Колкото и спорни да са Нобеловите награди напоследък, все пак те са желани от всички и са радост и признание за притежателите им. През последните години най-оспорвани са призовете за литература и за мир, като винаги има недоволни, много от писателите добиват световна известност благодарение на Нобеловия комитет, а не на собствените си творби, а носителите на наградата за мир по-късно биват оспорвани заради противоречивото си поведение.
Изглежда най-чисти и уважавани си остават наградите в областта на науката, където учените, така или иначе не са свикнали на огромно внимание, в момента на номинацията го получават за кратко и после биват оставяни на спокойствие в техните тихи занимания.
Светският шум остава за лауреатите за мир и за литература, които са гледани под лупа, а писателите са преиздавани. А шумът на парите тази година е в паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (944 000 евро).
„Випуск“ 2017
Икономика: за анализ на поведението
Икономистът от САЩ Ричард Талер взе Нобела за икономика за т.е нар. поведенческата икономика. Става дума за анализиране на икономическите процеси през погледа на психолога, което води до промяна на цялостни концепции за индивидуалното взимане на решения на потребителя. Прост пример – дайте на потребителя стоката в ръцете и той ще я пожелае.
Физика: за гравитационните вълни
Наградата за физика беше поделена между трима Райнер Вайс, Бари Бариш и Кип Торн за откриването на гравитационните вълни, станало възможно чрез проекта LIGO – Laser Interferometer Gravitational Wave Observatory. Това е решаващ принос към наблюдението на гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн преди 100 години. Постижението променя фундаментално нашето разбиране за Вселената и отваря нов прозорец за нейното изследване. Тримата физици са ключови фигури в първото наблюдение на гравитационни вълни през 2015 г., когато откритието е обявено няколко месеца по-късно и става сензация не само сред учените, но и сред широката публика.
„Най-доброто сравнение е с откриването на телескопа от Галилео Галилей, който дава възможност да видим, че Юпитер има луни и внезапно да разберем, че Вселената е много по-обширна, отколкото мислят дотогава. С това откритие можем да изследваме процеси, които в миналато бяха абсолютно извън нашия обсег и напълно невъзможни“ – каза Ариел Гобар от Шведската кралска академия на науките.
С технологията, разработена от тримата учени „ние можем да видим напълно нови обекти, които още дори не се представяме“ – каза Патрик Сътън, астроном от Кардифския университет в Уелс.
По време на пресконференцията в Стокхолм във връзка с обявяването на имената на носителите на тазгодишната Нобелова награда за физика, един от отличените, Райнер Вайс възкликна: Това е чудесна новина, сварвате ме дори облечен в този ранен час! Роденият в Берлин американски учен изтъкна, че Нобеловата награда е признание и за труда на 1000 специалисти, ангажирани в проекта.
По време на пресконференцията Олга Ботнер от Нобеловия комитет по физика пусна запис от сливането на две черни дупки. Именно благодарение на подобен феномен преди 1,3 милиарда години са се получили гравитационните вълни, които са били регистрирани от екипа на Вайс през септември 2015 година. Те са изключително слаби и регистрирането им е много трудно, тъй като са предизвикали вибрация на Земята от порядъка на една хилядна от атомното ядро.
За първи път гравитационните вълни са наблюдавани пряко през септември 2015 г. с американския детектор LIGO, а съобщението за постижението е направено през февруари 2016 г. Това е необичайно скорошно откритие за Нобелова награда. През септември 2017 г. друг инструмент – европейският детектор Virgo също регистрира гравитационни вълни.
Химия: за криоелектронната микроскопия
Микроскопска технология, предизвикала революция в биохимията, донесе тазгодишната Нобелова награда за химия на Жак Дюбоше, Йоахим Франк и Ричард Хендерсън.
Престижното отличие се поделя между тримата учени за разработването на криоелектронна микроскопия с висока разделителна способност за определяне на структурите на биомолекули в разтвор.
Благодарение на тазгодишните Нобелови лауреати скоро ще можем да разполагаме с детайлни изображения с атомна разделителна способност на сложните машинарии на живота. Разработеният от Дюбоше, Франк и Хендерсън метод, пренесъл биохимията в нова ера, опростява и подобрява изобразяването на биомолекули.
Изображението е ключово за разбирането. Научните пробиви често се градят върху успешно онагледяване на невидими за човешкото око обекти. В биохимичните карти обаче отдавна „зеят“ празнини, тъй като за наличната към момента технология е било трудно да генерира изображения на по-голямата част от молекулярната машинария на живота. С появата на криоелектронната микроскопия всичко това се променя. Изследователите вече могат да замразяват биомолекули насред движение и да онагледяват невиждани досега процеси, които са ключови както за базовото разбиране на химията на живота, така и за развитието на фармацевтиката.
Електронните микроскопи дълго време са смятани за подходящи единствено за изобразяване на мъртва материя, тъй като мощните им лъчи унищожават живота. През 1990 г. обаче Ричард Хендерсън постига успех в използването на електронен микроскоп, за да генерира триизмерно изображение на протеин с атомна разделителна способност. Пробивът му доказва потенциала на технологията.
Технологията става общодостъпна благодарение на Йоахим Франк. Между 1975 и 1986 г. той разработва метод за обработка на изображение, при който неясните двуизмерни изображения на електронния микроскоп се анализират и се сливат, разкривайки ясна триизмерна структура.
Заслугата на Жак Дюбоше е добавянето на вода към електронната микроскопия. Във вакуума на електронния микроскоп водата в течно състояние се изпарява, в резултат на което биомолекулите губят първоначалната си структура. В началото на 80-те години на миналия век Дюбоше намира разрешение на проблема, успявайки да превърне водата в стъкловидно вещество. Ученият постига това, охлаждайки я толкова бързо, че водата се втвърдява около биологична проба, позволявайки на биомолекулите да запазят естествената си форма дори във вакуум.
Благодарение на постиженията на тримата Нобелови лауреати са оптимизирани „всяко болтче и гайка“ на електронния микроскоп. Желаната атомна разделителна способност е постигната през 2013 г. За изследователите генерирането на триизмерни структури на биомолекули се превръща в рутина. През последните няколко години научната литература изобилства от всевъзможни изображения – от протеини, причиняващи антибиотична резистентност, до повърхността на вируса зика. В резултат на това биохимията бележи експлозивно развитие и е „настроена“ за вълнуващо бъдеще.
Физиология и медицина: за биоритъма
Наградата за физиология и медицина през 2017 г. бе връчена на Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Янг за откритието им на молекулярни механизми, контролиращи циркадния ритъм или за биологичния часовник. Всяко живо същество притежава миниатюрен биологичен часовник. Според Нобеловия комитет, тримата избрани американски учени „са успели да погледнат в нашия биологичен часовник и да разкрият вътрешните му механизми”. „Техните открития обясняват как растенията, животните и хората адаптират своя биологичен ритъм така, че той да е синхронизиран с въртенето на Земята.”
Тазгодишните лауреати успяха да изолират гена, наречен периодичен ген – period gene, който контролира нашия всекидневен биологичен ритъм. Те показаха, че този ген кодира протеин (PER), който се натрупва в клетките през нощта, а след това се разгражда през деня. Впоследствие те идентифицират допълнителни протеинови компоненти, показвайки механизма, уреждащ самоподдържащия се часовников механизъм вътре в клетката. Благодарение на тях се знае, че функцията на биологичните часовници се основава на един и същ принцип в клетките на всички многоклетъчни организми, включително и на хората.
Когато е налице временно несъответствие между нашата външна среда и този вътрешен биологичен часовник, например, когато пътуваме в няколко часови зони и усетим „часовата разлика“, се засяга нашето здраве и може да се повиши риска за различни заболявания.
Литература: за емоционалната сила
Наградата за литература бе присъдена на Казуо Ишигуро, „който, в романи с голяма емоционална сила, разкрива бездната зад измамното ни чувство за връзка със света.” Вероятно всички са гледали филма „Остатъкът от деня“, който пък е по книга на родения в Япония съвременен британец Ишигуро.
Мир: без ядрени оръжия
Наградата за мир бе връчена на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN) „за привличане на вниманието към катастрофалните хуманитарни последствия от употребата на ядрено оръжие и за усилията на кампанията да постигне забрана на подобни оръжия чрез подписване на договор.”
Още при обявяването на наградата се появиха противоречиви оценки за тази номинация и от изток, и от запад.
Българската православна църква също номинирана
Евреи предложиха Българската православна църква за Нобелова награда за мир през 2017 г. Предложението е обосновано със спасяването на 48 000 души от лагерите на смъртта през Втората световна война. Номинацията бе внесена официално в Нобеловия комитет в началото на януари тази година по инициатива на бившия министър на здравеопазването на Израел и депутат ген. д-р Ефраим Снех, професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет и адвокат Моше Алони, и е подкрепена от подписите на повече от 200 наследници на спасени български евреи. Тази номинация сама по себе си е голямо признание, посочват от Българската православна църква. По време на Втората световна война отделни лица с риск за живота си са проявявали героизма да спасяват граждани с еврейски произход от сигурна смърт и преследване, но Българската православна църква е единствената верска институция, на територия под контрола на фашистко правителство, която открито и официално заявява своята позиция, начело с Екзарх Стефан и целия Св. Синод, сред които и Видинския митрополит Неофит, Врачански митрополит Паисий, Пловдивския митрополит Кирил (по-късно Български патриарх).
|
