Бихте ли се представили с няколко думи?
Казвам се Алексей Жалов, роден съм през 1953 г. Завършил съм ВИФ (сега Национална спортна академия), ходя по пещери от ранна юношеска възраст, но завърших курс за пещерняци едва през 1971 г. По-късно станах инструктор по спелеология и спасител в пещери. Придобих и две квалификации във Френското училище по спелеология – „монитор” по спелеология и ръководител на големи прониквания и пещерни експедиции. През 1977 г., заедно със Стефан Цонев и подкрепата на федерацията по пещерно дело, организирахме 62-дневен научноизследователски експеримент в пещерата Сухи печ, край с. Долни Лом. От 1978 до 2012 г. работих в Българската федерация по спелеология. Ръководил съм и съм участвал в редица експедиции у нас и на 4 континента. Председател съм на Балканския спелеоложки съюз. Имам издадени няколко книги и около 400 популярни и научни публикации у нас и в чужбина.
Как се роди идеята да заминете за Атон?
Дълга история. През 2006 г., преглеждайки книгата „Български старини в Македония“ от проф. Йордан Иванов (1931 г.) , открих копие от много интересен документ от 11 век, а именно: „Гранична грамота на манастирите на Ивана Селински и на Павла Иванички от 1049 г.”, съдържащ данни за съществуването на пещери в Света гора. Същата година, покойната ми съпруга М. Стаменова публикува съобщение по въпроса. В работата си тя първа повдигна темата за необходимостта от провеждането на систематични проучвания на пещерите на полуострова. Впоследствие се постарахме да проучим и други достъпни писмени източници. Прочита на материалите, които успяхме да открием, безусловно потвърди твърдението, че на Атон има значително повече пещери, отколкото се споменава в Грамотата. Успоредно с това, у нас се затвърди убеждението, че на този етап пещерите на Атон не са били обект на специално проучване от каквато и да е гледна точка. Така инициирах международен проект „Проучване на пещерите на Атон като част от природното и историческото наследство на Света Гора“. Като първа стъпка поканих да участват в проекта мои приятели спелеолози от Гърция, Руската федерация, Румъния, Сърбия. През 2011 г. се проведе първата ни съвместна експедиция, а от тогава до днес проведохме още 9 експедиции, в рамките на които локализирахме, проучихме и картирахме общо 209 естествени и изкуствени кухини (пещери).
Твърди се, че плановете на подземията на Зограф са изгубени, а имало ли е изобщо такива? От кога са били те? Знаете ли дали са запазени плановете на другите манастири? От османците ли са унищожени архивите и плановете, или от времето?
Доколкото разбрахме от монашеското братство, плановете все пак са съществували. Много отдавна, когато българското притежание на манастира е било на косъм, част от архива, включително и плановете, е бил пренесен в България и съхранен в Бачковския манастир. Документите са изгорели при един от двата големите пожара в обителта, станали през 1912 г. и 1947 г.
Къде са картите сега? На кого ще служат? Какъв беше екипът, с който работихте, от какви специалисти? Кои са картографите, които ви помагат? Дигитализирани ли са картите? Използвахте ли някакви съвременни технологии при проучването? Какви? И като говорим за технологии, има ли интернет в Зографския манастир или във Света гора изобщо? Манастирът има сайт, в който се разказва част от историята му. Знаете ли кой го поддържа?
Картирахме естествени пещери и изкуствени подземни съоръжения в различни райони на Атон, които са привързани към землищата на съответните манастири, а именно: „Св. Г.Зограф“, „Хилендар“, “Есфигмен“, „Пантократор“, „Ватопед“, „Костамонит“, „Дохиар“, „Ксенофонт“, „Великата Лавра“. Също така и около скитовете „Св. Ана“, „Малка Св. Ана“, „Данилон“, „Св. Троица“ (Кавсокаливия), „Неа Скити“ и прочее. Всички от екипа (в повечето случаи съставът му не е постоянен ), но винаги е съставен от спелеолози, които обаче имат различни професии, респективно специализации – инженери, геолози, архитект, геодезист, богослов, IT специалист, психолог, фотограф и т.н. Почти всеки от тях е обучен да картира, което е едно от условието, за да се участва в експедицията.
В началото бяха използвани ординарни средства за картиране (ролетка, геоложки компас и пр.), в последствие влязоха в употреба обикновени лазерни ролетки, а напоследък и такива, в които са вградени компас и еклиметър и имат Bluetooth за прехвърляне на данни на таблети с инсталирани програми за картографиране, каквито има достатъчно много – въпрос на избор.
Привързването на подземните структури в района на манастира към кадастралния план на манастира бе осъществено от вашия колега, геодезистът Алекс Киров. Събраните данни, независимо от начина, по който е станало това, се обработват в Аutocad и в последствие се дооформят в Adobe Illustrator. Картите на всички проучени досега пещери са дигитални. Изключителна заслуга за това има моят приятел и колега Константин Стоичков от пещерен клуб «Хеликтит» – София, както и Илия Агапов от спелеоложката секция при Руското географско дружество клон Санкт Петербург.
На този етап картите като цяло не обслужват никого, освен екипа. Що се отнася до картите на изкуствените подземни структури на «Зограф», то те са предоставени на манастира. Успоредно с това, плановете на подземните галерии са проектирани върху дигиталният план на манастирската сграда и околностите. Една част резултатите са публикувани в различни издания – предимно в чужбина и са достъпни за онези, които се интересуват.
Същевременно проектът има общо достъпен сайт, който не е актуализиран скоро, но част от резултатите и картите могат да се видят там (https://sites.google.com/site/athosmistery/home). В крайна сметка, всичко ще бъде публикувано. Крайната цел на проекта е съставяне на книга „Пещерите на Света Гора Атонска”. В процес на подготовка сме на том първи на това издание, където ще публикуваме първите 200 пещери. Според нас, това е една малка част от съществуващите на полуострова пещери, така че вероятно ще бъдат издадени още томове. В този смисъл, проучванията ще продължат. Що се отнася до въпроса дали има интернет на Атон – отговорът е положител и то не само в нашата обител. А Зографският манастир няма официален сайт.
Само българи ли работят в картирането?
Не само! Основната част от картировките са български и руски, останалите са плод на смесени екипи. Трябва да се има предвид, че екипът се състои най-малко от двама души, но в зависимост от обекта може да бъде и от трима или четирима.
Оказва се, че манастирът има много интересна водоснабдителна и канализационна система. Може ли да разкажете малко за нея? Казвате, че е изобретена първо в древна Персия, а тръбите са оловни и все още работят. Бихте ли разкали подробности – къде точно има подобни системи? Каква е системата на Зографския манастир?
Водоснабдителната система се основава на приложението на метода ганатите. С две думи, Ганат/ти (на арабски: قنات – ганат, на персийски: کاریز – кариз) са изкуствени подземни канали за акумулиране и доставяне на вода. При липса на извори и пълноводни реки, само подземните води могат да се използват за водоснабдяване за питейни и стопански цели. Ганатите са съоръжения, които осигуряват тази възможност. Основното им предимство е в поддържането на непрекъснат, макар и непостоянен, дебит на водата. Изкопават се с лек наклон за осигуряване на постоянен воден поток. В повечето случаи са галерия с напречно сечение, позволяващо свободно преминаване на хора. Според Полибий, първите подземни иригационни канали са възникнали в древна Персия по време на Ахеменидите (550-330 г. пр.н.е). Постепенно този начин за водоснабдяване се разпространява из цялото Иранско плато, пренася се на запад през Месопотамия до бреговете на Средиземно море, на изток – през Афганистан и селищата по пътя на коприната – стига до Индия и Китай. Арабите пренасят тази технология в Алжир, Мароко, откъдето навлизат в Испания, а чрез испанските колонизатори навлизат и в Америка. По-пълна и изчерпателна информация по въпроса може да се намери на (https://en.wikipedia.org/wiki/Qanat). Няма съмнение, че този метод за водосъбиране и водоснабдяване е пренесен и приложен и на Атон и в случая на Зограф. Водосъбирателни галерии са прокопани наоколо, като някои са разположени на километър-два в хълмовете над манастира. Някои от тях захранват отделни водоизточници (чешми), а други, образувайки мрежа, хващат водите в едно и чрез оловни тръби ги довеждат до манастира. Сега оловните тръби са заменени с полимерни, като събраните води дават своят принос към общото битово или стопанско водоснабдяване на манастира. В настоящето обаче, основното водоснабдяване е от сондаж.
По време на експедициите в околностите на манастира бяха изследвани 16 такива обекта. Главното им различие, освен дължината, формата и размерите на напречното сечение на галериите, това е начинът на изработка. По този признак те могат да бъдат класифицирани в два типа. При първият от тях, под земята се изкопава тунел, при който успоредно с прокопаването, тунелът се „облицова“ и укрепва със зидария от ломени камъни споени с цимент или хоросан. Всички галерии от този тип имат полукръгли сводове. Начинът на изработка при вторият тип е различен. При него, първоначално, в земята се изкопава канавка. В последствие стените се укрепват по описаният по-горе начин. Образувалата се канавка се покрива с плочи, които после се покриват с пръст. Обратните (фекални и други води) се отвеждат от подземни канали. Всички те са от тунелен тип, но за разлика от описаните по-горе водосборни галерии, те са бетонирани. Прави впечатление големият канализационен манастирски тунел. Той се използва за дренаж на повърхностни води, фекалии и канализация от южното крило на манастира. С дължината си от 144 м при денивелация от + 57 м той се явява най-дългото изкуствено подземно съоръжение проучвано досега на Атон.
Кое беше най-трудното? Кой най-много ви помага в осъществяването на проучванията?
Трудностите са от най-различен характер. Придвижването по територията на полуострова става изключително пеш, с изключение на придвижването от точка до точка по море с ферибот. Често пъти, цялата екипировка, храна, вода, бивачни съоръжения се носят на гръб с часове. Пресеченият релеф и дивите и труднодостъпни места, плюс и гъстата непроходима, а и бодлива растителност също създават проблеми. За да се осигури достъп до определено място, се налага, с лозарски ножици в ръце, с часове да се „пробива пъртина“ през гъстата растителност. Конкретно, всички проучвания в Зограф, околностите му и въобще цялата северозападна част на полуостров Атон бяха осъществени благодарение на неоценимата помощ и съдействието на монашеското братство на българския манастир „Св. великомъченик Георги Зограф“!
Малко в страни от темата за картите и работата – коя легенда или поверие, свързано с манастирите и Света Гора най-много ви е впечатлило? Това за недопускането на жени, или някое друго?
Трудно е да се каже! Там всичко е впечатляващо и завладяващо. Във въздуха витае духовност, синевата на морето „изпива“ погледа, връх Атон извисява снага на 2033 м от морското ниво и мами погледа на всеки приключенец, всеки един от 20-те атонски манастири е паметник на архитектурата и строителството. Посети ли някой Атон, няма как да не иска отново да се върне там и то неведнъж.
Някаква ваша лична история от работата ви, която е много любопитна?
Истории колкото искате. Може би, незабравима ще остане първата ни експедиция през 2011 г. За да можем да се съобразим със свободното време на всички поканени участници, я предприехме през месец юли, което по принцип е най-неподходящият период за работа на Атон. Температурите на въздуха тогава са в границите на 30-35 градуса по Целзий. Раниците на всички ни бяха свръх тежки, а преходите, които предприехме, бяха дълги, тежки и изтощителни. Не разполагахме с подходящи за целите на нашето проучване топографски и геоложки карти. Въпреки трудностите, стартът беше сполучлив. Успяхме да открием, проучим и картираме 36 обекта с обща дължина около 313 м. Тази експедиция ни позволи да си вземем много поуки относно организацията на последвалите проучвания на Атон.
Тук https://sveta-gora.bg360.net/zograph.php може да се направи виртуална разходка из Света гора. Доколко е истинско това, което виждаме?
Съвсем истинско е, но създава само една бегла представа какво представлява българският манастир „Св.вкмч. Георги Зограф“. Просто нещата трябва да се видят на място!
Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?
С лупа – бих надникнал в човешката душа, а с телескоп бих погледнал към Марс, за да разбера колко пещери има там. Някой ден те също ще бъдат обект на изследване. Засега, за по-младите спелеолози, това е само една мечта, но който няма мечти – той няма нищо !
Кой е следващият обект, който ще изследвате?
Ако става дума за Атон, то имаме набелязани обекти. Работата там ще продължи още през тази есен. Иначе се готвя да участвам в няколко експедиции на Българското пещерно дружество към което принадлежа, а именно в районите на с. Младен, Ловешко; с. Реселец, Плевенско; гр. Ракитово, а после и в Косово, където работим от миналата година!
Снимки: Алексей Жалов и Ладислав Цветков
{module [180]}
