Учени предупреждават: пластмасата ще ни погълне
Отпадъци и токсични химикали, открити на Антарктида, показват, че разрастващият се проблем със замърсяването с пластмаса засяга дори най-отдалечените части на планетата, съобщи Ройтерс.
Микропластмаса – миниатюрни пластмасови частици с диаметър под 5 милиметра, от източници като дрехи, рибарски принадлежности, найлонови торбички, автомобилни гуми, е открита в девет от 17 водни проби, взети край бреговете на Антарктическия полуостров от плавателен съд на „Грийнпийс“ в началото на годината.
В седем от девет проби от сняг са намерени токсични перфлуорни химикали, които се използват в индустриални продукти, пренасят се от ветрове и океански течения, запазват се в околната среда с десетилетия и могат да навредят на дивата природа.
„Хората смятат, че Антарктида е отдалечена и незасегната от замърсяване, но истината е, че тази „пластмасова лудост“ достига дори най-отдалечените кътчета на планетата“, казва Тило Мак, експерт по океаните от „Грийнпийс“, цитиран от ДПА.
Същевременно Средиземно море е застрашено да се превърне в „море от пластмаса“, алармират от Световният фонд за дивата природа. Според доклад, в който организацията е обобщила данните от научни изследвания, става ясно, че има рекордно ниво на микропластмаса – пластмасови частици, които са по-малки от 5 милиметра и които тровят цялата хранителна верига и застрашават човешкото здраве.
Като цяло концентрацията на микропластмасата е почти четири пъти по-висока в Средиземно море отколкото в „континентите“ от пластмасови отпадъци, открити в океаните, подчертава Световният фонд за дивата природа.
За да се променят нещата, неправителствената организация пледира за международно обвързващо споразумение, за да бъдат намалени пластмасовите отпадъци или за борба с изоставените във водата материали за риболов.
Световният фонд призовава за увеличаване на рециклирането и събирането на отпадъци в страните по крайбрежието на морето. Фондът призовава и за забрана на всички полиетиленови торбички за еднократна употреба, както на север така и на юг, и за забрана на добавянето на микропластмасата, например в козметичните продукти или почистващите препарати през 2025 г.
Промишлеността трябва да развие алтернативи на пластмасата, „които да могат да се рециклират или да се превръщат в компост“, и да произвежда неща от възобновяеми материали, а не от петролни деривати, се казва в доклада. Туристическата индустрия трябва да избягва да използва пластмасови продукти за еднократна, употреба като бутилки, торби, сламки или тапи.
Световният фонд призовава и за „лов на пластмаса“ на индивидуално ниво – използване например на дървени гребени и пинсети, на гъби от целулоза, на биоразграждащ се конец за зъби, на керамични съдове, стъклени бутилки, памучни кърпи или постелки за йога от бамбук.
Найлонови торбички покриват мангровите гори във Виетнам, в Тайланд кит умря, погълнал 80 торбички, а на райските индонезийските острови в някои случаи вече няма нищо райско: последиците от замърсяването с пластмасови изделия в Азия са драстични.
Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам: само тези пет азиатски страни изхвърлят годишно над четири милиона тона пластмасови отпадъци в световните морета – половината от целия такъв боклук, сочат данните на уважаваната неправителствена организация „Оушън кънсърванси“ („Служба за опазване на океаните“).
Ако не се предприеме нещо, до 2025 г. във водните басейни по света ще се натрупат 250 милиона тона пластмасови отпадъци, предупреждават учените.
{module [180]}
