33-мата миньори промениха представите на света за Чили
„Чили вдъхнови света със спасяването на 33-мата миньори“, каза американският президент Барак Обама в телефонен разговор на чилийския си колега Себастиан Пинера. Той пък заяви, че Чили вече не е страната на преврата на Пиночет, а на спасените миньори. Така завърши една драма, която имаше всички шансове да се превърне в трагедия, ако чилийските власти не направиха всичко по силите си да се погрижат за шепа затрупани свои граждани, приклещени на 625 метра под земята за по 1000 долара месечна заплата.
Драмата
Седемнайсет дена след аварията от 5 август беше установено, че в мината Сан Хосе, намираща се в пустинята Атакама, има живи хора, властите се заемат със спасителната операция. Щастливата новина пристигна на бележка, след като миньорите почукали върху сондата, пусната близо до мястото, където е станало срутването. При изваждането на сондата спасителите намериха закрепена за нея бележка „33-мата от нас в галерията сме добре“.
Първоначално бе пробит тесен тунел, през който се спускаха продукти от първа необходимост и лекарства. След това лекарите въведоха строга диета, за да могат миньорите да са достатъчно слаби и да излязат през 66-сантиметровата спасителна шахта. По време на пребиваването им под земята беше изградено място за боклук, тоалетна и те бяха снабдени с питейна вода. Затрупаните общуваха с горния свят чрез предаване на писма в тесни пластмасови тръби, наричани гълъби. После с прокарания оптичен кабел те получиха и видеоконферентна връзка. Медиците спуснаха биометричен колан, с който да наблюдават основните жизнени показатели на миньорите. Беше прокаран ток, който да симулира редуване на ден и нощ, а физиолози разработиха задължителни графици за упражнения. За психическото им здраве бе изградена игрална зала, а на прожекционен апарат те можеха да гледат дори мачове. Имаха музикални плеъри, библии и броеници, благословени от папа Бенедикт XVI, а за пушачите имаше никотинови дъвки. Получиха и малка камера, с която заснемаха престоя си.
В името на Сан Лоренсо
Операцията по изваждането Сан Лоренсо – по името на светията, защитник на миньорите, започна на 69-ия ден – два месеца по-рано от предвиденото през лятото.
Спасяването на един човек продължаваше около 55 минути – 20 минути отнемаше на капсулата да стигне до галерията, още 20 минути за прикрепване на човека в нея и около 15 за достигане на повърхността. Всеки миньор беше оборудван с шлем с кислороден апарат и средство за комуникация.
Популярност
На горната земя ги чакаха близки и приятели, президентът на Чили, телевизии, с изключителни права за излъчване. Тепърва ще става ясно как те са оцелели, какви са били споровете им, за какво са се карали, как са преодолявали противоречията. Редици издателства непрестанно наддават за правата за историите им. Те поставиха рекорд, който ще бъде вписан в „Гинес“. Днес всеки ги глези както може – обещаха им почивки по целия свят, безплатно гледане на мачове, огромни количества пари, подаръци.
Чилийският президент Себастиан Пинера започна своя меден месец в обиколка на света. Коментаторите са единодушни – с един замах почти 40 години след мрачните дни на военното управление на Пиночет страната се реабилитира и то по начин, за който останалите правителства могат да мечтаят.
Снимки Би Би Си
