Фигурата на съдията по вписванията се заличава от правния мир чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г., съобщава Lex.bg.
ЗКИР
В тази част са предвидени изменения на множество нормативни актове. Те нямат пряка връзка с бюджета, а са свързани с планираните структурни реформи в изпълнителната власт – Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Законът за съдебната власт, Законът за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Законът за нотариусите и нотариалната дейност и др.
Една от заложените структурните промени е създаването на Държавна агенция по вписванията (ДАВ). Тя ще е на подчинение на Министерския съвет и ще събере в едно Агенцията по вписванията (сега към Министерството на правосъдието), Агенцията по геодезия, картография и кадастър (сега към Министерството на регионалното развитие и благоустройството), Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (сега към МРРБ) и Централния регистър на особените залози (сега към МП). Съгласно предлаганата уредба държавната агенция ще се ръководи от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.
Оптимизация
Като мотив се казва, че: „Функциите на съдията по вписванията са свързани основно с разпореждане или отказ на вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и произнасяне за издаването на справки и удостоверения. Съпътстваща дейност е извършване на нотариални и други действия, предвидени със закон. Към момента статутът на съдията по вписванията е изведен извън глава девета на Закона за съдебната власт „Статут на съдиите, прокурорите и следователите“, и е определен в глава тринадесета на закона „Съдии по вписванията“. Видно е, че самият законодател ясно е разграничил статута на съдията от статута на съдията по вписванията.
Авторите на промените, чиито имена така не стават ясни, заради всички, които са работили по закона за бюджета, смятат, че така работата ще бъде оптимизирана.
Отворено писмо
В отворено писмо до президента, премиера и председателя на Народното събрание от Асоциацията на съдиите по вписванията изразиха категорично несъгласие с предложените промени, като поискаха спешна среща с всички отговорни институции.
„С внесените в Народното събрание преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния бюджет (ЗДБ) наблюдаваме безпрецедентна подмяна на едно съдебно-охранително производство и превръщането му в административно такова, като инструмент на изпълнителната власт. Държим да подчертаем, че въпросните текстове, съставени незнайно от кого и къде, не фигурираха в проекта на ЗДБ, качен за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на финансите. В качения проектозакон на страницата на МФ на 21.01.2022г., ПЗР се състоят от 17 параграфа. За сметка на това в Народното събрание е представен законопроект, чиито ПЗР се състоят от 106 параграфа. Кога и по какъв начин тези 89 допълнителни параграфа са се появили в ЗДБ, за нас е загадка. Отворен е въпроса: С решение №42/31.01.2022г. на Министерски съвет кой от двата текста е приет?
Министерски съвет е злоупотребил с правомощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет редица други закони, които не само не са с бюджетен характер, но и в голямата си част нямат пряко отношение към формирането на приходите и разходите на бюджета. Българска асоциация на съдиите по вписванията счита, че това е направено с цел да се спести провеждането на законовите процедури, предназначени да обезпечат прозрачността и ефективността на законодателния процес“, пише в част от позицията.
Министър
Правният министър Надежда Йорданова се е срещнала с представители на асоциацията и е уверила, че ще продължи диалогът.
Пробойна
От съюза на юристите припомнят, че възможността безразборно да бъдат внасяни предложения за промени на всякакви закони с преходните и заключителните разпоредби на други закони е една от най-сериозните пробойни на съвременния законодателен процес у нас. Те нястояват тя да бъде радикално отстранена чрез изрична законова забрана.
