Путин го подкрепи, а Китай излиза на преден план
Американският президент Доналд Тръмп обяви оттеглянето на САЩ от световния договор за климата през май. Аргументът е, че така изпълнява дълга си да защити гражданите на САЩ.
Този ход постави САЩ в международна изолация, в компанията на Сирия и Никарагуа – единствените страни в света, които не са част от сключеното през 2015 г.
Съгласно международната спогодба, в която участват 195 държави, САЩ трябваше до 2025 г. да намалят емисиите си на въглероден диоксид с 26 до 28% спрямо нивата от 2005 г. и да увеличат финансирането на фонда „Зелен климат“ за подпомагане на развиващите се страни да се борят с климатичните промени.
САЩ са вторият по големина замърсител след Китай и произвеждат 15% от емисиите на парникови газове в света.
Голямата цел, която си поставиха в края на 2015 г. страните по споразумението, бе да не бъде допуснато средната температура на Земята да се повиши с повече от 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, като се намалят емисиите на парникови газове.
Тръмп заяви, че ще започне преговори за повторно присъединяване към Парижкото споразумение или за „изцяло нова сделка при условия, които да са справедливи към САЩ“. „Ако успеем, чудесно, ако ли не – здраве да е“, добави той.
Часове по-късно руският президент Владимир Путин практически оправда решението на Тръмп, като каза, че това споразумение е само рамка и задължава САЩ да даде 100 млрд. долара, да модернизира много предприятия и да изпрати много работещи на борсата на труда.
Анализатори обаче коментират, че решението на САЩ може да ускори издигане на Китай до водеща позиция в борбата с глобалното затопляне и насърчаването на зелените технологии. Но не само това, а Китай ще има водеща роля по въпроси, доста далеч от околната среда. Световен първенец по отделяне на въглероден диоксид, Китай е смятан за главна причина за климатичните промени, но вече постига бърз напредък към определената в Париж цел да спре увеличаването на емисиите до 2030 г. Той изпреварва САЩ в прехода към възобновяема енергия, като произвежда 20% от своето електричество от възобновяеми източници. САЩ произвеждат едва около 13% от тока от възобновяеми източници.
Китай продължава да е силно зависим от въглищата, а замърсяването е постоянен проблем за неговите 1,3 милиарда граждани, но комунистическите управници на страната са решени да извършат коренна промяна. Пекин отмени строителството на над 100 нови електроцентрали, захранвани с въглища, и планира да инвестира най-малко 360 милиарда долара в проекти за зелена енергия до края на десетилетието. През 2016 г. неговото потребление на въглища намаля за трета поредна година. Той може да постигне своята цел за 2030 г. десетилетие по-рано.
„За щастие, Парижкото споразумение е по-голямо от всяка отделна страна, от всяко отделно правителство“, заяви коментира Мануел Пулгар Видал, ръководител на глобалната практика за климат и енергия на Световния фонд за дивата природа (WWF). Според него всички страни трябва да използват тази възможност, да развият потенциала си, като инвестират във възобновяеми източници на енергия и премахнат въглеродното замърсяване.
Картър Робъртс, председател на WWF в САЩ посочи, че Парижкото споразумение е станало факт, след като отделните държави са загърбили политическите различия, за да преобърнат заедно тази опасна тенденция, застрашаваща нашия начин на живот. Робъртс подчерта, че САЩ са имали водеща роля, за да се стигне до промяната, направила възможно споразумението. Именно американските закони и регулации в областта на околната среда са послужили за модел за подобни политики в целия свят.
Преживяващата истински бум в САЩ икономика на чистата енергия вече дава работа на над 3,3 милиона американци, а това е повече от всички заети в индустрията на изкопаемите горива.
