Печат на тази страница
Важно

Арх. Владимир Дамянов: Трябва да си върнем уважението на обществото

Четвъртък, 19 Юли 2012

Можем да бъдем чути, само ако действаме с общи усилия

 

Владимир Дамянов завършва архитектура във ВИАС през 1973 г. Специализира в CIES - France на тема "Архитектура на детските комплекси, сгради и съоръжения за образование и атрактивен отдих" към министерството на спорта през 1980г.

Работи последователно в „Главпроект" под ръководството на арх. Никола Николов, в ателието на арх. Иван Битраков и арх. Яким Петров и в „Софпроект", където е ръководител на ателие. Между 1990 и 1992 г. работи в Международната архитектурна академия. В началото на 90-те години започва частна практика в собствена фирма за комплексно проектиране, архитектура, градоустройство. От 2009 г. е редовен асистент във Висшето строително училище „Любен Каравелов" в катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата". От 18 години работи като хоноруван преподавател в УАСГ в катедра „Интериорен дизайн".

През 2008 г. е избран в съвета на регионална колегия гр. София на Камарата на архитектите в България (КАБ). През 2010 г. е в комисията за разработка на устава на камарата. В началото на май 2012 г. арх. Вл. Дамянов е избран за председател на Управителния съвет на КАБ на балотаж с арх. Иво Пантелеев, където печели 167 гласа срещу 142. Кандидатурата на арх. Дамянов бе издигната по време на общото събрание, на мястото на предварително обявената кандидатура на арх. Борислав Борисов. За председателското място на камарата се бориха архитектите Николай Гълъбов, Борислав Богданов, Ангел Вълканов, Йордан Радев и Любомир Пеловски.

- Какво Ви накара да се нагърбите с работата председател на КАБ? Какви са основните ви цели?

- През зимата на 2011 г. беше докладван уставът на КАБ, който ние разработихме, но не беше приет заради сериозната конфронтация в камарата, която се опитвахме да предотвратим. През 2011 г. след самоотвод на кандидата на РК София, се явих като допълваща кандидатура и с кратка и стегната платформа получих гласовете на делегатите от общото събрание.

Може би желанието за спиране на противоречията, за обединяване на колегията и за насочване на усилията й за възстановяване на авторитета ни, което е основна идея на платформата, основно намерение, което бих желал да постигна в рамките на този мандат, е причината и да бъда избран на този пост. Още сме в началото. Не е лесно структурирането на камарата и преход след 8-годишен мандат, който следваше някои правилни позициите, а други бяха критикувани. Както при всяка опозиция критиката е насочена към определено ръководство - в момента смяната на екипите превръща другата част в опозиция и е нормално на моменти да протича не съвсем приглушен и доста остър диалог, който в течение на работата при по-съзидателна политика вероятно ще бъде преодолян. Такава е надеждата и намерението ми, защото от конфронтация никой не печели, а губи архитектурната колегия.

Основната задача е подреждане на собствената къща и се надявам в рамките на 100-те дни които се дават като бонус за всяко ново ръководство , да влезем в крак и да тръгнем към истинските цели на колегията - а те са при много сериозен диалог да намерим пътят, по който ще върви камарата, на второ място е възстановяването на авторитета на колегията пред институциите.

- Ще работите ли с други камари, представляващи строителния бранш?

- За разлика от други представители на нашето ръководство, съм на мнение, че ние бихме могли да постигнем истинското законодателство, необходимо за нашия бранш, като обединим усилията с другите браншови структури. Като започнем на първо място с Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), с всички други браншови организации, замесени в единния реализационен процес. Защото без единство на структурите от един бранш - а това е строителният бранш, с опити за вождизъм и авторизирани мнения само в една посока - няма авторитет и не се постига нищо. Само едни общи усилия могат да доведат до възможност да бъдем чути, разбрани и да наложим точна и ясна програма за ползотворно и достойно упражняване на професията.

- Говорите за обединение, това ли е начинът за успех на професията?

- Изключително популярната в момента тенденция за сепарирано лицензиране, т.е. за монополизиране на определени малки парчета от процеса от една страна може би дава известна сигурност на тези, които го търсят, но от друга страна разкъсва самия единен процес на изпълнение на проекта. Проектът никога не е дело на един или двама специалисти. Ние сме един екип от тридесетина специалисти. Проектът е доброволен сбор от уважаващи себе си специалисти, които, вървейки рамо до рамо, стигат до качествено изпълнение на работата. Това е доказано в цял свят. Всеки опит за дърпане на чергата едва ли не за независимо изработване няма да доведат до щастлив резултат. В момента се опитват да се лицензират тези, които се занимават с енергийна ефективност, които се занимават с конструкции, хора, които са специализирани в паспортизацията на обектите, хора, които се занимават само с историческо наследство...

Учебният процес дава дипломи и това са определени лицензи - специално архитектите имат право да работят във всички области на архитектурата, които са изучавали в тези 6 години по хорариума, който е спуснат от международните структури и от нашето Министерство на образованието. В един момент започва да се отделят части  от общия комплексен проект на изработването на документацията, които разкъсват процеса и правят опит за монополизиране или пък за гарантирано намиране на работа, което за мен не е пътеката, по която да се върви.

За да може да се затвори един процес, са нужни общите усилия на целия спектър от тези специалности.

- КАБ организира конференция „Енергийна ефективност и отговорна архитектура" в рамките на Европейската седмица на устойчива енергия. Какъв беше акцентът в нея?

- Отговорната архитектура. Ако трябва да се върнем на определението, което се дава за архитектурата хиляди години преди нашето време - тя трябва да разполага в себе си с качества, което са безспорно красота, утилитарност, дълговечност. Всички тези комплексни изисквания за средата всъщност я правят и отговорна. Защото ние не строим за себе си и за днес. Не правим нещата за 5 минути. Върху данните на геодезистите се правят пътища, правят се жп линии, правят се електропроводи, цялата структура на територията се изгражда. Както те не могат без нас, така и ние не можем да създадем сами продукта. Жизнената среда, която създаваме, не се прави за кратък период от време за дълго, не едно поколение ще живее в средата, която създаваме. Затова идва отговорността. Средата може да влияе отрицателно, но и положително. Човек се възпитава в средата.

Конференцията имаше голям отзвук, уважи ни министър Добрев. Нашата дейност много зависи от политическите решения, но коя ли дейност не зависи от това.

Там са структурните фондове, които в днешно време на тежка икономическа криза изглежда са единственият източник на сериозни сигурни средства, които могат да бъдат вложени в процеса, който ние осъществяваме.

- Колегията архитекти усеща ли политическа подкрепа в момента?

- На нас много ни се иска да постигнем тази подкрепа. Може би със снизхождение заобикаляме доста честата й липса, но се надяваме с по-активни съвместни действия с всички колеги, не само на архитектите, да я постигнем. Искам да си подадем ръка и ако успеем да кажем своята истина в рамките на един общ пакет, ще сме много по-силни, отколкото, ако всеки се разкъсва в неговите дребни проблеми. Надявам се, че при една силна убедителна платформа, поставена на масата в желание да помогнем на обществото, да успеем да убедим тези, които разполагат със средствата от европейските програми. Така че се надявам, диалогът, който сме подхванали, да бъде подкрепен и от другите колеги. Такава комплексна намеса би била по-добро решение, отколкото късането на парченца от общия пейзаж, който имаме - и финансов, и политически.

- Вие сте и преподавател, какво ви е мнението за образованието у нас?

- Непрестанно има пожелания за отговорността на камарите към младите хора. По-заможните браншови структури биха могли да отделят повече средства за студентски стипендии и практики извън страната. Студентите трябва да бъдат подготвени за утрешния ден и когато излязат от университета да не бъдат само мечтатели, а и прагматици, които са наясно какво представлява проектантският процес. Идеализираното следване в затворена черупка с откъсване от практиката носи минуси. Оказва се, че студентите могат да правят едни интересни картинки, но като се опре до работна фаза и прилагане на знанията - се оказват малко неподготвени.

Камарата може да поема и да подготвя млади специалисти - било като студенти или стажанти-посредством своите членове-големите проектантски бюра . Интересът става взаимен - бизнесът подбира най-активните сред стажантите , а младите колеги трупат опит в реална проеткантска среда .

- Модерно е да се говори за урбанизъм...

- Понятието урбанизъм е доста разтегливо. Безспорно идва от латински urbis, което значи град. Всъщност е сериозна наука за устройството на града, като строителен и устройствен процес. Това е управление на територията, така че тя да може да стане качествена обитаема структурна формация за определен регион, за зона или за градска територия. В УАСГ специалността е нововъведение и доста търсена. Колегите, които изучават урбанизъм, се занимават с много различни и интересни направления от онези, с които се занимават колегите архитекти. Разбира се, урбанистите могат качествено да допълнят работата на всеки сериозен архитектурен екип ,както и да правят самостоятелни пространствени модели и концепции за териториално развитие.

В световен аспект специалността не е свързана непременно със следването на архитектура или близо до инженерно строителните специалности. Много често урбанистите са икономисти и започват да специализират след бакалавърска степен по икономика, география или демография и надграждат на определен вид конкретни знания.

Ако трябва да избирам между архитект-урбанист  и архитект бих избрал архитект-урбанист. Има разлика в мисленето и в начина, по който се схваща пространството и структурите. Колегите са винаги добре дошли. Дай боже да има и такива задачи, както са сега плановете за регионално развитие, в които задължително в екипа ще включват и колеги урбанисти.

- Доколко се позволява на експертите да прилага знанията си?

- Никой не ни забранява да ги прилагаме. Забранителният знак идва от там, че обикновено големите задачи не са особено достъпни до голям кръг екипи. Обикновено достъпността идва от изискванията. Според различните нива на задача се налага да се правят консорциуми - да се събират най-различни специалисти, но винаги е било така - високите нива на териториалното устройство и на планирането изискват комплексни колективи с изключително голям спектър специалисти. Когато за тези неща се постави изискване за цената - доста трудно се сглобява сериозен екип и тук идват големите противоречия.

Стигаме не толкова до планирането на територията, а до възможността да бъде финансиран пълноценно един такъв общ устройствен план или териториален устройствен план на дадена агломерация и необходимостта да бъдат включени и поканени истински специалисти. Като започнем от хората, които се занимават с кадастър, пътно строителство, инфраструктура, икономически модели, екип от архитекти, еколози, хора които се занимават с познаване на средата и всичките качества, геологията на територията. Завършваме със социолозите, които трябва да дадат доклади как обществото приема проектите. Работата е много комплексна и когато в основата на обществените поръчки залегнат изисквания най-ниската стойност - много трудно се постига качество на разработвания продукт. В момента всички градове, които кандидатстват по програма за регионално развитие, ще се наложи да изработят и своите териториално устройствени планове, за да могат да се реализират конкретни територии от тях.

- Съществува ли приемственост в проектите? Защо някои идеи биват прекъсвани, като идеята за Софийското сити? Ще се осъществи ли проектът Българският Лувър? Какво спира големите идеи?

- За голямо съжаление при тези големи проекти има и политически заряд. Политическите заряди се сменят на всеки четири години. Тези, които продължат, не винаги могат да отстоят на приоритетите и добрите намерения, с които са започнали поради липса на ясна представа дали нещо ще стане или не. Светът се развива много динамично и бързо и това налага смяна на приоритетите, на намеренията или поне преосмисляне на дадени концепции. Безспорно чудесно би било да се реализират неща, които са спечелили високи награди на конкурси.

Що се отнася за Българския Лувър - проектът отива към реализация. Проектът, който спечели за трансформацията на част от галерията, е интересен, а зад гърба на автора арх. Янко Апостолов, стои сериозна чужда структура, която му е дала много познания и възможности за реализация.

Но винаги има опасност от преосмисляне на приоритетите и смяна на намеренията. Понякога е правилно и положително, защото необмислените инвестиции могат да доведат до големи сривове и грешки. От друга страна лични амбиции могат да изтласкат друг приоритет по-напред. Деликатен момент.

За проекта за Софийското сити - в момента там се е ориентира т. нар. технологичен парк. Идеите за терена претърпяха трансформация. След високия конкурс се видя, че възможността за реализация е в областта на добрите пожелания. Още в момента на получаване на наградите, имаше охлаждане на ентусиазма. При смяната на правителствения екип нещата съвсем трезво се обсъдиха, известно време тази територия беше като резервна. След отпадането на проекта за националния стадион, сега дойде интересна идея - дано да е покрита с финанси. Вече се работи по нея да се реализира един иновационен парк със сериозни икономически параметри, за да се постигне обновяване на територията. Доколко нещата са обмислени - зад тази позиция стои патронажът на президентството, съветниците на президента, а и неговият опит в строителните реализации ще даде достатъчно ясен прозорец към вярното решение. Въпреки че тази територия от друга гледна точка е доста трудна за обслужване най-малкото транспортно. Проблем на всички мощни формирования, които се структурират на Цариградско шосе, но няма параметри за инфраструктурен коридор.

Надявам се, че нещата се обмислят сериозно и няма да се повтарят грешките.

- Какво е Вашето послание?

- Нека да постигнем първоначални добри намерения - ние, като архитекти, да успеем да уважим закона и да си върнем уважението, което би трябвало да имаме в обществото. А и не само архитектите, а нашият инженерно-архитектурен бранш. Нека да започнат да ни уважават така както действително подобава за отговорната ни специалност. Да си вършим качествено работата и да си върнем уважението, защото са ни забравили.

Прочетена 1515 пъти Последно променена в Събота, 12 Септември 2015 13:29