Интелигентно организирана държава е онази, която използва потенциала и на малките и средни градове, създавайки равновесие между тях и големите градски центрове. Тази позиция застъпи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова два пъти през периода септември-октомври по време на визитите си в Париж и в Мексико сити.
Малките и средните градове имат също толкова важна роля като големите за устойчивото развитие на територията, подчерта Павлова на конгреса на високо равнище в Париж „Smart Countries & Cities Congress“. Министърът посочи, че в момента 75% от населението в България е съсредоточено в големите и средноголемите градове. Наличието на целенасочена политика за устойчиво градско развитие може да противодейства на негативните териториални процеси. Подобрените функционални характеристики на по-малките и средни градове дават възможност за развитието на нови икономически дейности, които разнообразяват местната икономика и намаляват рисковете от безработицата и ниски доходи. В Париж Павлова посочи, че България има приета Национална концепция за териториално развитие 2013-2025. Именно в този документ се говори за полицентризма като най-добро решение за българската национална територия.
Форумът в Париж се проведе под егидата на френския министър на външните работи Лоран Фабиюс.
Градското развитие в България е ключов елемент в провежданата от правителството регионална политика, защото градовете са сложни системи, каза Павлова по време на форума на високо равнище на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) в Мексико сити в средата на октомври.
Събитието бе посветено на предизвикателствата в политиката по отношение на климатичните промени и на инвестициите, нужни за създаването на устойчив растеж в градовете. В рамките на форума министър Павлова взе участие в кръгла маса, посветена на създаването на устойчиви градове.
Павлова коментира, че през последните години на икономическа криза се наблюдава тенденция за увеличаване на моноцентричния градски процес и постоянното разрастване на големите метрополиси. Концентрацията на дейности в столиците и големите градове допринася за запазването на икономическия потенциал на държавата, но от друга страна в дългосрочен аспект последствията не са много благоприятни, подчерта Павлова. „Ако не се справим на време ще се стигне до свръх населеност, увеличаваща се безработица, социално отчуждение и неравностойност, влошаване на градската среда, жилищни проблеми, пренатовареност на градските системи , замърсяване на околната среда и т.н.“, отбеляза българският министър на регионалното развитие. Тя се обяви за изработването на дългосрочни стратегия, визия и политики за устойчиво градско управление, като един от ключовите елементи ще е балансираното полицентрично развитие на страната. Трябва да се установят териториите със специфични потребности и да се постигне синергия и максимални ползи за гражданите, бизнеса и околната среда с малкото обществени ресурси, с които разполагат, подчерта Павлова.
Шестата кръгла маса на ОЕСD бе озаглавена “Векът на метрополиите: Политики за устойчиви и приобщаващи градове” и в нея участваха представители на близо 30 държави.
