-късно в конституцията на страната.
В допълнение на тези ядрени заплахи, свързани с войната в Украйна, както и със съюзниците на Москва, конфликтът в Близкия изток също крие ядрена заплаха. Там основата ос на противоборство е между Израел и Иран, действащ чрез прокситата си. Израел нито официално е обявил, че е ядрена сила, нито пък го е отрекъл, припомня Центърът за оръжеен контрол и неразпространение във Вашингтон. Страната не е част от Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Според оценки Израел притежава около 90 базирани на плутоний ядрени бойни глави и е произвел достатъчно плутоний за 100-200 бойни глави, се казва в информация на сайта на Центъра.
Иран пък не престава да развива ядрената си програма, откакто международното споразумение, целящо нейното ограничаване, се разпадна през 2018 г., когато тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп изтегли страната си от него, посочва Франс прес. Иран отрича неговата ядрена програма да има военни цели. Но Техеран предупреди Израел, че евентуален израелски удар по ирански ядрени обекти, ще предизвика още по-силен отговор. Израел пък обеща, без да навлиза в подробности, че ще има смъртоносна, прецизна и изненадваща атака срещу Иран в отговор на иранския ракетен обстрел по Израел от началото на октомври в контекста на войната в Газа. Последва предупреждение към Израел от американския президент Джо Байдън да не атакува ирански ядрени инсталации, докато кандидатът за президент на САЩ от републиканската партия Доналд Тръмп насърчи Израел да направи точно обратното. Пред израелските заплахи за отговор на иранската ракетна атака ирански депутати призоваха в четвъртък иранския върховен духовен лидер аятолах Али Хаменей да ревизира иранската ядрена доктрина, която официално е с мирни цели. А според Международната агенция за атомна енергия Иран има суровини за производството на три атомни бомби.
Присъждането на Нобеловата награда за мир на японската организация „Нихон Хиданкьо“ следователно е и индиректен апел да не се прибягва до ядрено оръжие и в Близкия изток.
След обявяването на новия Нобелов лауреат за мир вчера генералния секретар на ООН Антониу Гутериш отново призова за елиминиране на ядрените оръжия, които той нарече „двигатели на смъртта“. Той припомни, че оцелелите от ядрените бомбардировки в Хирошима и Нагасаки са пазители на спомена за ужасяващата цена за човечеството от ядрените оръжия.
Японската организация получи Нобеловата награда за мир половин век, след като друг японец беше отличен с това престижно отличие. Това беше бившият японски премиер Ейсаку Сато. Той получи отличието през 1974 г. като признание за подписването от страна на Япония на договора за неразпространение на ядрените оръжия. През 2017 г. Международната кампания за премахване на ядрените оръжия получи Нобеловата награда за мир за приноса й за приемането на историческия договор за забраната на ядреното оръжие. През 2005 г. Международната агенция за атомна енергия и тогавашният неин ръководител Мохамед ел Барадей получават Нобеловата награда за мир за усилията им да предпазят света от ядрена катастрофа.
Хибакуша, както стана ясно от изявлението на Норвежкия нобелов комитет, са вид, обречен на изчезване и един ден хората ще научават за ужаса от август 1945 г. не от техните преки разкази, а от разказите на онези, които са поели тяхната щафета. Но на събитията отпреди 79 години са посветени и редица книги и филми. Три тънички книги, преведени на български език, също може да се каже, че изпълняват мисията на хибакуша. „Летците от Хирошима“ на Ханс Херлин, представя свидетелската гледна точка на онези, които участвали в ядрената бомбардировка над Хирошима и Нагасаки. „Историята на говорещото столче“ на Миоко Мацутани връща читателя към ужаса от август на 1945 г. под формата на приказка, в която обаче магията не води до щастлива развръзка, а до горчива истина. „Черен дъжд“ на Масуджи Ибусе показва какво е да си оцелял от ядрения взрив и на каква дискриминация може да те обрече това.
В свят, в който има 50 конфликта, съществуват над 300 разнородни награди за мир, припомни неотдавна за Франс прес Олав Ньолстад, директор на Норвежкия нобелов институт, подпомагащ Норвежкия нобелов комитет в подбора на лауреатите на Нобеловата награда за мир. Най-новата сред тях е руската награда за мир на името на Лев Толстой, пише Франс прес.
На 9 септември на бляскава церемония в московския „Болшой театър“ тя беше присъдена за първи път под патронажа на руския президент Путин. Първият лауреат на новото отличие е Африканският съюз. Този избор на журито, определящо победителите, не е случаен. В този момент Русия се опитва да разшири влиянието си в Африка. А от Африка така и не дойде нееднозначно осъждане на руската инвазия в Украйна. „Новата награда допринася за създаването на един нов справедлив многополюсен световен ред“, увери Путин в изявление по повод обявяването на първия й лауреат, припомня Франс прес.
Лев Толстой е един от титаните на руската и световната литература. Той е бил пацифист. Неговите наследници нямат нищо против една награда за мир да носи неговото име. Но част от роднините на Лев Толстой възразяват наградата да бъде връчвана от страна, която е нахлула в друга страна и която сега води война в нея. Такова е мнението на Стефан Толстой, правнук на Лев Толстой, който сега живее в Стокхолм. На различно мнение е Владимир Толстой, пра-правнук на Лев Толстой, който живее в Москва и е директор на музея „Толстой“ там, а преди това е бил и съветник на Кремъл по въпросите на културата. Така наградата за мир се превърна в повод за разделение в клана Толстой.
А нещата стават още по-пикантни, тъй като в наградното жури фигурира и внукът на френския генерал Де Гол – Пиер Де Гол, известен с прокремълските си позиции, отбелязва Франс прес.
Засега новото отличие за мир има малко шансове да засенчи Нобеловата награда, присъждана в Осло от 1901 г. насам. Отличието на името на Лев Толстой по-скоро напомня за опити за други алтернативни награди за мир, учредявани от Москва. Такава е например наградата на името на Сталин, създадена през 1949 г. Впоследствие тя е прекръстена на награда „Ленин“ и сред нейните лауреати са чилийският поет Пабло Неруда, френският писател Луи Арагон, съветските лидери Леонид Брежнев и Никита Хрушчов, световно известният художник Пабло Пикасо, кубинският лидер Фидел Кастро. Наградата оцелява до разпадането на СССР.
След като Нобеловата награда за мир беше присъдена на китайския дисидент Лю Сяобо през 2010 г., разгневеният от това Пекин създаде своя алтернативна награда за мир, наречена „Конфуций“ и сред нейните лауреати са руският президент Владимир Путин, кубинският лидер Фидел Кастро, бившият президент на Зимбабве Роберт Мугабе и др.
Олав Ньолстад от Норвежкият нобелов институт приветства появата на всяка нова награда за мир, но изразява увереност, че Нобеловата награда за мир си остава най-престижната в света и с това се откроява сред другите отличия.
Присъждането тази седмица на Нобелови награди за химия и физика на пионери в областта на изкуствения интелект, свързани с корпорацията „Гугъл“, предизвика дебат относно доминиращата роля на компанията в областта на научните изследвания и начина, по който трябва да се признават постиженията в областта на компютърните науки, съобщава Ройтерс.
Корпорацията „Гугъл“ е в челните редици на научните изследвания в областта на изкуствения интелект (ИИ), но е принудена да се защитава, тъй като се сблъсква с конкурентен натиск от страна на подкрепяния от „Майкрософт“ проект „ОупънЕйАй“ (OpenAI) и нарастващия регулаторен контрол от страна на Министерството на правосъдието на САЩ.
В сряда Демис Хасабис – съосновател на звеното за изкуствен интелект на „Гугъл Дийп Майнд“ – и колегата му Джон Джъмпър бяха удостоени с Нобелова награда за химия заедно с американския биохимик Дейвид Бейкър за работата си по разкодиране на структурата на микроскопични протеини.
Междувременно Нобелова награда за физика бе присъдена на бившия изследовател на „Гугъл“ Джефри Хинтън заедно с американския учен Джон Хопфийлд за по-ранни открития в областта на машинното обучение, които проправиха пътя за бума на изкуствения интелект.
Професор Уенди Хол, компютърен учен и съветник по въпросите на изкуствения интелект към ООН, заяви пред Ройтерс, че макар работата на наградените да заслужава признание, липсата на Нобелова награда за математика или компютърни науки е изкривила резултата.
„Нобеловият комитет не иска да пропусне новостите, свързани с изкуствения интелект, така че е много креативно от тяхна страна да „пришият“ Джефри към физиката“, каза тя и добави: „Бих казала, че и двамата са под съмнение, но въпреки това заслужават Нобелова награда от гледна точка на научните им постижения – как иначе ще ги възнаградите?“
Ноа Джансиракуза, доцент по математика в Университета Бентли и автор на книгата „Как алгоритмите създават и предотвратяват фалшиви новини“, също твърди, че победата на Хинтън е съмнителна.
„Това, което той направи, беше феноменално, но дали беше физика? Не мисля, че е така. Дори и да имат вдъхновение от физиката, лауреатите не разработват нова теория във физиката и не решават отдавнашен проблем във физиката.“
Категориите на Нобеловата награда за постижения в областта на медицината или физиологията, физиката, химията, литературата и мира са определени в завещанието на шведския изобретател Алфред Нобел, който умира през 1895 г. Наградата за икономика е по-късна добавка, учредена с дарение от Шведската централна банка през 1968 г.
Регулаторните органи в САЩ понастоящем притискат „Гугъл“ за потенциално разделяне, което може да принуди корпорацията да се освободи от части от бизнеса си, като браузъра „Кроум“ и операционната система „Андроид“, които според някои й позволяват да поддържа незаконен монопол в онлайн търсенето.
Печалбите, получени от водещата позиция на „Гугъл“, облагодетелстват корпорацията заедно с други големи технологични компании да изпреварят традиционните академични среди в публикуването на новаторски изследвания в областта на изкуствения интелект.
Самият Хинтън изрази известно съжаление за „работата на живота си“, когато миналата година напусна „Гугъл“, за да може да говори свободно за опасностите от изкуствения интелект, и предупреди, че компютрите могат да станат по-умни от хората много по-рано, отколкото се очакваше досега.
На пресконференция във вторник той заяви: „Иска ми се да имам някаква проста рецепта, че ако направите еди-какво си, всичко ще бъде наред, но нямам, особено по отношение на екзистенциалната заплаха тези неща да излязат извън контрол и да вземат връх“.
Когато напуска „Гугъл“ през 2023 г. заради опасенията си за ИИ, Хинтън признава, че самата компания е действала много отговорно.
Спечелените тази седмица Нобелови награди подчертават колко трудно става за традиционните академични среди да се конкурират. Джиансиракуза заяви пред Ройтерс, че има нужда от по-големи публични инвестиции в научните изследвания.
„Голяма част от водещите технологии не са ориентирани към следващия пробив в областта на дълбокото обучение, а към печелене на пари чрез прокарване на чатботове или поставяне на реклами в целия интернет“, каза той и добави: „Има ниши за иновации, но голяма част от тях са много ненаучни“.
Американците Виктор Амброс и Гари Ръвкън – тазгодишните носители на Нобелова награда за физиология или медицина, спечелиха престижното отличие за откриването на микроРНК и ролята им в регулацията на гените. Работата на двамата учени и нейните практически приложения приветстват техни колеги от цял свят, цитирани от световните агенции.
Според д-р Клеър Флечър, преподавател по молекулярна онкология в Имперския колеж в Лондон, микроРНК отварят пътя на учените към лечението на болести като рака, като помагат да се регулира работата на гените на клетъчно ниво.
Флечър отбеляза, че микроРНК дават генетични инструкции на клетките да произвеждат нови протеини и че има две основни области, в които те могат да бъдат полезни – при разработването на лекарства за лечение на заболявания и като биомаркер.
„МикроРНК променят начина, по който работят гените в клетката“, каза Флечър в качеството си на външен експерт, който не е свързан с Нобеловата награда.
„Ако вземем за пример рака, ще имаме определен ген, който работи извънредно, той може да е мутирал и да работи с превишена скорост. Можем да вземем микроРНК, за които знаем, че променят активността на този ген, и да ги доставим на раковите клетки, за да спрем действието на мутиралия ген“, казва тя.
Откриването на молекули микроРНК, регулиращи действието на гените, което беше отличено с тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина, е обещаващо за диагностиката на тумори, отбелязват и други учени.
„МикроРНК са малки молекули, дълги около 20 нуклеотида. Те се срещат както при растенията, така и при животните. Организмът ги използва като регулатор. Процесите в организма могат да се наблюдават чрез измерване на микроРНК, защото, например, промените в концентрацията на РНК се появяват при развитието на туморни заболявания. Много състояния в организма могат да бъдат регистрирани чрез тези концентрации. Това е важно за диагностиката, на първо място за тези заболявания, а от друга страна, те все по-често се използват за въздействие върху гените“, каза Валентин Власов, академик от Руската академия на науките, цитиран от ТАСС.
Според учения изследването на микроРНК е много важна област от биологията, която се развива активно. Той обясни, че микроРНК се използват активно за регулиране на биологичните процеси. „Това са много важни молекули, които регулират активността на работата на гените. Нашата генетична информация е зашифрована в ДНК. ДНК чете програмата на информационната РНК или иРНК – молекула, съдържаща информация за последователността на аминокиселините, необходими за синтеза на определен протеин. МикроРНК са малки молекули, които могат да се свързват с иРНК и да я заглушават. Учените вече са започнали да я използват изкуствено, за да изключат работата на някои гени“, обяснява академикът.
Молекулите микроРНК, за чието откриване днес беше присъдена Нобелова награда за физиология и медицина, могат да се използват на практика за откриване на заболявания, определяне на техния подвид и възстановяване на нормалната функция на клетките, каза руският специалист по тъканно инженерство Елизавета Кудан.
„Потенциалното практическо приложение на микроРНК се състои във възможността да се използват измервания на количеството на тези молекули при пациента като маркер на заболяване или за определяне на неговия подвид. Освен това знанието за нивото на микроРНК в организма на пациента може да се използва за терапевтични цели чрез изкуствено увеличаване или потискане на експресията на микроРНК“, обяснява Кудан.
Експертите отбелязват още, че преходът на РНК технологиите към практиката е отразен в тазгодишната Нобеловата награда за физиология или медицина.
Присъждането на две Нобелови награди през последните две години, свързани с изучаването на различни форми на РНК, отразява постепенния преход на тези фундаментални открития в практическа плоскост, казва биоложката Елена Петерсен.
„За втора година Нобеловата награда се присъжда за теми, свързани с генетиката и с основната задача на нашия генетичен апарат – превръщането на генетичната информация в една или друга функция под формата на белтъчни молекули. Според мен тази награда се дължи на факта, че именно сега научните области, свързани с генетиката, преминават от фазата на фундаменталните изследвания към фазата на практическото приложение“, обяснява Петерсен.
