Неповторимият животински и растителен свят в пещерите загива заради строителни дейности, предупредиха еколози.
От коалиция „За да остане природа в България“ коментират, че в Народното събрание вече четвърта година чака за гласуване „Законът за пещерите”.
В над 5 хилядите пещери живеят различни видове гръбначни и безгръбначни животни. Местата са богати на малко позната флора и се пазят археологически свидетелства за най-ранното обитаване от човека – от епохата на Палеолита, както и от по-късни епохи.
Еколозите са против проекта за благоустрояването на пещера „Лепеница“ и асфалтирането на 6 километровия път до нея. Пещерата е защитена от 1963 г., а част от водите й водоснабдяват Велинград. Друг проблем е строителство на хотели и курортни съоръжения в района на горното течение на Кастраклийска река, както и плановете за благоустрояване на „Еминова дупка” чрез взривни дейности. Буферната зона на резервата „Кастракли“, разположен в землището на с. Борино, на 20 км от гр. Девин е свита. Няколко пещери са заплашени от каменни кариери: в с. Мусина две защитени природни забележителности – „Мусинската пещера” (общ. Павликени) с карстов извор и карстова пещера „Понорите”. При изследването на Мусинската пещера е установена и връзката й с водоснабдителната мрежа на римският град Никополис ад Иструм, който основно се е водоснабдявал от този извор. Според еколозите пещерата е паметник на културата. Двата обекта са обявени за защитени и вписани в регистрите на МОСВ през 1972 г. и 1981 г.
