Съдът на Европейския съюз в Люксембург разгледа заведеното от Европейската комисия дело срещу България за неспазване на задълженията по директивата за качеството на въздуха и постанови, че с постоянното неспазване от 2007 г. до 2014 г., включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на прахови частици в София, Пловдив, Варна и зоните Северна, Югозападна и Югоизточна, нашата страна не е изпълнила задълженията си за приложение на съответната директива. Така хем гражданите се тровят, хем страната може да плати глоба, въпреки че засега съдът не постановил размера й.
Сезирането на Съда се предхожда от предварителна процедура на ЕК, която цели да предостави на държавата възможност да даде отговор на отправените срещу нея твърдения за нарушение. Ако тази процедура не доведе до прекратяване на неизпълнението от страна на държавата, пред Съда може да бъде предявен иск за установяване на нарушение на правото на ЕС.
Искът може да бъде предявен или от ЕК, или от държава от ЕС. Ако Съдът установи неизпълнение на задължение, държавата е длъжна да прекрати неизпълнението незабавно. Ако след повторно сезиране от ЕК Съдът установи, че съответната държава не се е съобразила със съдебното решение, Съдът може да наложи на държавата заплащането на еднократно платима сума и/или периодична имуществена глоба. Когато държава не съобщи на ЕК какви мерки е предприела за прилагането на дадена директива, Съдът по искане на ЕК може да наложи имуществено наказание на тази държава още с първото решение за установяване на неизпълнение на задължения.
