Настоящото изложение представлява анализ на приетото в Решение №2 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№5313/2013 г., Първо гражданско отделение. Решението е много важно и интересно, тъй като представлява задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК и съдебният състав дава тълкуване на основни понятия при прилагане на подробните устройствени планове и вещно-правните им последици.
Установената от съда фактическа обстановка по делото е следната: 1.Касационният жалбоподател притежава голям поземлен имот, за който по негово искане при действието на ЗУТ е одобрен и влязъл в сила ПУП. Имотът е урегулиран в няколко УПИ, като част от имота е предвидена за улица-тупик, която да обслужва тези УПИ; 2. При влизане в сила на кадастралната карта УПИ са нанесени като самостоятелни поземлени имоти, а частта от имота, предвидена за улица-тупик, не е нанесена като самостоятелен поземлен имот, а е нанесена като част от по-голям поземлен имот – общински път, който не е реализиран. 3. Не е провеждана отчуждителна процедура и не е изплащано обезщетение за частта от имота, попадаща под улична регулация.
Касационният жалбоподател е предявил иск в първата инстанция, с който иска да бъде установено по отношение на общината, че към момента на одобряване на кадастралната карта е бил собственик на частта от имота, попадаща под улица и че тази част неправилно е заснета като част от общинския имот – път. Въззивният съд уважава така предявената искова претенция, но решението е допуснато до касационно обжалване пред ВКС по следния правен въпрос: в хипотезата, когато регулационният план е изменен по инициатива на собствениците при действието на ЗУТ и заповедта е влязла в сила, следва ли да се счита, че регулацията е приложена и допустимо ли е в такъв случай да се иска установяване на грешка в кадастралната карта.
Съдебният състав на ВКС постановява съдебно решение, с което отменя въззивното решение и отхвърля иска, като приема следното: Урегулирането на имота и предвиждането на улица-тупик е станало по желание на собственика и в този случай не може да се поставя въпросът за прилагане на регулационния план и не е допустимо да се води иск за грешка в кадастрална карта поради неправилно заснемане на имотите. Ако изменението на ПУП не е съответствало на волята на ищеца, той е могъл да го обжалва. Съдът също така приема, че преминаването на спорната реална част от имота за оформяне на път е станало по искане на ищеца до общината. При постановяване на решението си Върховният касационен съд аргументира тезата си от две други съдебни решения – Решение №389 от 30.08.1990 г. по гр.д.№1778/1992г. на Четвърто Гражданско отделение на Върховния съд и Решение №222/04.05.2010 г. по гр.д.№136/2009 г., Второ Гражданско отделение на ВКС. В тези две съдебни решения обаче казусите са за изменение на дворищно-регулационен план по взаимно съгласие на собствениците при действието на ЗТСУ (отм.) и поради това невъзможност за водене на иск за грешка в кадастралната основа за местоположението на границата между имотите преди изменението.
По мое мнение правните изводи на ВКС по гр.д.№5313/2013г. са неправилни, тъй като не са съобразени както с конкретни законови разпоредби, така и с логиката на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ за уреждане на вещно-правните последици при урегулиране на поземлени имоти. Неправилно ВКС съотнася разпоредби от ЗУТ (чл. 15 и чл. 17 ЗУТ), които дефинират възможностите и начините за промяна на вътрешни имотни граници, към улично-регулационните планове.
Неправилно ВКС приема, че когато изменението на плана е по волята на собствениците, то с одобряване на плана имотните граници стават граници на парцелите по волята им и не се касае за приложение на регулацията. Съдът изобщо не обсъжда нормата на §22 на ЗУТ, в която има легални дефиниции на понятието приложен регулационен план. ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат, а в случаите на улична регулация – с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Следователно при неизплатено обезщетение на улица-тупик, независимо че предвиждането на регулационния план е по волята на собствениците, то правото на собственост не е преминало върху общината, за да бъде отхвърлен на това основание иск по чл. 53 ЗКИР. От плановете, одобрени по реда на ЗУТ, непосредствено отчуждително действие има само планът по чл.16 и само в този случай ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията от влизането в сила на административния акт за одобряване на плана – §22, ал. 1, т. 1 въ връзка с чл. 16, ал. 5.
Решението на ВКС не е правилно и от гл. т. на Закона за кадастъра и имотния регистър. Правилно съдът приема, че към кадастралната карта има законово изискване да е актуална и да отразява измененията в правото на собственост, включително и по съгласие на собствениците, но съдът неправилно приема, че не е налице грешка в кадастралната карта. Такава грешка е налице, тъй като без регулационният план да има отчуждително действие по отношение на улицата-тупик и без да е приложен, тази част от имота неправилно е заснета като част от общински имот – път.
