Пръстените на Сатурн може да са се образували в резултат на смъртта на голяма луна, отклонила се твърде близо до планетата, предаде Ройтерс, като цитира учени, стигнали до заключението на базата на данни, получени от сондата „Касини“ на НАСА и от компютърни симулации.
Унищожаването на луната, която те наричат хипотетично Крисалис, би могло да обясни както образуването на великолепните пръстени на газовия гигант, така и необичайния му наклон на оста от около 27 градуса.
Специалистите мислят, че тя може да е станала жертва на гравитационното привличане вероятно преди 160 милиона години – скоро в сравнение с датата на формиране на Сатурн преди повече от 4,5 милиарда години.
Около 99 процента от останките на Крисалис изглежда са се потопили в атмосферата на планетата, а един процент е останал в орбита около Сатурн и в крайна сметка са образували голямата система от пръстени, казват изследователите.
Те избират името Крисалис за луната, тъй като е свързано с етапа на развитие на какавида в пеперуда, преди да се трансформира във великолепната си възрастна форма.
„Както пеперуда излиза от етапа крисалис, пръстените на Сатурн се появяват от първичния спътник Крисалис“, обяснява Джак Уиздъм, професор по планетарни науки в Масачузетския технологичен институт и водещ автор на изследването, публикувано в списание „Сайънс“.
Учените изчисляват, че Крисалис е била приблизително с размерите на Япет, третия по големина естествен спътник на Сатурн, чийто диаметър е малко над 1470 км.
„Предполагаме, че е била съставена предимно от воден лед“, каза планетарният учен и съавтор на изследването Бъркхард Милицър от Калифорнийския университет Бъркли.
Пръстените на Сатурн, съставени предимно от частици воден лед, вариращи от по-малки от песъчинка до размери на планина, се простират на разстояние до 282 000 км от планетата, но дебелината им е едва около 10 метра. Другите големи газови планети в Слънчевата система, включително Юпитер, също притежават пръстени, но те са много малки в сравнение с тези на Сатурн.
Планетата е втората по големина в Слънчевата система след Юпитер и е съставена предимно от водород и хелий.
Сондата „Касини“ обиколи Сатурн 294 пъти от 2004 г. до 2017 г., като събра важни данни, включително и за гравитацията, които са били ключови за новото изследване.
Проучване, публикувано през 2019 г., даде доказателства, че пръстените са се образували сравнително скоро, а новото изследване разширява тези открития, отбелязва Ройтерс.
