Апаратът на НАСА „Паркър” със 7-годишна мисия
Изстрелването на сондата
Сондата
Така би изглеждало приближението до Слънцето
Снимки НАСА
Средата на август за първи път в човешката история бе направена стъпка в опит да се достигне до Слънцето. И това не е научна фантастика, а става дума за апарата „Паркър”, разработка на американската космическа агенция НАСА. Сондата бе изстреляна след ден отлагане от космическия център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, щата Флорида, пред очите а хиляди зрители. Сред тях е и 91-годишният астрофизик Юджийн Паркър, чието име е дадено и на малката машина за големи мечти. Паркър е сред пионерите в изучаването на слънчевия вятър.
Сондата „Паркър“, на стойност 1,5 милиарда долара, е с размерите на автомобил. Нейната мисия е доста дръзка. Тя ще бъде първият космически апарат, който ще се опита да оцелее в нажежената слънчева корона, част от атмосферата на Слънцето, която е 300 пъти по-нагрята от повърхността на звездата.
Сондата ще трябва да премине на 6,2 милиона километра от повърхността на Слънцето и да прекоси 24 пъти неговата корона по време на 7-годишната си мисия.
Четири инструмента на борда на космическия апарат ще се опитат да разкрият отдавнашни загадки и може би да направят изненадващи открития, отбелязва Франс прес.
Сондата „Паркър“, която е с размерите на малък автомобил, ще отнесе със себе си 4 инструмента, всеки от които е съставен от няколко апарата, предоставени от учени от различни страни.
Магнитометър
Магнитометърът FIELDS ще изследва магнитните и електрическите полета, за да се опита да отговори на въпроса „Какво затопля слънчевата корона“, поясни Тиери Дюдок от Френския център за научни изследвания. Слънчевата корона – най-външната част от слънчевата атмосфера, се простира на милиони километри от светилото, а температурата й надхвърля 1 милион градуса Целзий, докато температурата на повърхността на Слънцето достига „едва“ 6000 градуса Целзий. Става въпрос за несъответствие с природните закони, които гласят, че с отдалечаването от източника на топлина температурите спадат. Възможно е екстремните температури да се дължат на влиянието на електромагнитни полета.
Слънчев вятър
Инструментът SWEAP (Solar Wind Electrons Alphas and Protons Investigation) ще има за цел да разкрие загадка, свързана със слънчевия вятър, непрестанния поток йонизирани частици, които се движат със скорост 500 км/сек. Като наблюдават йоните и електроните в слънчевата атмосфера, учените се надяват да определят температурата и плътността на този поток. „Това ще ни помогне да предскажем по-добре кога слънчеви бури ще връхлетят Земята“, заяви Джъстин Каспър от Мичиганския университет.
Йони със скоростта на светлината
Инструментът ISIS (Integrated Science Investigation of the Sun) ще се концентрира върху тежките йони, най-високоенергийните частици. „Те се движат към Земята с феноменална скорост, близка до тази на светлината – отбеляза Дюдок. – Те могат да достигнат Земята за между 30 и 60 минути. В деня, когато ще искаме да поемем към Марс, ще трябва да можем да предскажем въпросните изригвания на частици, защото те могат да имат смъртоносен ефект.“
Кутия за обувки
Камерата WISPR (Wide-Field Imager for Solar Probe Plus), която е с размери на кутия за обувки, ще изследва Слънцето. Астрофизиците се надяват да заснемат изригвания на коронарна маса (изхвърлени с голяма скорост йонизирани частици). Досега камера не е снимала Слънцето от толкова близко разстояние – 6 милиона км при най-близките прелитания, като се има предвид, че разстоянието между Земята и светилото е от порядъка на 150 милиона км.
„Сондата „Паркър“ ще осъществи първото посещение на звезда от страна на човечеството – заяви Марк Уайдънблек от Лабораторията за реактивни двигатели в САЩ. – Имаме представа какво ще открием, но най-важните резултати могат да дойдат от съвсем неочаквани наблюдения.“
Хиперзвуков апарат лети със 7100 км/ч
Китайската корпорация за аерокосмическа наука и технологии успешно изпробва първия в историята на страната хиперзвуков летателен апарат Xingkong-2 („Синкун-2“ – „Звездно небе“), който развива скорост до 6 маха – над 7100 км/ч.
Успешният тест „показва, че Китай е направил технологически пробив в оръжейната сфера“, коментира военният експерт Сун Чжунпин.
На избрания за изпитанията полигон в Северозападен Китай апаратът летя по траектория, която противникът много трудно би могъл да прогнозира, посочват конструкторите. В бъдеще той ще се използва като носител на бойни глави, ще се прилага и в системи за противоракетна отбрана.
Става дума за т. нар. вълноплан, ускоряван от ударните вълни, образувани, след като апаратът преодолее звуковата бариера. По време на теста „Синкун-2“ се е намирал във въздуха 10 минути, изпълнявайки маневри на 30-километрова височина. Предстоят обаче нови изпитания, преди да бъде приет на въоръжение от Народноосвободителната армия на Китай.
Живот на Марс
Апаратът Curiosity
Динамиката на метана
Кратерът Гейл
Роувърът на американската космическа агенция НАСА Curiosity е откръл на повърхността на планетата различни типове органични молекули, след като е копал едва пет сантиметра дълбочина в кратера, който се е образувал преди 3.5 млрд. години.
Пробите, които марсоходът е взел, са от кратера Гейл. Кратерът някога е бил огромно езеро от времето, когато Марс е била по-топла и влажна планета. Резултатите от анализа на геоложките проби в две отделни части на кратера показват наличие на тиофен, 2- и 3-метилтиофени, метантиол и диметилсулфид. За ареолози – марсианските геолози, това е индикация, че органичната химия в марсианските силикатни седиментни скали е много подобна на нашата.
Мисията на НАСА Curiosity също така е засякла неочакван сезонен цикъл при ниските нива на атмосферен метан на планетата. Регистрирана е годишна пулсация на газа, сякаш нещо „диша“. Учените потвърждават, че се случва нещо странно, но мислят, че знаят какво го причинява.
Учените от NASA коментираха, че макар това да е обнадеждаващо, не е сигурен знак, че марсианският метан също е свързан с живота. Органичните молекули са основата за живот, но те могат да бъдат произвеждани и от химически реакции, несвързани с живи дейности.
„Има три възможни източника на органична материя“, коментира астробиологът Дженифър Айгенброуд отНАСА. „Първият източник е животът, за който все още не знаем. Втората възможност са метеорити, а третата са геологичните процеси на формирането на скали.“
Роувърът Curiosity е на Марс от 2012 г.
{module [180]}
