Втората група от 30-ата българска антарктическа експедиция се завръща в България на 13 март, в 14:00 часа на летище София, с полет от Амстердам. Сега българските полярници са в Сантяго де Чили и в събота тръгват към Европа, а в неделя се прибират в България, съобщи проф. Христо Пимпирев – ръководител на българските антарктически експедиции и директор на Българския антарктически институт.
Проф. Пимпирев сега не е във втората група на българските антарктици, които се прибират, но припомни, че те заминаха от България за Антарктида на 9 януари тази година. В края на януари у нас се завърна първата група от полярници в сегашната ни експедиция.
Цели
Две бяха основните цели на 30-ата българска антарктическа експедиция, като първата от тях беше свързана с полагането на основите на новата научна лаборатория на българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, каза проф. Пимпирев. Той подчерта, че се модернизира научната инфраструктура на българската полярна база на Антарктида, която е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерството на образованието и науката. „Трябва да се модернизира нашата научна инфраструктура, защото това е приоритет за целия Европейски съюз. България, като полярна държава, трябва да има научна база, която да отговаря на съвременното ниво на науката в Антарктида, защото на нашата антарктическа база са работили учени от САЩ, Япония, Южна Корея, Канада и от много други страни по света“, отбеляза проф. Христо Пимпирев.
Той обясни, че основите на новата ни научна лаборатория са почти изградени, но припомни, че имаше закъснение от 20 дни на пристигането на Антарктида на първата група от 30-ата българска полярна експедиция. Затова първата задача на следващата българска експедиция ще е свързана с довършването на основите на научната лаборатория и с изграждането на конструкцията на лабораторията.
Седем научни проекта изпълняваха българските полярници от 30-ата ни експедиция и откриха мед и молибден в района на полярната ни база на Антарктида
Българските полярници, които се завръщат в България в неделя, изпълняваха на Ледения континент седем научни проекта, които са част от Националната програма за полярни изследвания към Министерството на образованието и науката. Проектите са в областта на медицината, геофизиката – за сеизмологията, на геологията и биологията, съобщи проф. Пимпирев.
Той подчерта, че особено интересен е геоложкият проект, защото по него са изследвани минерализациите в околностите на българската полярна база на Антарктида, като нашите учени са установили, че те са богати на мед и на молибден.
Ледници
Антарктиците ни изследваха и ледниците, които са на остров Ливингстън. Сега на българската полярна база почти няма сняг, а промените в климата и глобалното затопляне оказват влияние най-вече на района в Западна Антарктида, където е и българската полярна база „Св. Климент Охридски“, каза проф. Христо Пимпирев. Той отбеляза, че е имало и други години, в които около нашата база на остров Ливингстън не е имало много сняг. Наблюдава се обаче една цикличност и преди седем-осем години постройките в нашата полярна база почти били затрупани със сняг. „При сегашната 30-ата българска антарктическа експедиция времето беше доста по-топло, но е съизмеримо с миналогодишните температури. Но, ако се проследи тенденцията през последните 30 години, се наблюдава общо затопляне на времето и отдръпване на ледниците на Антарктида“, обясни проф. Пимпирев.
Биология
Той каза, че в биоложкия проект е изследвана уникалната флора и фауна на Ледения континент. Научните проекти бяха осъществени успешно, а нашите полярници бяха подпомагани от логистиците в експедицията ни, които им помагаха при придвижването на Антарктида, отбеляза проф. Христо Пимпирев.
На българските полярници от втората група на експедицията ни голяма помощ оказаха антарктиците от турската полярна програма, които бяха наели чилийски кораб за един месец – в района на остров Хорсшу. Там турските полярници имат изключително модерна станция. На връщане от там турските антарктици минаха покрай българската полярна база и взеха нашите полярници, за да продължат те после с пътуването си със самолет до България, обясни директорът на Българския антарктически институт.
Очаква се 31-ата българска полярна експедиция да плава 45 дни до Антарктида с българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“
„Ремонтът на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ вече започна, осъществява се по план и ако горивото не достигне космически цени, се очаква корабът да отплава с участниците в следващата българска антарктическа експедиция през октомври 2022 г. за Антарктида. Предвижда се участниците в 31-ата българска експедиция да отплават в края на октомври с българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ от Варна и плаването до Антарктида да продължи 45 дни“, обясни проф. Пимпирев.
Той коментира, че това ще е историческо плаване, защото за първи път български изследователски кораб ще плава в световния океан и ще достигне до Антарктида. Това ще стане за първи път в морската история на България.
За момента са заделени 3 милиона лева за ремонта на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Той се ремонтира в България, от фирмата, която спечели обществената поръчка за ремонта, каза проф. Христо Пимпирев.
Той съобщи, че българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ е построен в норвежка корабостроителница през 1984 г., има и засилен корпус за плаване при зимни услови. Проф. Христо Пимпирев даде пример, че корабът „Есперидес“ на испанските полярници е построен почти по същото време – през 1989 г.