Д-р Стефан Пейков
Когато старите карти проговорят… и поземлените комисии мълчат. Тази парафраза на отколешна мъдрост приляга и за военната карта на Бургаския залив, създадена през 1907 г.
Картата е подготвена по подложка от 1903 – 1904 г., поправена и допълнена през 1907 г. Издадена е от Географския институт – София. Последното издание е част от архива на Поморийската градска община. На картата са нанесени допълнително в цветове лозовите насаждения, пътищата и селскостопанската земя (ниви) към 8.10.1932 г. – собственост на поморийци. Добавките са надлежно заверени от кмета на градския инженер, което й придава доказателствена сила. Видно е, че поморийската собственост обхваща земи, дори и на територията на днешната бургаска община. Поморийските лозя са стигали до т.н. Морски бани на Бургас (района на Морското казино).
Поморийската карта крие в себе си много ценна информация за Бургаския залив и двете съседни общини – Поморие и Бургас.
Силно повреден от времето, оригиналът се съхранявал в Градския музей и галерия – двед Исторически музей в Поморие. Документът е подложен на дигитална възстановка от МТКЦ •ГЕОПАН• през 2002 г. Общинският музей и галерия предостави още тогава възможността на ГЕОПАН за популяризира този ценен картографски паметник.
© Възстановка, дигитално копие и текст ДА „Тракия“ ГЕОПАН , 2002-2013
Отсечка (дериват) от картата, използван в двутомника „ПОМОРИЕ: древност и съвремие“, 2011, издател ГЕОПАН – за илюстрация на смяната на наименованието Анхиало с Поморие. То се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 9 август 1934 г.
Предоставена е на Фондация „Биоразнообразие“ – за целите на проект за опазването на Атанасовското езеро. В съвременната картография има цяло направление, което използва старите карти, като източник на разнообразни сведения за модерните клонове на науката и развитието. Оцветеният в зелено участък, който достига до Морските бани на Бургас е бил собственост на поморийци.
