Метеорити, паднали в топли водни басейни, са донесли нужните за зараждането на живота градивни елементи, сочат резултатите от изследван на експерти от университета Макмастър в Канада в астрофизичната, геоложката, химичната и биологическата област.
Възможността да се зароди живот в малки топли водни басейни бе изтъкната от Чарлз Дарвин, бащата на теорията за еволюцията, през 1871 г. „Ако можехме в малък топъл воден басейн в присъствието на всякакъв вид амонячни соли и фосфорна киселина, светлина, топлина, електричество и т.н. да създадем по химичен път протеинова съставка, която да претърпи още по-големи промени“, е написал Дарвин. Оттогава учени противопоставят въпросната теория на друга, която гласи, че животът на Земята се е появил в хидротермални извори на океанското дъно.
Резултатите от изследването навеждат на мисълта, че първата от двете теории е по-вероятна, защото редуването на суша с влажни периоди е било нужно за свързването на моликулярни тухлички в самореплицираща се Рибонуклеинова киселина (РНК). Тези молекули РНК са първият генетичен код на живота на Земята.
Начинът, по който се е формирала Слънчевата система, има директно влияние върху произхода на живота на нашата планета, доказват учените. Преди 3,7-4,5 милиарда години Земята е била бомбардирана от комети 8-11 пъти по-често, отколкото днес. В земната атмосфера преобладавал вулканичен газ и на нашата планета имало малко суша, тъй като континентите се издигали от дъното на световния океан.
В даден момент съставките, нужни за получаването на РНК полимери, достигнали достатъчно големи концентрации във водните басейни и се свързали помежду си, докато нивото на водата варирало в зависимост от валежите и изпаренията. „Тези примитивни форми са еволюирали до поява на ДНК, която е твърде сложна и не би могла да е първият елемент на живота – отбеляза Ралф Пудриц от университета Макмастър. – Нещо друго трябва да е сложило началото и това е РНК.“
