Настъпването на ледниковите епохи е било съпроводено с усилване на вулканичната активност, сочат заключенията на международна група учени под ръководството на специалисти от центъра Хелмхолц за океански изследвания в Кил, Германия. Получените резултати обясняват защо при застудяване концентрациите на въглеродния диоксид в атмосферата могат да останат стабилни.
Известно е, че средната глобална температура е свързана със съдържанието на парникови газове във въздушната обвивка на Земята. Палеоклиматични данни показват, че краят на последния ледников период преди около 11 000 години предизвикал изригване на вулкани на сушата. Това може да се дължи на намаляване на налягането върху земната мантия вследствие на топенето на ледници.
Преди 70 000-85 000 години, когато глобалната средна температура се понижила вследствие на изменение в разположението на оста на планетата, съдържанието на въглеродния диоксид във въздушната обвивка на Земята останало стабилно. Като създали модел на геоложките процеси в земните недра, учените заключили, че увеличаването на ледниковата маса и понижаването на морското равнище довели до намаляване на налягането върху горните слоеве на мантията под океаните. Това на свой ред било последвано от топене на скали и изхвърляне на магма.
