Европейският съюз иска да създаде подходяща среда за европейските изследователи, разработчици и фирми. Европейската комисия (EК) има намерение да увеличи публичните и частните инвестиции в технологии с изкуствен интелект до 20 млрд. евро годишно, съобщава на сайта си Европейският парламент (EП).
По данни на ЕК от 2019 г. и ЕП от 2020 г. инвестициите в изкуствен интелект в Северна Америка са между 12,1 и 18,6 млрд. евро. Инвестициите в изкуствен интелект в Азия варират между 6,5 – 9,7 млрд. евро. Европа за момента изостава при инвестициите в изкуствен интелект като Старият континент инвестира в сектора между 2,4 и 3,2 млрд.евро. Според данните, публикувани на сайта на ЕП, през 2016 г. между 6500 и 12 000 млрд. евро е годишното икономическо отражение на автоматизирането на работата, свързана със знанията, роботите и автономните превозни средства до 2025 година.
От изкуствения интелект и роботиката до 2025 година могат да бъдат създадени 60 милиона работни места по света. ЕС осигурява ползи за хората и компаниите като финансира проекти чрез Програмата за умения, Фонда за справедлив преход, „Хоризонт“ и др.
По данни на ЕК и ЕП заявленията за патенти, подадени в периода 1960 – 2018 г., свързани с изкуствения интелект, в САЩ са 1863, в Китай – 1085, в ЕС – 1074. Ръстът на публикуваните заявления за патенти, свързани с изкуствения интелект, през последното десетилетие е 400 процента. Изкуственият интелект е важна част от дигиталната трансформация на обществото. Технологиите, използващи изкуствен интелект, вече присъстват в много продукти и услуги, а предстоят още много промени на работните места, в бизнеса, финансите, здравеопазването, селското стопанство и сферата на сигурността. Очаква се напредъкът в тези технологии да помогне за реализиране на зеления пакт и за икономическото възстановяване от кризата с COVID-19.
Европейският съюз подготвя първия си набор от правила за използване на възможностите и ограничаване на заплахите, свързани с изкуствения интелект. Акцентът е върху изграждането на доверие в технологиите и справяне с последиците върху отделните хора, икономиката и обществото.
На 20 октомври 2020 г. ЕП прие три доклада, очертаващи как ЕС може да регламентира изкуствения интелект по възможно най-добър начин, за да стимулира иновациите, да наложи етични стандарти и укрепи доверието в технологиите.
През април м.г. ЕК предложи превръщането на Европа в световен център за надеждни технологии с изкуствен интелект. В очакване на предложението Парламентът сформира специална комисия, за да анализира отражението на изкуствения интелект върху европейската икономика.
На 20 януари м.г. ЕП предложи насоки за използването на изкуствения интелект за военни и цивилни цели. Особено в области като военното дело, правосъдието и здравеопазването, изкуственият интелект никога не трябва да замества или освобождава хората от отговорност.
На 19 май м.г. ЕП прие доклад за използването на технологии с изкуствен интелект в образованието, културата и аудиовизуалния сектор. Депутатите заявиха, че технологиите трябва да са проектирани по начин, който да не допуска полови, социални или културни предразсъдъци.
През октомври м.г., депутатите от ЕП настояха, че е необходим човешки надзор и ясни правила, когато технологии с изкуствен интелект се използват от полицията или граничните власти, информират от ЕП.
