Най-накрая една дълговременна традиция в западния свят намери първото си проявление и у нас – паркът на Военната академия „Г. С. Раковски“ в София беше отворен за граждани. Макар тази стъпка да е продиктувана вероятно от финансови съображения – общината поема грижите на отворената част от парка – почистването на алеи и настилки, възстановяването на плочника, засаждане на нови цветя около декоративната беседка, монтиране на кошчета за отпадъци, почистване на дървените декоративни пейки, поддържане на парка, охраната през деня – инициативата е приветствана от цялата общественост.
С протокол от 1985 г. Националния институт за паметниците на културата обявява оградата по бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ за национален паметник. И има защо – това са цевите на пушките „Крънка“ и „Бердана“ – подарък на младата българска войска от Русия след Освободителната война. С тези сто и петдесет хиляди пушки е защитено Съединението на България през 1885 г.
Главният корпус на академията, изграден в периода 1888-1894 г., е по проект на чешкия архитект Антонин Колар, но най-голяма забележителност с полза за хората е паркът с езерото, създаден още през 1906 г. по проект на архитекта Фридрих Грюнангер. Грюнангер е и автор на няколко сгради в столицата – Духовната академия, Синагогата, на сградите на днешното Турско посолство и Китайско посолство.
Територията на парка всъщност е била нива в Подунската махала – с крепостен акт от 13 юли 1895 г. собственикът Димитър Петров продава на Военното министерство една четвърт от земята си в размер на 30 уврата (около 30 декара). През ХIХ век тази нива е извън пределите на града. Инициативата за създаването на парка е на полк. Вичо Диков (по-късно генерал-майор) – началник на тогавашното Военно училище.
Паркът е смесица от основните стилове в парковата култура – пейзажния и регулярния. През 50-те години на миналия век стопанисването се поема изцяло от академията и се създават дървесни насаждения в хармония с терена. Днес възрастта на основната част от дърветата е над деветдесет години. Видовете са най-разнообразни, макар и не толкова екзотични за България – смърч, бял и черен бор, платан, ясен, явор, върба.
Гражданите могат да се насладят на 70 дка паркова територия, като общината възнамерява до края на 2011 г. поетапно да отвори и частта, свързана с Военно-историческия музей. Вече са вложени 35 хиляди лева, а до края на годината са предвидени още 40 хиляди лева за поддръжка.
Паркът се отваря за втори път за граждани. Първият път беше преди около десетина години.
В България има доста затворени паркови пространства, които крият зад оградите си редки проявления на ландшафтното изкуство – паркът Кричим, паркът в Хисаря, паркът в Евксиновград, но всички те са затворени, защото се на тяхна територия се намират почивните сгради на държавните институции. Дали някога обикновените граждани ще могат да се разходят из алеите им – предстои да разберем.
