Фотограметрията има бъдеще
| Джон Триндър завършва бакалавърска степен по геодезия в Университета на Нов Южен Уелс (UNSW), Австралия, през 1963 г., и магистърска степен в Международния институт за аерокосмическо заснемане и науки за земята (ITC) в Холандия през 1965 г. Получава докторска степен от UNSW през 1971 г. Работи в UNSW през периода 1965-1999 г. , като през периода 1990-1999 г. е ректор. В момента заема позицията на заслужил професор в Училището по гражданско и екологично инженерство към UNSW и е избран за почетен член на UNSW през 2013 г. Преподава в течение на 50 години. Специализира в областта на фотограметрията и дистанционни изследвания. Публикувал е около 180 научни статии в списания и сборници от конференции. В момента той продължава да преподава и съветва докторанти в UNSW. Бил е главен секретар (1996-2000 г.) и председател (2000-2004 г.) на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), където днес е почетен член. Джон Триндър е председател на Института за геодезия и пространствени науки на Австралия от 2013 г. |
Да започнем по-общо за геодезистите в Австралия…
Благодаря за интереса към Австралия и геодезията в страната ни. В името на сравнението, терминът „геодезист“ в Австралия обикновено се ограничават до онези, които се занимават с геодезически проблеми, като например определянето на геоида и геодезическите данни. При нас по-често се използва терминът земемер.
Дори днес да живеете в Австралия, все пак сте учили и в Европа. Какво знаете за България? Познавате ли български геодезисти? Били ли сте някога у нас? Какво се чува на „обратната страна на Земята” за България, както знаем България е точно обратното на Австралия, ако имате глобус в ръцете си. Как България е известна в Австралия?
Живея в Австралия и тук завършвам образованието си в UNSW, а в ITC в Холандия получавам магистърска степен.
Посещавал съм България два пъти, за около една седмица през 2003 г. и за още толкова през 2015 г., за да присъствам на Работната седмица на FIG.
Разгледах някои забележителности през 2003 г., благодарение на любезността на Иван Кацарски. Тогава се срещнах с представители на местното ГИС общество и посетих ГИС-София. През 2015 г. по време на работна седмица на FIG, чух някои подробности за дейността на българските геодезисти. Бил съм в контакт с някои от служителите на ГИС-София и познавам малко тяхната дейност, но в крайна сметка не знам много за работата на геодезистите във вашата страна.
България не се споменава много в Австралия, където се нарича също „надолу под нас”. Не е особено популярно място за туризъм, макар че всъщност е евтино и интересно.
Съществува тезата, че българските геодезисти са много добре подготвени на теория. Нашето образование в университета е добро и уважавано дори и в Западна Европа. Общият проблем на страната ни е, че образованието ни не е насочено много към практиката. Като университетски преподавател какво според вас трябва да съдържа перфектният учебен план по геодезия?
Чувал съм, че образователната система в България наистина е добра, въпреки че не съм го преживял директно. Знам, че геодезисти от България намират работа в Западна Европа. Що се отнася до липсата на акцент върху развитието на практически умения в университетските курсове, мисля, че висшето образование следва да осигури основите за кариерата на даден човек в перспектива за около 40 години. Т.е. завършилите трябва сами да се адаптират към промените, които се налагат все по-бързо в последно време. Макар че би било идеално да се образоват висшисти с практически умения, така че те да са готови веднага за работа, няма как да стане само в университета.
Затова практическото обучение трябва да се натрупа, след като геодезистите навлязат в професията.
Такъв е случаят в Австралия за геодезистите, но също така и за много други професии, като например адвокати, инженери и счетоводители. Идеалната програма включва текущия теоретичен материал и технологични познания, а по-практичната насоченост се получава след това. Няма как всичко да стане само за 4 години, колкото е геодезическото образование в Австралия днес.
В България много от геодезистите не се занимават с геодезия, мнозина сменят професията. Причината за тежката ситуация в България е липсата на устойчива национална политика за развитието на геодезията и кадастъра. Каква е ситуацията в Австралия? Има ли държавна политика за кадастър?
При нас пък има недостиг на кадри. В момента има значителен недостиг на завършили геодезисти, за да провеждат заснемане в източните части на Австралия и този недостиг се очаква да доведе до проблеми за в бъдеще за развитието на инфраструктурата и строителството в района. Този недостиг е резултат от недостатъчен брой зрелостници, които да пожелаят да влязат в университетите и да предприемат карира в тази област. Затова пък тук университетите са заставени да привличат студентите в областта на геодезията.
Кадастърът е напълно разработен в Австралия от 1870 г. насам. Това е така, благодарение на т. нар. the Torrens land titling system – титулна система на Торенс. Робърт Торенс е от Аделаида, Южна Австралия, където системата е разработена за първи път през около 1860 г., но бързо възприета в цяла Австралия и Нова Зеландия, и следователно ефективно обхваща континента. Тази титулно система се контролира от властите във всичките шест австралийски щата и двете територии на Австралия, а всички геодезисти-земемери трябва да бъдат законно регистрирани в съответните области.
В такъв случай колко от територията на Австралия е покрита с кадастър?
100%.
Какви са инвестициите, които прави правителството в областта на геодезията и кадастъра в Австралия?
Не мога да предоставя цифри, но местните власти поддържат кадастъра с добре работеща система със стотици постоянни служители. Няма съмнение, че тази държавна финансова подкрепа за поддържането на кадастъра ще продължи. Кадастърът изисква непрекъснато модернизиране и цифровизация.
Каква е средната заплата на един геодезист в Австралия?
Не мога да дам точна цифра, тъй като заплатите варират в зависимост от това дали геодезистите работят на държавна служба или в частния сектор. Все пак може би около $70 000 на година.
В сп. COORDINATES казвате, че геодезическите фирми в Австралия набират специалисти от Нова Зеландия и други страни под специален режим за издаване на визи, въведени от правителството на Австралия, за да позволи на квалифицирани имигранти да влязат Австралия. Може българските геодезисти работят в Австралия? Имат ли те облекчаване на визовия режим?
Зависи къде ще работят. Основният проблем при получаването на работа като геодезист в кадастъра е чисто професионален – това е способността да извършват замервания за определяне на граници. Необходими са специални квалификации за извършване на такива изследвания. Ако позициите са в други области на геодезията, може и да получат по-лесно работа, но аз не съм наясно с колко свободни работни места разполагат извън кадастъра. През последните няколко години се разкриха много работни местна в минната индустрия, но там също има забавяне на развитието.
Заемали сте редица ръководни длъжности в (ISPRS). Какво е бъдещето на фотограметрия?
Бъдещето на фотограметрията е светло, но картографската индустрия според мен ще намали обема си заради тоталната автоматизация. Все по-лесно и достъпно е да се получават снимки – от сателити например. Събирането на информация от снимки ще продължи да съществува, като ще стане основна за много области на геодезията. Ние все още намираме нови и нови приложения на фотограметрията. Ето защо съм уверен, че тя има бъдеще.
Каква ще бъде ролята на безпилотни самолети в бъдеще? Какви са етични въпроси на използване на БЛА?
Индустрията на безпилотните самолети ще продължи да расте. Те ще станат все по-важни и ще могат да носят все по-големи товари. Вярвам, че те ще поемат до голяма степен работата, извършвана от пилотирани летателни средства.
Нека ви попитам отново: Каква е ролята на днешния геодезист? Дали блясъкът на геодезическата професия не отслабва?
Геодезисти са от съществено значение за много операции, изискващи определянето на местоположението. В областта ще продължат да работят по-малко хора, защото операциите стават все по-автоматизирани. Причината, поради която е трудно да се привлекат напускащите училище в курсове по геодезия, е, че има толкова много други възможности за професионално развитие в наши дни. В сравнение с положението отпреди 30-40 години, привлекателността на областта вероятно е намаляла, но пък днес има много по-интересни и разнообразни възможности пред геодезистите. Ние трябва да покажем, че тази бляскава кариера е възможна за хора с умения в областта на математиката и за търсещите разнообразие в работата си.
Какви качества трябва да притежава един геодезист, работещ през ХХI в.?
Човекът, който ще се занимава с геодезия през ХХI в., трябва да е добър математик, да разбира от пространствени данни и да се приспособява към промените в технологиите. Геодезистът също трябва да има умения за управление на персонала и за надзор на други професионалисти в неговата област.
Смятате ли, че геодезистите по света говорят един език?
Да, точно така е, тъй като работата в областта не се различава много по целия свят. Може някои подробности да са различни в детайлите, но основните подходи са еднакви.
Какво се надявате да е бъдещето на професията?
Мисля, че е добро. Въпреки че автоматизацията измества хората, то геодезистите винаги ще трябва да изпълняват съществени задачи и ще трябва да притежават особени умения. Бъдещето ще изисква все повече пълни и подробни геопространствени данни. А геодезистите ще трябва да ги осигурят, адаптирайки се към променящите се технологии и възползвайки се от възможностите, които възникват.
Залезът на геодезията в Австралия През 60-те и в началото на 70-те години има бум на студентите, изучаващи геодезия в Австралия, а вероятно и в други държави. По това време 100 студенти годишно завършват обучението си по геодезия. Твърде големият брой геодезисти води до проблеми с намиране на професионална реализация на мнозина, които търсят бъдеще в други специалности. Стига се до свръхпредлагане на завършили и в следващите петнайсетина години все пак се стига до баланс между търсене и предлагане – през 1980 г., записвания са възстановени до разумно ниво. Тенденцията за по-малко завършващи обаче остава, което води до недостиг на завършили в редица райони на Австралия. Проучване от 2013 г., проведено от консултантската компания BIS Shrapnel, озаглавено „Определяне на бъдещето търсене, предлагане и недостига на геодезисти и геопространствени професионалисти“, поръчано от Националната служба по геодезия в Австралия рисува мрачно бъдеще за недостиг на геодезисти, което ще застраши строителния бизнес за 30,4 милиарда долара и работата по 14 570 частни проекти ще бъде изложена на риск от недостига на геодезисти, който не може да бъде овладян и през следващото десетилетие. Това води до възможността геодезическите фирми да наемат геодезисти от Нова Зеландия и други държави при специален визов режим, за да се увеличи възможността квалифицирани имигранти да влязат в Австралия. През 2009 г. общият брой на новите студенти, които влизат осемте програми по геоматика в Австралия, е между 250-300 души, като завършват около 200. Оптималният брой на завършилите, необходими за задоволи търсенето, е трудно да се прецени, тъй като тя зависи от такива фактори като растеж в икономиката и настоящ възрастов профил на професията, но то е значително по-голям от настоящия брой. Два пъти повече геодезисти са необходими, за да задоволят нуждите на страната. Въпреки че през последните години медиите рекламират добрите перспективи за заетост на завършилите висше образование по геодезия, професията не е добре известна или популярна сред напускащите училище, затова професионалните организации в Австралия, включително и Институтът за геодезия и геопространствени науки (SSSI) продължават да промотират професията. Може да се обобщи – блясъкът на геодезията в Австралия е помътнял и е трудно да се привлекат студенти. Налице е необходимост за повече висшисти в повече части на Австралия. Джон Триндър, COORDINATES |
