Навръх Гергьовден България осъмна с една лоша новина: алпинистът Боян Петров е тръгнал да атакува Шиша Пангма на 3 май и от тогава няма връзка с него. Постепенно погледите на голяма част от българите сe отправиха към Хималаите и останаха там почти до края на май.
Надеждите бяха, че Боян си е направил заслон и е успял да оцелее. Близките му, с помощта на външно министерство и с подкрепата на приятели, организират нечувана спасителна акция, с която едва ли не помиряват Непал и Китай – два непалски хеликоптери облитат района, който е китайска територия. Времето е против всички – безпрецедентно дълъг период, който възпрепятства търсенето. Тръгват и алпинисти по суша, разделени на две групи. Първата достига третия базов лагер за рекордно време, а на следващия атакува върха, като спира на последния ръб точно пред него, който е твърде опасен за изминаване в лошото време. Втората група се движи по-бавно и търси около лагерите. Правят се и специални сателитни снимки, които да дадат идея за мястото. Първите са лоши – Шиша Пангма не се вижда заради облаците. Резултатът – на 16 май жената на Боян Петров Радослава Ненова обявява, че акцията по издирването му може да прекъсне, за да не се рискуват други човешки животи. Въпреки това спасителите продължават. Намират част от вещите на алпиниста. Хеликоптерите извършват още едно последно облитане. Боян Петров не е намерен. Изкачванията на Шиша Пангма през 2018 г. са спрени.
Кой е Боян Петров
Справката – роден през 1973 г., учен, биолог, зоолог, спелеолог, алпинист, диабетик. Височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра – 10 и с най-много първи български изкачвания на осемхилядници – 4 (Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу). Автор на книгата „Първите седем”. Баща на две деца.
Кой всъщност е Боян Петров
Онова, което отличава Боян Петров от всички останали алпинисти и прехвалени герои на съвремието ни, не са успехите му, преборването на болестите, оцеляването му след катастрофи, а това, че той преди всичко е човек. Всеки, който е имал шанс да го срещне – на живо, чрез книга, интервю или филм, е впечатлен от харизмата му – съвсем обикновен и нормален човек. Ако харизма и обикновен човек звучи като оксиморон, то за Боян не е – той не натрапва различието си, уменията си, ума си, а напротив – всеки, срещнал го, има усещането, че среща стар приятел, с когото се познава, откакто свят светува. Дори от първия път. Отличително за Боян е, че са му се случвали много беди, но ги преодолява, влюбен в живота и със здраво чувство за хумор. С добро и с усмивка той заразява и останалите и когато Боян е на Канчедзьонга например, сякаш всички са там, нищо, че ходят на работа в скучния град и се занимават с дребни неща. Когато Боян говори за някакъв проблем, все едно, че говори за проблема на всеки един обикновен човек. Друг е въпросът, че Боян направи така, че алпинизмът да ни изглежда като детска игра – справка „Лятото свършва през юни“.
Затова всички търсим Боян Петров и ще продължаваме да го правим.
„Знам, че той беше много, много добър алпинист. И е странно, че загина. Много, много съжалявам за този човек и за семейството му. Но няма отговор какво се е случило. Може да е бил пометен от лавина, може да е направил грешка… Не мисля, че може да падне, защото е прекалено лесно за него. Върхът не е толкова труден, не е много висок – малко над 8000. Но е опасно място, дори за опитен алпинист.”
Райнхолд Меснер, първият човек, изкачил всичките осемхилядници
“Боян Петров! Запознахме се с Боян на границата между Непал и Китай. По-точно, той се запозна с нас. Просто дойде и каза “Аз се казвам Боян, не говоря добре руски”. Всъщност, той говореше руски доста добре и още в първите минути това момче от България успя, благодарение на простия си, но конкретен стил на общуване, да ни предразположи към себе си. Струваше ми се, че е някой стар приятел с когото отдавна не сме се виждали, а сега случайно се срещаме и имаме много за наваксване. Границата преминахме заедно, обсъждайки тибетските пейзажи, споделяхме впечатления. И двамата бяхме за първи път в Тибет. От китайския базов лагер нагоре той тръгна първи, веднага след яковете с багажа. Винаги гледаше да е първи. […] Общуването с него даваше впечатление, че постоянно мисли за тази своя мечта, дори докато си говорехме за нещо, от време на време той се замисляше, сякаш обисля маршрут или планира следващия си ход. Работоспособността му пък беше поразителна, работеше най-много от всички. Нямаше ден, в който да не ходи нагоре. Ако времето не позволяваше излизане по-високо, той отиваше на хълма до лагера (6100м) веднъж или два пъти на ден, за по-добра аклиматизация. Бързаше, искаше до 15 май да успее и на Еверест.”
Александър Настенко, алпинист, на кого Боян Петров си оставя сателитния телефон при изкачването на Шиша Пангма, за да свърши неотложни задачи
„Той не е само ваш. Той ми е като брат. Той е един от най-добрите катерачи и истински джентълмен. Не само в България, но и в света. Така че ние също сме разстроени. Той е известен сред нас и е много мил човек“.
Мингма Шерпа, първият непалец успешно изкачил всички осемхилядници
— Всеки с историята си. […] Всеки с някаква карма и съдба. Ще се видим някой ден горе и ще продължим раздумката, докъде сме стигнали. Те ще ми покажат какво горе има за катерене.Така си го представям. — Все пак някакъв страх? — Не, преходни сме всичките. Страхът е, че оставяш празнина при близките. Страданието е за тях. За нас, ние сме вече в друго измерение“. Боян Петров, ,,Боян Петров по пътя към Хималайската корона“, BTV Никога не тръгвам с идеята, че нося някаква отговорност или че нещо трябва задължително да свърша. – Приятели сред алпинистите? – Да, разбира се. Имам много приятели. Не съм от хората, които не говорят с никого. Вярно е, че сме силни характери, но в крайна сметка сме подчинени на една цел. И трябва да успеем, а ще успеем – като намерим общ език. Животът ни е един и трябва да го ценим. – Къде е най-хубаво? – Навсякъде е най-хубаво. Да ти е хубаво – е състояние на духа. Аз съм такъв. |
{module [180]}