Новини

Плаващите кейове на Кристо – ходене по водата

оБлизо 2000 години след Исус Христос обикновените хора можеха да разберат какво е усещането да ходят по вода, благодарение на художника с габровски корен Кристо.
„Всяко тълкуване е оправдано“, казва 80-годишният творец пред АП от живописното езеро Изео в Северна Италия, където бе открита неговата 23-а мащабна инсталация.
От ноември миналата година Кристо и екипът му надзирават сглобяването и закотвянето на 220 000 плаващи полиетиленови куба. Те оформят дълга 3 километра люлееща се пътека, свързваща сушата с два острова, единият от които обитаем и с гледка към езерото.
„За първи път в продължение на 16 дни, от 18 юни до 3 юли, те ще могат да ходят по вода“, казва Кристо, визирайки жителите на остров Монте Изоло, който обикновено е достъпен само с лодка. На острова живеят 2000 души.
„Трябва слънцезащитен крем, заради отражението“, убеден е Кристо.
Проектът събужда редица метафори: Жълт тухлен път заради фантастичното пътешествие, за което напомня. Подиум заради вниманието, което привлича. Плаж заради обгръщащите широката 16 метра конструкция вълни.
Платното бе зашито на място от шивачки от Германия. Те ползваха специални шевни машини, за да наподобят естествено надипляне. Ефектът кара Кристо да отправи предупреждение към посетителите, че ще трябва да стъпват много внимателно върху люлеещата се платформа.
Творецът описва усещането като „ходене по гърба на кит“.
След откриването на инсталацията на 18 юни, 150 доброволци, сред които спасители, бяха разположени на кейовете и в лодки, за да се грижат за безопасността на посетителите. Плуването е забранено, но се очаква забраната да бъде нарушена, въпреки студените температури на водата. Входът беше безплатен. Проектът, оценен на 17 милиона долара, е финансиран от художника.
Инсталациите на Кристо са колкото инженерни постижения, толкова и произведения на изкуството. Творецът е осигурил екип от родината си България, който да сглоби специално изработените за проекта наскоро изобретени кубове, и гмуркачи, които да ги закотвят към бетонни плочи на дъното на езерото. 190-те котви са доставени на мястото с въздушни балони.
Подобно на много от предишните инсталации, „Плаващи кейове“ има своя собствена съдба. Кристо и съпругата му Жан-Клод, която почина през 2009 г., замислят проекта за делтата на Ла Плата в Аржентина още през 1970 г., но така и не получават разрешение. Желанието им да го реализират в Токийския залив също не се осъществява.
„Проектът е за самите нас. Ако други хора го харесат, е почти бонус. Това е като при художниците, които разполагат с големи платна и им харесва да ги запълват с цвят. Цветовете не се нанасят върху платното заради господин Смит или господин Джоунс. Изпълваш платното, защото искаш да получиш радост от цветовете върху него“, споделя Кристо.

Автор

Geomedia Magazine




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us