Новини

Варна получава половин милиард за пътна инфраструктура за година

През следващите години ще бъдат инвестирани над 500 млн. лв. в област Варна, като в тази сума не са включени средствата за Агенция „Пътна инфраструктура“.

Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков на работна среща във Варна с областния управител на Варна проф. Андрияна Андреева, кметове от региона и депутати.

По време на срещата министърът информира, че в Приложение № 3 към Закона за държавния бюджет са включени 100 проекта на общини от област Варна за 387 млн. лв. за трите години, в които ще се изпълнява капиталовата програма за общините с финансиране от държавния бюджет. Към вчерашна дата в МРРБ са постъпили около 500 заявления за финансиране.

„Очакваме този четвъртък от Министерски съвет да бъдат приети постановления за изпълнение на бюджета и за правилата за финансиране на капиталовата програма“, обясни министърът и допълни, че планът е подписването на договори да започне през следващата седмица. Той разясни разработените правила за финансиране на проекти и подчерта, че кметовете не трябва да имат притеснение, ако нямат пълна готовност с документите. Ключът е те да бъдат изпълнени до края на 2026 г., така че заявленията може да бъдат подадени при осигуряване на пълна готовност.

Освен ресурса от капиталовата програма, община Варна има гарантирани 53 млн. лв., ако подаде проекти по Програма „Развитие на регионите“, а 130 млн. лв. ще бъдат инвестирани чрез „Български ВиК холдинг“ ЕАД, стана ясно в хода на разговора.

„Най-важните пътни проекти за Варна са магистралите „Хемус“ и „Черно море“, беше категоричен регионалният министър. По думите му с приемането на Закона за държавния бюджет проблемът със строителството на АМ „Хемус“ е разрешен и подготовката на анекси започва. Въпросът с възобновяване на строителството на участъци 1, 2 и 3 е организационен. Той съобщи, че напредъкът на първия лот е около 46-47 %, за Лот 2 е около 26%, като пътната част в него може да напредне сериозно през тази година, но има големи съоръжения, чието изграждане ще отнеме по-дълго време. Около 46% е физическото изпълнение на Лот 3. Работата по участъци 4, 5 и 6 може да започне през тази година. Има готовност за издаване на разрешение за строеж и за участък 9, вероятно около средата на годината. Там предстои да завършат отчуждителните процедури. Тази година може да започне проектирането на участъци 7 и 8.

На срещата Андрей Цеков подчерта, че след кореспонденция с МОСВ вече има 2 алтернативи на трасе за АМ „Черно море“, като до края на месеца или в началото на следващия се очаква да има рамкови споразумения за изработване на доклади за ОВОС, които са ключови в инвестиционната инициатива. Целта е да се изработят и внесат в МОСВ до края на годината.

„Ще се търси предварително разрешение. Надявам се тази година да има трасе, ОВОС, решение по ОВОС за това трасе и процесът по проектиране и строителство на магистрала „Черно море“ да е необратим“, обясни министърът.

Също за тази година е предвидено и са заложени средства в държавния бюджет за изработването на идейни проекти за модернизация на пътищата Дуранкулак – Варна и Силистра – Добрич – Варна, така че те да станат скоростни.

„Това е началото на една инициатива, която ще допринесе за цялостен икономически ръст на региона“, коментира Цеков. Той допълни, че в инвестиционната програма на АПИ за тази година е предвиден основен ремонт на 80 км и текущ ремонт на 70 км републикански пътища в област Варна. По-значим ремонт ще бъде този на Дюлинския проход. Като за него вече има избран изпълнител, но решението се обжалва. След приключване на процедурите по обжалване, през следващите месеци ще започне основен ремонт и на Айтоския проход. Подписан е договор за изготвянето на технически проект и за обход на Провадия. Вече има договор и стартира подготовката на строителството и на третокласния път Шумен – Провадия – Айтос. Проектът там е започван още през 90-те години, но е спиран неколкократно, работено е на парче, стана ясно от думите на министъра. Има сключен договор за проект на ПУП през януари. Ако бъдат спазени сроковете по договора и се получи качествен проект, строителството може да започне през 2025 г.

Във Варна регионалният министър съобщи, че се планира и възлагане изготвянето на проект за ремонт на Аспаруховия мост (съоръжения 7-11). Проектът е стар, но е по-целесъобразно да се актуализира, подчерта Цеков и допълни, че до започването на основния ремонт на моста ще се извършват дейности по поддръжка, така че състоянието му да не причинява неудобство на гражданите. По думите му има задание за основен ремонт и на пътя Добрич – Кардам, който е в тежко състояние, заради трафика.

„Има около 1,7 млрд. лв. в бюджета, от които 1 млрд. лв. са за магистрално строителство, останалите около 700 млн. лв. са за републиканските пътища в страната“, обобщи министърът и подчерта, че не са достатъчни за всичките ремонти, които са нужни. Именно с цел целесъобразно приоритизиране на инфраструктурните обекти в страната предстои подписване на договор със Световната банка за разработване на дългосрочна и краткосрочна стратегия.

Изграждането на втори мост на Варненско-Белославското езеро е заложен и в двата варианта на автомагистрала „Черно море“, стана ясно от думите на инж. Ясен Йорданов – председател на Управителния съвет на АПИ, който също се включи в срещата. Според него, ако съоръжението се изпълни по т.нар. Червен вариант, ще може да служи като далечен обход на Варна, така че Аспаруховият мост да остане локален път в града.

В морската столица регионалният министър отговори на въпроси на кметове, свързани и със санирането. Той още веднъж подчерта, че целият проблем с програмата е заради недостиг на средства. По думите му това са последните пари за повишаване на енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, които Европа дава при условие, че мерките се финансират 100% безвъзмездно. Според Цеков обаче вторият етап на програмата ще бъде успешен, заради проведените от него разговори с кметове, които ще използват общински фондове за реализация на дейностите.

„Трябва да се разработи една национална програма, която вероятно няма да е 100% грант, но да се намерят инструменти за подпомагане на гражданите и механизъм за финансиране на енергийно бедните хора“, каза министърът.

В срещата се включи и председателят на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“ ЕАД инж. Лозко Лозев, който обясни, че по Програма „Околна среда“ и по Плана за възстановяване и устойчивост ще се вложат средства за ВиК инфраструктура през следващите 3 до 6 години. С 50 млн. лв. ще се ремонтира и изгражда ВиК мрежа в общините Девня и Долни Чифлик. По отношение изграждането на водния цикъл на Варна инж. Лозев информира, че бенефициент е ВиК – Варна и от 150 млн. лв. по първа фаза са построени ВиК инфраструктура и съоръжения за около 95 млн. лв. Вторият етап трябва да приключи до края на 2026 г., като става въпрос за подмяна на съоръжения.

„Надявам се да има добра комуникация между ВиК – Варна и общината, за да изпълним в срок предвидените дейностите“, коментира още инж. Лозев и заяви, че контролът ще бъде засилен.

В края на срещата регионалният министър беше категоричен, че е удовлетворен от разговора, който е част от кампания на МРРБ за срещи на областно ниво с кметове и народни представители, „защото посещенията на място са повод да си поговорим за локалните проблеми и техните решения. Кметовете може да се обръщат към мен и екипа ми за всеки казус“, заключи Андрей Цеков.

След работната среща кметът на Община Варна Благомир Коцев запозна на място министър Цеков с проявените свлачищни процеси на Рибарския плаж във Варна. Ще се търсят средства за планиран мащабен проект за  брегоукрепване и благоустрояване на района.

Автор

Geomedia Magazine




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us