Доц. д-р инж. Венета Коцева
Лесотехнически университет – София
Abstract. The methods used for mapping of weather forecast in periodical press in Bulgaria during 2016 have been elucidated and analyzed. For the purpose, observations on the published weather forecast have been implemented on the pages of all 10 Bulgarian daily papers ‘24 hours’, ‘Trud’, ‘Standard’, ‘Telegraph’, ‘Now’, ‘Monitor’, ‘Bulgaria ‘dnes’, ‘Vseki den, ‘19 minutes’ and ‘Galeria’ and ‘Minaha godini’.
Резюме. Разгледани са и са анализирани методите, използвани при картографирането на прогнозите за времето в периодичния печат в България през 2016 г. За целта са проведени наблюдения на публикуваните прознози за времето на страниците на 10-те български ежедневника: „24 часа”, „Труд”, „Стандарт”, „Телеграф”, „Сега”, „Монитор”, “България днес”, „Всеки ден”, „19 минути” и „Дума” и в 2 ежеседмичника „Галерия” и „Минаха години”.
- 1.Увод
Добре известно е, че прогнозите за времето представляват „приложение на науката и технологията за прогнозиране на състоянието на атмосферата за бъдеще време на дадено място” [1]. Тe се изготвят в резултат от провеждането на разнообразни атмосферни измервания и въз основа на данни за актуалното състояние на атмосферата, като се използват научни и статистически данни. Те са резултат от труда на специализирани колективи от метеоролози и синоптици, при засилен през последните десетилетия активен международен обмен на актуалната информация за времето в синоптичен аспект. Прогнозите за времето включват: максимална и минимална температура за деня, явления през деня, вятър – неговата посока и сила, влажност, въздушно налягане и др. Според продължителността си прогнозите са 3 вида: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Традиционно те се правят за следващия ден, за следващата седмица или за едномесечен период. Тук намират място и агрометеорологичните прогнози, които дават сведения за бъдещото развитие на растителните култури. Тези прогнози най-често са месечни и/или сезонни. Историята на прогнозите датира още от 650 г. пр. Хр., когато във Вавилон се правят опити за предсказване на времето по облаците и с помощта на астрология. Древните методи за прогнозиране на времето обикновено са разчитали на наблюдаваните модели на събития, наричани „разпознаване на образи”. Първите телевизионни прогнози за времето, включително и използването на метеорологични карти, експериментално са излъчвани от Би Би Си точно преди 80 години, през 1936 г. Методиката за прогнозиране на времето включва „събиране на количествени данни за текущото състояние на атмосферата и използване на научното разбиране за атмосферните процеси, за да се предвиди как ще се развива атмосферата” [1].
- 2.Картографиране на метеопрогнозите в ежедневниците у нас.
Метеорологията е наука за атмосферата и атмосферните явления, която изучава и прогнозира времето чрез изследване на метеоявленията и обуславящите ги параметри (температура, налягане, концентрация на водни пари, техните градиенти, взаимни влияния и темпоралните им промени). Делът на метеорологията, който се занимава с прогнозиране на времето, се нарича „синоптична метеорология”. От картографска гледна точка метеорологичните карти са от типа „прогнозни карти” за метеофакти, явления и процеси в бъдеще време, които имат вероятностен характер и са за бъдещ период, с различен териториален обхват и различна продължителност. Когато прогнозните метеокарти са представени по класическия начин на хартия, те имат статичен характер, за разлика от прогнозните карти, представени по телевизията или на друг електронен носител, които са от групата на „динамичните карти”. При динамичните ТV и други подобни на тях карти има възможност за показване на метеопрогнозата чрез премествания на използваните символи (условни знаци) върху екран, при това с различна скорост, в различни географски посоки, чрез наслагване (суперпозиция) на различните символи в съответния обхват.
Една актуална дефиниция за картографията е, че тя е: „наука за изследване, моделиране и изобразяване на пространствено разположени обекти и природни явления, тяхното съчетаване и взаимодействие с обществото”. Картите са образно-знакови пространствени модели, представени като плоски и/или релефни карти и глобуси. Електронната картография в наши дни позволява да се онагледява геопространствена информация, събрана от различни източници (организации и ведомства), и от пространствени данни (координати), намиращи се на различни сървъри. Дори при наличието на развита електронна картография, остава интересно и полезно да се обсъждат въпросите, свързани с картографирането на метеопрогнози върху хартиен носител. Целите тук са да се разгледат, сравнят и анализират от гледна точка на съвременната картография и естетика картите с прогнозите за времето, които се публикуват в българските ежедневници и седмичници, тъй като те удовлетворяват и поддържат жив читателския интерес към изданията, респ. и тиражите им.
а/ в. „24 часа”. Тук се публикуват както 1-дневни (краткосрочни) прогнози за времето в България и в Европ, така и 3-дневни (средносрочни) прогнози за времето у нас и 1-дневна за Европа. Картата на България е представена стилизирано на бял фон, с населени места на 2 степени: столица и областни градове – с точков условен знак в черно. Използвани са цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите от дъжд (сняг). В квадратчета в синьо и червено съответно са дадени минималната и максималната температура в Целзиеви градуси през денонощието. За метеопрогнозата в Европа е използвана карта на бял фон, с линеен условен знак са дадени държавните граници, със звездичка и надпис в черно са дадени само столиците на по-големите европейски държави. Приложени са същите цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. В отделни кръгчета, допрени едно до друго, разположени до надписите на избраните столици, са вписани минималната и максималната температура в Целзиеви градуси.
За 3-дневната метеопрогноза в България е използвана карта на жълт фон, с черни условни знаци за природните явления. Минималните и максималните температури са вписани една до друга, разделени от наклонена чертичка. За прогнозата на времето в Европа е използвана карта на жълт фон, без дадени държавните граници; със звездичка и надпис в черно са дадени само някои от столиците на европейските държави. Приложени са черни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. В отделни, допрени едно до друго, кръгчета са дадени минималната и максималната температура в Целзиеви градуси до нанесените столици.
Сравненията на публикуваните карти показват много добра информативност, особено като се има предвид твърде малката им площ. Данните за метеопрогнозите във в. „24 часа” са взети от Метеорологичен център EPU–Tvmet: [2] http://meteotv.bg, а по-подробна информация за времето се намира на [3] www.24 chasa.bg.
б/ в. „Труд”. Тук се публикуват 2-дневни (краткосрочни) метеопрогнози за България и Европа, т.е. за днешния и утрешния ден. Картата на България е представена стилизирано на светлосин фон, с избрани населени места без административно степенуване: столица, някои областни градове и гр. Сандански, който е с характерен климат, като са нанесени с с еднакъв знак – малко черно кръгче с бяло оцветяване в него. Използвани са цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. Минималните и максималните температури са вписани в черно, една до друга, разделени от наклонена чертичка. Има отделна карта на Черноморското ни крайбрежие, където са дадени и температурите на морската вода. За прогнозата на времето над Европа е използвана карта на светлосин фон, без дадени държавни граници; само с надпис в черно са дадени столиците на по-големите европейски държави. Приложени са същите цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. Минималната и максималната температура са вписани идентично с начина на прогнозната карта на България. Прогнозите на в. „Труд” са от: ТВМЕТ
в/ в. „Стандарт”. Тук се публикуват 1-дневни (краткосрочни) прогнози за времето у нас. Картата на България е представена чрез многостепенна стандартна цветна топографска скала (зелено за равнините, кафяво за планините), в комбинация с метода на сенките, без нанесени населени места. Използвани са едри по размер цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. Минималните и максималните температури са вписани една до друга, в бяло, разположени съответно на фона на син и червен правоъгълник. Седмичната прогноза на времето е представена без карта, а по дни, стилизирано, само с едри цветни нагледни условни знаци (за слънце, облачност, валеж), с вписване на минималната температура в синьо, наклонена черта и максималната температура – в червено. Не са дадени областни граници, повдигнати са само държавните граници. Акваторията на Черно море не е дадена. Източник на метеопрогнозите на в. „Стандарт” е [4]: www.sinoptik.bg.
г/ в. „Телеграф”. Тук се публикуват само 1-дневни (краткосрочни) прогнози за датата на вестника, само за България. Картата на страната ни е представена чрез многостепенна стандартна цветна топографска скала (зелено за равнините, кафяво за планините), в комбинация с метода на сенките. На нея има нанесени само с имената им, без точков или друг знак, по-големите областни градове и гр. Сандански. Използвани са цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. Минималните и максималните температури са вписани една до друга, съответно в синьо и червено, разделени от наклонена черта. Не са дадени областни граници, повдигнати са в червено само държавните граници. Дадена е част от Черно море в синьо фоново оцветяване. Като източник на метеокартата в. „Телеграф” дава имената на дежурните синоптици.
д/ в. „Сега”. Тук се публикуват само 1-дневни (краткосрочни) прогнози за датата на вестника, само за България. Картата на страната е представена чрез многостепенна стандартна цветна топографска скала (зелено за равнините, кафяво за планините), в комбинация с метода на сенките. На нея има нанесени само 9 града с техните имена в бяло, без точков или друг знак за ситуирането им. Използвани са цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. Има вписана само една температура, без уточнение коя е тя. От семаничното описание, дадено до картата, би следвало да се приеме, че е максималната температура. Не са дадени областни граници; повдигнати са в червено и със засенчване от северозапад само държавните граници. Черноморието като акватория липсва. Източник за времето във в. „Сега” е: НИМХ при БАН. Има още семантични описания за метеопрогнозата в 5 части: над страната; по Черноморието; в планините; седмична прогноза; над Европа.
е/ в. „Монитор”. Тук се публикуват както 3-дневни (средносрочни) метеопрогнози у нас (на 3 отделни карти) и 1-дневни метеопрогнози за Европа и на Балканите (на 2 отделни карти). Само в. „Монитор” публикува карта на България с прогнозираните опасни явления за датата на вестника, както и карта-извадка за Черноморието ни. Картата на България е представена чрез многостепенна стандартна цветна топографска скала, в комбинация с метода на сенките. На нея има нанесени 15 града, избрани вероятно от климатични съображения, само с надписи в синьо, без точков или друг знак. Използвани са цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите. Минималната и максималната температури са дадени съответно в синьо и червено, с наклонена чертичка между тях. Картата за опасните явления е с легенда съгласно международно възприетите оцветявания на опасните явления: зелено, жълто, оранжево и червено; по правило те се нанасят по окръзи, чиито граници са нанесени с черен линеен условен знак. Написаното в легендата не се чете поради дребния размер на буквите. За прогнозата на времето в Европа и на Балканите са използвани 2 много малки по размери карти, без легенди за възприетото в тях фоново оцветяване, променящо се: или по зони, или по държави. Картите са без нанесени държавни граници. С надписи в черно са дадени някои столици на европейските и съответно на балканските държави. Приложени са същите цветни нагледни знаци за изобразяване на слънчевото греене, облачността и валежите, нанесени за времето над България. Вписани са в червено (по всяка вероятност) максималните температури, които поради малкия им размер са нечетливи. Картата на Черноморието дава информация за минималните и максималните температури съответно в синьо и червено, като населените места и курортите са изписани по оригинален начин в 2 колони с добавени цветни нагледни условни знаци за слънце, облаци и валеж. Всички температури са изписани с добавен знак за Целзиев градус (0), което натоварва излишно картното съдържание. Източник за времето във в. „Монитор” е: НИМХ при БАН, като е дадено и името на дежурния синоптик. Има семантични описания на метеопрогнозите по дни.
ж/ в. “България днес”. Тук се публикуват само 1-дневни (краткосрочни) прогнози за датата на вестника, само за България. Картата на страната е представена чрез многостепенна стандартна цветна топографска скала, в комбинация с метода на сенките. На нея има изнесени бели квадрати, в които са вписани в светлосиньо: съответните градове, нагледен условен знак (облак, слънце, дъжд) и две цифри за температурите: по-дребната по размер е за минималната, а по-голямата по размер цифра – за максималната температура. Температурите са изписани с добавен знак за Целзиев градус (0), което е излишно, тъй като у нас се използва само Целзиевата скала. Към тези квадрати има нанесени в черно точки и линии, показващи точното място на изнесеното встрани съдържание. Черноморието като акватория липсва. Източник за прогнозата на времето не е посочен. Има кратки семантични и таблични описания за прогнозата в планините по надморски височини и под рубриката „ТУК & ТАМ” с оригинални подзаглавия: най-топло; най-мокро; най-ветровито; най-студено.
з/ в. „Всеки ден”. Тук се публикуват само 1-дневни (краткосрочни) прогнози за датата на вестника, за България и Европа. Картите на страната ни и на Европа са представени нестандартно, едноцветно в сиво, в комбинация с метода на сенките за онагледяване на релефа. В светлосиньо с нагледен условен знак е дадена облачността, а с бял кръг или част от него е показано слънчевото греене. Минималните и максималните температури са дадени в черно, разделени с наклонена чертичка, като са разположени под надписите на населените места – само 11 бр. Те са изписани с добавен знак (0), което е излишно, тъй като у нас се използва само Целзиевата температурна скала. Държавните и континенталните граници са дадени с линеен условен знак в черно и са подчертани по метода на засенчването от северозапад. Акватории не са нанесени и на двете синоптични карти. Източници на синоптичната прогноза са: CNN Weather и Yahoo Weather.
и/ в. „19 минути”. Тук се публикуват само 1-дневни (краткосрочни) прогнози за датата на вестника за България. Картата е представена нестандартно, графично, изцяло в сиво, без онагледяване на релефа. С нагледни условни знаци, разположени в правоъгълници със заоблени върховеq са дадени: 10 бр. избрани града, облачността, слънчевото греене и валежите, както и температурите, при това с дописване от вида: „min: 10 max: 110”, което е излишно и ясно по подразбиране от читателите. С линеен условен знак са показани окръжните граници. Държавните граници са повдигнати и подчертани с нестандартно засенчване – осветление от югоизток. Акватория не е нанесена. Встрани от картата има допълнителни текстове за 5 града: София, Пловдив, Варна, Бургас и Перник, които обаче повтарят данните за минималните и максималните температури. Източник на синоптичната прогноза е: astro@19min.bg.
й/ в. „Дума”. Тук се публикуват само 1-дневни (краткосрочни) прогнози за датата на вестника, само за България. Картата на страната е представена чрез многостепенна стандартна цветна топографска скала, в комбинация с метода на сенките, като е разположена на зелен фон. На нея има нанесени в бяло 10 избрани града (Видин, София, Сандански, Плевен, Пловдив, Русе, Варна и Бургас) с имената им, а до тях пак в бяло нагледен условен знак за облачност, слънчево греене, валеж, и число за температурата – най-вероятно за максималната температура. Температурите са изписани с добавен знак за Целзиев градус (0), което е излишно, тъй като у нас се използва само Целзиевата скала. Към тези квадрати има нанесени в черно точки и линии, показващи точното място на изнесеното встрани съдържание. Черноморието като акватория липсва. Източник за прогнозата на времето не е посочен.
- 4.Картографиране на метеопрогнозите в ежеседмичниците у нас.
а/ в. „Галерия”. Тук се публикуват само 1-дневни (краткосрочни) прогнози за датата на вестника – вторник, само за България – Фиг. 11. Картата на страната е представена чрез многостепенна стандартна цветна топографска скала, в комбинация с метода на сенките. На нея има изнесени бели правоъгълници, в които са вписани с черно съответните избрани 11 града, нагледен цветен условен знак (облак, слънце, дъжд) и в два малки съседни правоъгълници, оцветени в синьо и червено с вписани в тях две бели цифри за съответните минимална и максимална температура. Температурите са изписани с добавен знак за Целзиев градус (0), което е излишно. Черноморието като акватория липсва. Има подробно семантично описание за седмична метеопрогноза по дни (от сряда до понеделник вкл.) за България и таблично представяне на времето, всеки вторник, в Европа за столиците: Лондон, Стокхолм, Москва, Берлин, Мадрид, Париж, Брюксел, Виена, Варшава, Рим, Атина и Истанбул, като се използват описаните по-горе условни знаци и температури по идентичен начин. Държавните граници не са подчертани с условен знак. Източник за синоптичната прогноза не е посочен.
б/ в. „Минаха години”. В това ежеседмично издание, ориентирано към пенсионерската аудитория, синоптичната прогноза е седмична и е представена без карти, само за България, по дни (от понеделник до неделя), в черно-бели изображения на нагледните условни знаци за слънце, облаци и валежи, като под всеки знак са дадени минималните и максималните температури и много кратко семантично описание на времето. При този начин на представяне без карта липсва разпределение по зони и населени места на синоптичната обстановка. Сравненията с другия, масово прилаган начин на представяне на метеопрогнозите у нас – чрез карта на страната, Европа и на Балканите показват много по-добра нагледност и конкретна полезност на синоптичните прогнози.
Заключение.
Прогнозите имат за цел да предоставят бърза и точна информация за времето в близко бъдеще. Те са от голямо значение за аеронавигацията, морската и космическата навигация, селското и горското стопанство, геодезията, астрономията, спорта и др. Съвременните синаптични прогнози се използват и за планиране на спешни евакуации на хора и животни при наводнения, бури, урагани, цунами, големи горски пожари и др., както и за намаляване на нанесените от тях материални щети. Температурата на въздуха, посоката и силата на ветровете, видът и количеството на валежите (порои, градушки, слани, сняг, обледявания, суграшица, поледица, скреж) са от особена важност за селското и горското стопанство. Ежедневно населението следи и чете прогнозите за времето в чисто битов аспект, за да предвиди какви дрехи да облече, да носи ли чадър или дъждобран и др. Най-доброто онагледяване е възможно при професионално картографско представяне на синоптичните карти. Тези специализирани карти следва да бъдат оформени по правилата на съвременната картография и полиграфична техника. За предпочитане е това да става чрез: цветни фонове; с подходящи условни знаци, близки цветово до изобразяваните метеоявления и процеси; с ориентирани по световните посоки стрелки и данни за силата на ветровете, каквито липсват на картите в 12-те дискутирани по-горе издания. Положителен факт е присъствието на картата с опасните природни явления, такава обаче има само във в. „Монитор”. Въз основа на извършените по-горе описания и картографски сравнителен анализ, обобщено може да се каже, че синоптичните карти, публикувани в българския ежедневен печат, са на отлично синоптично ниво през последната година, те са с много добро полиграфично качество, но се нуждаят и от професионалното участие на опитни картографи.
ЛИТЕРАТУРА
