Докато анализирали направени с космическия телескоп „Чандра“ снимки на далечни галактични купове, астрономи от Харвардския университет и техни колеги от Германия откриха нови доказателства в подкрепа на твърдението, че скоростта, с която се разширява Вселената, не е еднаква в отделни нейни участъци, предаде ТАСС. Това оповести пресслужбата на космическата обсерватория „Чандра“.
„Открихме съществени различия как се разширяват отделни райони на Вселената, наблюдавайки стотици отдалечени един от друг галактични купове. Ако различията действително съществуват, това откритие противоречи на основния принцип на съвременната космология“, заяви астрофизикът Герит Шеленбъргър от Харвардския университет.
В края на миналия век учени установиха, че Вселената се разширява с ускорени темпове. Специалистите днес смятат, че причината за ускореното й разширение е т.нар. тъмна енергия, чието естество е сред големите загадки на съвременната наука. В съответствие с космологичния принцип на Коперник едни и същи закони на физиката са в сила във всяка произволно избрана точка на Вселената. Затова в един и същ момент Вселената би трябвало да изглежда и да се разширява еднакво, независимо от мястото и посоката на наблюденията. В началото на този век учени за пръв път откриха признаци, че това може да не отговаря на истината. През 2006 г. астрономи под ръководството на Жоао Магейжу се натъкнаха на необичайна структура в микровълновото „ехо“ на Големия взрив, която космолозите днес наричат „ос на злото“. Докато изследвали реликтово излъчване, учените констатирали, че енергията му в един участък от Вселената е по-голяма, отколкото в друг участък. Редица специалисти предположиха, че съществуването на подобна аномалия означава, че някои райони на Вселената се разширяват по-бързо от други. Докато анализирали данни, събрани с телескопите „Планк“ и WMAP, които изследвали „ехото“ от Големия взрив, учени по-късно откриха както допълнително потвърждение за съществуването на „ос на злото“, така и аргументи против съществуването й.
Шеленбъргър и колегите му изследвали много рентгенови излъчвания от 300 случайно подбрани ярки галактични купа, наблюдавани от „Чандра“ и европейските мисии „ХММ-Нютон“ и „ROSAT“, и получили нови доказателства, подкрепящи хипотезата за нееднородното разширение на Вселената.