Новини

Цифровото евро – факт от 2023 г.

Очаква се консултациите по въвеждането на цифровото евро да приключат до края на тази година, а през 2023 година Европейската комисия (ЕК), съвместно с Европейската централа банка (ЕЦБ) да направи законодателно предложение към Европейския парламент (ЕП) и Съвет. Това каза евродепутатът Цветелина Пенкова по време на участието си във финансовата конференция „Юрофай“ (EUROFI), която се проведе преди седмица в Париж.

Конференцията беше организирана от френското председателство на Съвета на ЕС. Основните теми на форума бяха предизвикателствата и възможностите пред финансовия сектор, устойчивото финансиране, зелените инвестиции и цифровата трансформация.

„Цифровите валути са огромен потенциал в областта на плащанията – на дребно, микроплащания, „офлайн“ трансакциите и международни трансфери. Евросистемата, която се състои от Европейската централна банка и централните банки на държавите членки от еврозоната, стартира проекта през юли 2021 година. България не трябва да изостава от тези тенденции, особено сега, когато сме на прага на еврозоната“, допълни евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

Според Пенкова цифровите валути, различните видове криптоактиви или „стейбълкоинс“ са още една възможност за новите технологични компании, финтех и стартъпи да развиват нови и иновативни методи на плащане и разработки в тази посока.

В ЕП работим по законова рамка за криптоактивите, която има за цел да насърчи иновациите, но без това да нарушава финансовата стабилност. Нашето политическо семейство иска да види тази рамка като инструмент, който ще защити инвеститорите и потребителите от измами и злоупотреби. Обръщаме внимание на доставчиците от трети страни, които трябва да изпълняват европейските разпоредби, когато предлагат своите криптоактиви на потребителите в ЕС, посочва Пенкова. Криптоактивите съществуват в две основи категории – цифрови валутни разплащателни средства, който са само в електронна форма и независещи от централна банка или друга управляваща парична институция, и токените (разплащателни единици за транзакции в електронна форма, които са пряко обвързани със стойността на друга цифрова валута). Ключовата роля на ЕЦБ е в процеса по оторизация за криптоактивите и токените, допълва евродепутатът.

В рамките на конференцията Пенкова проведе срещи с представители на финансовия сектор от Европа – банкови институции, застрахователни компании и фондове. Обсъдена беше темата за признаването на ядрената енергетика като зелена, което би улеснило значително финансирането на сектора. Пенкова сподели, че „финансовият сектор подкрепя определянето на ядрената енергетика като зелена, защото това ще позволи бъдещото финансиране на проекти в тази посока. Инвеститорите проявяват сериозен интерес към ядрените проекти в Европа и е въпрос на политическа воля и обективна оценка на ситуацията, за да може това решение да бъде гласувано и прието от ЕП в следващите месеци“. Пенкова уточнява: „липсата на „зелен етикет“ на ядрената енергетика би затруднило финансирането на тези проекти – против волята на инвеститорите и против интереса на европейските граждани. Продължавам да работя активно в тази посока, за да се гарантира, че ще осигурим устойчива и достъпна електроенергия на европейските граждани. Настоящата ситуация потвърждава нуждата от стабилни базови енергийни мощности в ЕС, които да гарантират сигурност и независимост на енергийната ни система. Единственото решение в тази посока е развитие на нови ядрени мощности“.

Автор

Geomedia Magazine




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us