Китай отново е първенец, а Европа иска слънчева централа в Сахара
Тенденции и status quo
Световна тенденция е постоянното увеличение на енергийното потребление в света, докато енергийните ресурси на Земята намаляват.
Икономиките все още са основани на енергия, добивана от изкопаеми горива – въглища, нефт и газ. Те обаче освен че са източници на емисии на въглероден диоксид и застрашават климата, така и в дългосрочен план са на изчерпване. По предварителни изчисления природният газ ще свърши до 64 г., нефтът – до 42 години, а въглищата – до 155 г.
Изходът е изнамиране и използване на новата т. нар. зелена енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Разбира се, не бива да се пропуска фактът, че няма напълно чиста енергия, тъй като всеки енергиен източник изисква енергия за създаването си и провокира някакво, макар и минимално замърсяване. Основните алтернативни начини за добиване на енергия са няколко – от слънцето, от вятъра, от биомасата, от геотермалната енерегия, водата.
Характеристики на алтернативните енергии
Терминът възобновяема енергия и възобновяеми енергийни източници е въведен през 1997 г., като с него се означава енергията, която не замърсява околната среда и не изчерпва ресурсите. В противовес на тази енергия са традиционните енергийни източници, често наричани черна енергия.
Хидроенергията не е особена новост: отдавна е известно, че течащата вода създава енергия, която може да бъде уловена и превърната в електричество.
Особено модерен метод за изход от енергийната криза е използването на слънчевата енергия: най-просто казано фотоволтаичните клетки превръщат слънчевата енергия в електрическа. Фотоволтаичните клетки генерират енергия безшумно и без да замърсяват околната среда. Слънцето излъчва постоянно над 120 хил. теравата върху земната повърхност, като тази енергия съответства на мощността на 100 млн. големи електроцентрали. Тази енергия обаче не може да се използва напълно. Съвременните соларни клетки могат де преработят в електричество едва 5 до 18% от падащата върху тях слънчева енергия, а термичните слънчеви инсталации използват между 25 и 40%.
Дори ако само върху 0,6% от земната повърхност се разположат слънчеви инсталации, които използват едва 10% от падащите върху тях лъчи, то според изчисленията на Международната агенция по енергетика до 2030 г. може да се задоволи енергийният глад на човечеството.
Енергията от биомаса е електрическа енергия, произведена от растения или с животински произход. Терминът „биомаса“ означава всяка органична материя с растителен произход, която може да бъде рециклирана, включително специализирани култури и гори, селскостопанска храна и фураж, отпадъци и остатъци от селскостопански реколти, отпадъци и остатъци от дървесина, водни растения, животински отпадъци, битови отпадъци и други отпадъчни материали. Третирането на материала, логистиката по събирането му и инфраструктурата са изключително важни.
Енергията от вятър не замърсява околната среда, но струва много повече от електричеството, произвеждано от въглища. Вятърните турбини улавят вятърната енергия с две или три перки, които са монтирани за ротор, за да генерират електричество. Турбините са поставени на върха на кули и използват преимуществото на по-силния вятър. Вятърните турбини могат да бъдат използвани самостоятелно или да бъдат свързани към електрическа мрежа или дори комбинирани с клетки за събиране на слънчева енергия. Самостоятелните турбини обикновено се използват и за изпомпване на вода или за комуникации. Рентабилна е само в области, където активността на вятъра е достатъчно голяма.
Геотермална енергия също не е откритие от последните дни. Тя използва топлината, идваща от Земята, която е чиста и постоянна. Ресурсите на геотермална енергия се простират от плиткото до горещите води и горещите скали, намиращи се на няколко мили под земната повърхност и даже още по-дълбоко, до изключително високите температури на разтопените скали. Почти навсякъде плиткият подпочвен слой или горните около 3 м от Земната повърхност поддържат постоянна температура между 10° и 16°С. Ресурсите от горещи сухи скали се срещат на 3 до 5 мили (4 до 6 км) навсякъде под земната повърхност, а на някои места и на по-малки дълбочини. Достъпът до тези ресурси включва инжектирането на студена вода в кладенец, циркулирането u през горещите чупливи скали и изкарването на горещата вода от друг кладенец. Засега няма комерсиални приложения на тази технология.
Принципите за улавянето на енергията от приливи и отливи включват издигането на язовир на отвора на приливно отливен басейн. Язовирът включва шлюз, който се отваря, за да позволи на прилива да потече в басейна. Някои изследователи също се опитват да извлекат енергия директно от приливните потоци. Енергийният потенциал е висок – най-голямата станция „La Rance“ в Франция генерира 240 мегавата мощност. Системите за приливна енергия обаче могат да причинят екологични удари върху приливните басейни заради намаления поток и образуването на тиня.
Някои източници класифицират ядрената енергия като зелена енергия, но противниците на тази теория обръщат внимание на проблема с радиоактивния боклук, който се складира след ядрения синтез.
Битката за слънцето
Европа и Африка
Европейският съюз се е фокусирал върху разработването на два нови законодателни пакета – „Климат – енергетика” и „Устойчиво потребление и производство”, като първият цели да спре зависимостта между икономическия растеж и използването на изкопаеми горива, а вторият – да прекъсне зависимостта между икономическия растеж и въздействието върху околната среда.
В средата на тази година беше обявена интересна европейска инициатива: 400 милиарда евро ще бъдат отпуснати от Европейския съюз за изграждането на соларна електроцентрала в Сахара.
Проектът Дезертек (Desertec) ще бъде най-амбициозният план от такова естество. Поддръжниците му – няколко финансови и индустриални корпорации от главно от Германия, твърдят, че благодарение на това начинание Европа ще остане водеща в борбата с климатичните промени и ще подпомогне на икономиките на Северна Африка и на ЕС.
Мнозина обаче предупреждават, че има и рискове, които започват от местната политическа обстановка и свършват с сахарските ветрове и водата, която трябва да се използва за почистването на соларните панели.
Част от проекта е и изграждането на електропровод през Средиземно море. Ако бъде осъществен до 2020 г. Старият континент ще покрива 15% от нуждите си от електрическа енергия и ЕС ще постигне планираното съкращаване на емисиите на въглероден диоксид.
Системата използва технология за концентриране на слънчевата енергия от централен рецептор с помощта на няколко хиляди огледала. Това води до нагряването на вода, с помощта на която се образуват пари за задвижване на гигантски турбини, които произвеждат енергия. Според изследователи от германския институт Вупертал, гигантският проект ще създаде 240 хил. работни места в Германия и ще регистрира печалби от 2 трилиона евро до 2050 г. Германските компании, които планират да участват в проекта, са „Сименс“, Е.ОН, Ер Ве Е, и „Дойче банк“.
Америка и Китай
Американският президент Барак Обама иска да превърне САЩ в световен лидер в износа на възобновяеми енергийни източници, но Китай отдавна е изпреварил САЩ в зелената енергия.
Китайските компании отдавна играят водеща роля в производството на технологии за зелена енергия и през 2008 г. успяха да намалят цените почти наполовина, а най-големият производител на соларни панели в Китай Suntech Power Holdings се е заканил да продава на САЩ, като крайната цена на цялата технология, заедно с доставката и инсталирането, е далеч по-евтино от произведеното в Съединените щати.
Освен това китайското правителство се готви да пренесе производството си в САЩ, за да избегне протекционисткото законодателство в страната, както преди десетилетия направиха японците. Администрацията на Обама продължава да подпомага американската индустрия, като държавата отпусна $2.3 милиарда долара за зелена енергетика.
Според изпълнителния директор на американския гигант GT Solar International Томас Дзарела, нито Европа, нито САЩ могат да се конкурират с китайските производители на соларни панели. От март тази година китайското правителство на всякакво равнище дава мощни субсидии за зелената енергия – от отдаването на земя за изграждането на соларни електроцентрали до финансирането на научни изследвания. В допълнение в Китай държавните банки отпускат изгодни кредити, чиято лихва е далеч по-ниска и поносима отколкото могат да си позволят банките в Европа и САЩ. А освен финансовата подкрепа от държавата, в идеята Китай да стане първа сила в производството на мощности за соларната индустрия и на зелена енергия изобщо е впрегната и китайската армия, която осигурява логистична подкрепа на място.
От друга страна потреблението на енергия в Китай расте най-бързо от това във всяка друга страна. Пекин иска да произвежда 20 000 мегавата соларна енергия до 2020 г., което обаче се равнява на по-малко от половината енергия, добивана от построените в страната топло електрически централи.
Соларната енергия остава доста по-скъпа от получената от въглища, петрол, газ и дори от вятър. В условията на глобална криза намаля и инвестиционният интерес от страна на европейските страни в областта на соларната енергия, което доведе до още по-ниски цени на соларните панели.
Планът за стимулиране на американската икономика, който бе бодро разгласяван с идването на власт на новия американски президент, изисква САЩ да търгуват със страните, подписали споразуменията на Световната търговска организация, а Китай не е сред тези страни. Затова и се налага решението Китай да изнесе производството си в САЩ, обяснява Стивън Чан от китайския Suntech Power Holdings. Мястото на новия завод ще е във Финикс, Тексас и в него ще работят едва 150 души, които ще сглобяват внесените от Китай части. Статистиката сочи, че 98% от производството на Suntech е за износ.
България
В сравнение със страните от Европейският съюз България консумира седем пъти повече електрическа енергия за единица БВП. Над 40% от домакинствата у нас попадат в категорията „енергийна бедност“, тъй като не са в състояние да покриват разходите си за енергия (електричество и отопление), без това да се отразява върху други съществени нужди като храна, обучение и т.н.
Въпреки че сме едни от най-големите консуматори на енергия, обществена тайна е, че в България въпреки съществуването на министерство на околната среда и водите, екологичните въпроси са приоритет на неправителствени екоорганизации, които действат разпръснато като самодейци в тази изключително важна област. Все пак страната ни разполага с национална стратегия за околната среда, която освен това е за доста дълъг период – от 2009 г. – 2018 г. Тя е приета от бившето вече народното събрание през май т. г. и като първа стратегическа цел в плана за действие е записано намаляването и предотвратяването на последиците от изменението на климата и чиста енергия. Изброени са и конкретни мерки за постигане на тази цел: създаване на пазарен механизъм за насърчаване на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ); стимулиране на използването на нови енергоспестяващи технологии и редица други.
В националната стратегия се говори и за екологична кредитна криза – човечеството използва повече природни ресурси, отколкото планетата може да възпроизведе. Според доклада „Живата планета” от 2008 г., изработен от международната природозащитна организация Световен фонд за дивата природа (WWF), днес светът ползва 30% повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови годишно. Последиците са обезлесяване, унищожаване на почвите, замърсяване на въздуха и водата, драматичното намаляване на дивите видове. Според авторите на доклада, ресурсите на Земята се топят толкова бързо, че ако сегашният начин на живот се запази през 2030 г. ще са необходими ресурсите на две планети.
Екологичните организации обаче отбелязват, че в енергийната стратегия на България до 2020 г. е силно подценен потенциалът за развитие на възобноваяемите енергийни източници, а слънчевата енергия, енергията от биомаса и усвояването на потенциала от геотермална енергия са изключени напълно като приоритети за развитие. Те настояват за диверсифициране на производството на електрическа енергия от ВЕИ, като подчертавят, че това е гаранция за енергийната сигурност. Освен това според еколозите енергията, произвеждана от изгаряне на битови отпадъци, не бива да бъде третирана като ВЕИ от българското законодателство и това трябва да бъде указано с енергийната стратегия.
