Корупцията - безгранична като вселената и глупостта

Четвъртък, 29 Ноември 2012

България продължава да е най-разследваната от ОЛАФ страна

 

 

През есента на 2012 г. България продължава да бъде страната, срещу която ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) води най-много разследвания, съобщи през октомври говорителят на службата Йохан Уолт. През миналата година те са били 78, а през настоящата година - 42. По думите на Уолт тази статистика не може да се разглежда само негативно. Според него причината да сме на първо място в ЕС по разследвания може да се корени в това, че у нас се изпращат голям брой сигнали до ОЛАФ, което не се случва в много други държави. По думите му в статистиката винаги има проблем, тъй като се коментират само нещата, които се докладват.  Сред приоритетите на ОЛАФ като цяло е намаляване на дългата продължителност на разследванията, каза Йохан Уолт. Средно едно разследване продължава 29 месеца.

 

БГ опитът и парите по ФАР

 

На 25 ноември 2008 г. с безпрецедентно действие от страна на Европейската комисия срещу страна-член в историята на Европейския съюз, България изпуска възможността да изиска 220 милиона евро спрени средства от европейските предприсъединителни фондове заради проблеми с корупцията. Българското правителство на премиера Сергей Станишев обещава при приемане на България за член на ЕС от 1 януари 2007 г. да ограничи корупцията и измамите. За първи път в историята страна-член на ЕС търпи такава огромна за мащабите си загуба чрез окончателно отнемане акредитациите на две разплащателни агенции по програма ФАР към МФ и МРРБ.

Заради липса на резултати в борбата с корупцията и злоупотребите ЕК отказва да възстанови отнетите акредитации на двете български агенции, опериращи със средства по програма ФАР, в резултат на което те не могат да сключват договори. Така страната губи безвъзвратно 220 милиона евро, а други 340 милиона евро остават спрени. България изпуска безвъзмездни 220 милиона евро за инфраструктура в момент, когато правителството твърди, че средствата от ЕС са сред основните резерви на страната в условия на глобална финансова криза, и че залага на тези инвестиции за поддържане на икономическия растеж и заетостта.

За първи път в историята страна-член на общността е лишена от тези фондове, но мярката е наложителна, защото целта на ЕК е да защитава финансовите интереси на гражданите от ЕС, в това число и на българите. Тежкото за България решение е взето заради продължаващи нередности, злоупотреби, конфликт на интереси, недостиг на административен капацитет и компетентни служители, които да се трудят по усвояването и контрола на евросредствата. Мотив за действието на ЕК е, че обещанията на българското правителство за справяне с корупцията и измамите са останали неизпълнени и конкретни резултати няма. В резултат на провала на правителството на премиера Сергей Станишев в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, България се смята за най-корумпирана от 27-те страни-членки на ЕС.

 

Що е то?

 

Като става дума за корупция, може да се започне отвсякъде. От нещо незначително като неточните данни, подадени от българския Национален статистически институт към Евростат за почивките на българите, според които цифри се оказва, че сме първенци и харчим по 2100 евро годишно за 50-дневните си почивки, наравно единствено с охолно живеещите датчани. После информацията е премахната, а България отново изпада от класацията, защото „няма данни". Може да се заговори и за по-сериозни теми, например щението на вече бившия европейския комисар по здравеопазването Джон Дали, който поискал от шведска тютюнева компания подкуп в размер на 60 милиона евро, за да разреши продажбата на цялата евротеритория на снуса - забраненото в момента мокро типично шведско енфие. Може да се спомене за поисканата справка за парите за полетите на гордия роден Авиоотряд 28 и отговора на финансовия министър, който избягва конкретиката дали и за колко футболният отбор на бистришките тигри е летял из родните небеса. Може да се припомни вероятното прегрешение на зам.-председателката на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска, избрана наскоро от парламента за член на Конституционния съд, която искала да защити свой близък и затова му дала пропуска си за ВАС, за да ходатайства с него пред полицията. Може да се спомене за ареста на гръцкия журналист Костас Ваксеванис затова, че публикува в списание "Хотдок" имената на над 2 хиляди гърци с предполагаеми банкови сметки в Швейцария под името "Списъкът Лагард". Може да се обсъдят даренията от общини и държавни фирми за МВР в размер на 5,3 милиона лева за 2011 г. Може да се коментира вписания текст в поправките към закона за ДДС, в който се забранява да се признават за разходи парите, дадени за подкуп. Както припомня Димитри Иванов, ЕС боледува от юридизъм и бюрокрация, българското законотворчество е в трескава хиперактивност, а Лао Дзъ е казал: "Повече закони, повече крадци", така и в България кражбите станаха "законни".

А може да се порови в речниците и да се види етимологията на думата корупция - появила се  късно в латинския от глагол corrumpere, който означава развалям, повреждам, прилагам неправилно, покварвам, изопачавам, извращавам, опетнявам, загнивам, разлагам се.

Дори и в българската Уикипедия има стройно подредена по британски образец страница за корупцията. Ето я дефиницията: длъжностното лице действа в нарушение на нормите на длъжността, която заема, като нарушава интересите на обществото; прави го съзнателно, като използва положението си за частна лична облага; длъжностното лице облагодетелства трети лица, които от своя страна му дават определено възнаграждение, за да си осигурят достъп до някакви блага или услуги, които иначе са недостъпни за тях.

След дефиницията следва и класификация на корупцията - индивидуална и институционална. Както личи от определенията при едната длъжностното лице извършва незаконна услуга на трета страна за лична облага - пари, имоти, ответна услуга, а при другата - институционалната корупция, облагата за корумпирания е по-често политическа, а не лична, като предоставената услуга не е задължително в нарушение на законовите процедури, а по-скоро е извършена в несъответствие с демократичните стандарти.

Корупцията може да бъде дребна и едра, организирана или неорганизирана. Макар че често улеснява криминални деяния като трафик на наркотици, пране на пари или проституция, тя не се ограничава само до тях и често е свързана с дейности, които сами по себе си са законни.

Корупцията вирее при лоша законова уредба и слабо правораздаване, когато властта е концентрирана у хора, които не са пряко отговорни пред обществото; когато липсва прозрачност при вземането на решенията на правителството; когато съществуват големи по размер обществени средства; като има  изградени мрежи от "наши хора"; когато е ограничена  свобода на словото; държавните служители са нископлатени; и последно - когато обществеността е апатична или наивна.

 

Борбата

2011_CPI_EN-4.jpg

Корупцията съществува, добре е описана, но най-интересното е как може да се преодолее.

Затова темата за борбата с корупцията вълнува милиони. С нея се занимават и различни организации. Една от най-известните е създадената през 1993 г. Transparency International, която всяка година публикува доклад за възприятието на корупцията в 183 страни в света. Според резултатите от 2011 г., България е на 86 място по възприемане на корупцията, след Колумбия, Салвадор, Гърция, Мароко, Перу и Тайланд, и заедно с Ямайка, Панама, Сърбия и Шри Ланка. Ако искате да подадете сигнал за корупция от България има пощенска кутия 72 на адрес София, 1000, както и горещ телефон+359 0800 11224.

Българското правителство също прави опити за борба с корупцията. У нас съществува

Комисия по превенция и противодействие на корупцията, създадена с Решение № 61 на Министерски съвет от 02.02.2006 г. Тя е  под председателството на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи. Заместник-председател е заместник министър-председателя и министър на финансите. Членове на Комисията са министрите на правосъдието, на образованието, младежта и науката, на здравеопазването, на икономиката, енергетиката и туризма, на регионалното развитие и благоустройството. Членове са също председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", Секретарят на Съвета по сигурност при Министерския съвет и Секретарят на Съвета за управление на средствата от ЕС при Министерския съвет. Ако искате да подадете сигнал за корупция, трябва да влезете в сайта на комисията, където да впишете ЕГН, име и адрес. От сайта не става ясно какви са изразходваните средства за година и какви са резултатите от дейността.

Европейският съюз също си има институция, която се занимава основно с борбата с корупцията - небезизвестната Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Там всеки, може да изпрати анонимен сигнал с максимално детайлна информация за нарушение на който и да е от 23-те официални езика на ЕС.

 


ОЛАФ в цифри

 

Справка показва, че от 1999 г., когато е създадена службата, до днес са направени 3 500 разследвания: 335 души са получили присъди за лишаване от свобода, възлизащи на 900 г.; над € 1,1 млрд. от парите на ЕС са били възстановени (като в тази сума не влизат финансовите санкции); средно ОЛАФ  е възстановила € 100 милиона на година. Резултати за 2011 г. сочат, че € 691 милиона, възстановени за бюджета на ЕС. Съдилища на държавите-членки на ЕС са издали общо присъди за 511 години лишаване от свобода - без да се включват издадените условни присъди. Текущите разходи на ОЛАФ за 2012 г. са в размер на € 57,4 милиона.
ОЛАФ предоставя € 21,5 милиона субсидии и финансиране на проекти, за да помогне властите и организациите за борба с измамите, както вътре, така и извън границите на ЕС. Държавите на ЕС управляват 80% на средствата и носят основната отговорност за борбата срещу измамите. Например с тези пари се финансират 500 000 полицаи за борба с измамите. Европейската служба за борба с измамите има 439 служители, от които повече от две трети са заети с разследвания на измами. Службата има 463 открити разследвания в края на 2011 г. ОЛАФ отвори 178 нови разследвания и затвори 208 през 2011 г. Средна продължителност на едно разследване е била 29,1 месеца през 2011 г. Докладваните измами (се оценяват на стойност от 295 млн. евро (0.21% от общите разходи на ЕС) през 2011 г. в сравнение с € 478 млн. евро (0.35%) през 2010 г. Нередности, които не се отчитат като измама, са на стойност € 1,2 млрд. евро (0.86% от общите разходи на ЕС) през 2011 г. в сравнение с 1,3 млрд. евро (0.94%) през 2010 г. Докладваните измами се оценяват в размер на 109 милиона евро (1,24% от брутната сума на традиционните собствени ресурси) за 2011 г. в сравнение с 165 милиона евро (1.21%) за 2010 г. Нередностите, които не са отчетени като измама, възлизат на 278 милиона евро (1.24% от брутната сума на традиционните собствени ресурси) за 2011 г. в сравнение с 253 млн. евро (1.21%) за 2010 г. Възстановяването на сумите варира между 52% и 93% в зависимост от бюджетния сектор - с общо възстановяване на € 1,8 млрд. евро през 2011 г.


Случаят Джон Дали - снус за 60 милиона евро

 

{b341cc60-88c5-4c5e-9928-ca0113bcda6b}.jpg

 

Европейският комисар по здравеопазването и защитата на потребителите Джон Дали бе изобличен, че е знаел за свой сънародник бизнесмен, който поискал от шведския тютюнопроизводител "Суидиш мач" "доста значителна сума" - по думите на генералния директор на ОЛАФ Джовани Кеслер - за да може директивата за тютюневите изделия да бъде променена до края на годината в полза на производителя. Публично политиката на ЕК е все по-строго ориентирана към ограничаването на вредите от тютюнопушенето и това предполага налагането на все повече забрани, свързани със съдържанието на тютюневите изделия, тяхната опаковка и тяхната продажба. Същевременно интересът на производителите несъмнено е пазарът да се разраства, включително по отношение на един особено специфичен продукт, какъвто е снусът - производно на емфието, което не се смърка, а са смуче, поставено в пакетчета за чай. Продажбата на този продукт в рамките на ЕС засега е разрешена само в Швеция. Снусът се продава в Европа още единствено в Норвегия.

ОЛАФ установи, че Дали е знаел за поведението на своя познат, но не е докладвал за това и не му е попречил в хода на разследването, продължило половин година "с всички позволени от закона средства" - по израза на Кеслер. Решението за продължаването или прекратяването на разследването е поверено на малтийската прокуратура, а ЕК изглежда удовлетворена от оттеглянето на Дали, за когото било "политически неприемливо да остане повече на този чувствителен пост" - както се изрази
говорител на комисията. Така съдбата на Дали остава национален въпрос за Малта, а за ЕК "тази страница вече е затворена".

След разкритията ръководителят на надзора в Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Кристиан Тимерманс подаде оставка. Според официалното съобщение оставката е резултат от "лични причини", макар медиите да твърдят, че става дума за протест на Тимерманс срещу това, че е бил държан встрани от разследването срещу бившия комисар по здравеопазването и защитата на потребителите.

Постът на Тимерманс ще бъде поет от белгиеца Йохан Денолф. Тимерманс остава в състава на комисията по надзора в службата. Надзорната комисия е била уведомена официално от генералния директор на ОЛАФ за воденото разследване едва в деня на оттеглянето на бившия еврокомисар Дали. В същия ден Рита Шембри - представител на Малта в надзора, се е оттеглила от всяка дейност, която може да има отношение към приключилото разследване. Шембри е пожелала така да бъде избегната всяка възможност за допускане на конфликт на интереси, тъй като ръководи обмена на данни с Малтийския департамент по вътрешен одит, съдействал при разследването.

Надзорната комисия, след като е научила за разследването, е поискала и получила пълен достъп до неговото съдържание. Говорител на Европейската комисия заяви, че единствено ОЛАФ може да прецени дали да връчи на Джон Дали копие от своя доклад, изпратен на властите в Малта, както и дали да го публикува.

Дали смята да потърси правата си по съдебен път. Предлаганата директива ще отпадне от дневния ред на Европейския парламент за известно време, което според Дали е в интерес на тютюневия бизнес.

 


14 години по-рано

 

През 1998 г. бюджетната комисия към Европейският парламент разглежда сигнал от холандски ревизор в ЕК, който казва, че е трудно да се намери някой в институциите, който да е отговорен за изразходването на обществените финанси. Като пример той посочва френския еврокомисар Едит Кресон, която назначава свой приятел зъболекар като личен съветник и съветникът две години и половина получава значителна заплата.

Тогава европейското законодателство не предвижда възможността председателят на ЕК да уволни комисар, нито правителството, излъчило комисаря, да може да го оттегли. Париж отказва да окаже влияние над Кресон, а самата тя не иска да подава оставка. Това налага Жак Сантер, който председателства тогава ЕК, да обяви оставката на цялата комисия. Едит Кресон от френската Социалистическа партия оглавява правителството на Франция, макар и само за една година. Преди да стане повод за разпускането на ЕК, тя е принудена да се оттегли от поста на премиер заради провала на левицата на местните избори във Франция през 1992 г.

Но правосъдието понякога тълкува едни и същи доказателства по различен начин. През 2001 г. белгийски съд заключи, че Едит Кресон и екипът й не са виновни по повдигнатите обвинения. През 2006 г. Съдът на ЕС се произнесе с решение за вината на Кресон, макар да запази правото й да получава пенсия. Според договорите на действащите европейски комисари, в течение на три години след напускането на поста си те получават близо половината от последната си заплата, което е около 10 000 евро месечно. Заради извадените поуки, днешните комисари и техните правителства предварително се съгласяват писмено, че във всеки момент председателят на ЕК може да предложи или да застави комисарите да напуснат, ако прецени, че това е необходимо.

 

 


 

Челен опит

 

Румънски чиновници вписаха точка за подкуп

 

Корумпирани румънски чиновници по грешка включиха в договор за строителство на път клауза за подкуп.

Те поискали от кандидат изпълнител на проекта да им бъде предоставен автомобил на стойност 25 хиляди евро и още 40 хиляди евро за "подготовка на специалисти в чужбина" в замяна на съдействие за получаване на държавна поръчка за проучвателни  работи по проекта.

Според румънския в. "Гъндул",  въпросната точка в договора се появила в началото на септември, макар че тръжната документация била публикувана още през май. От националната пътна компания съобщили, че допълненията в договора са внесени
по грешка.

Това не е първият куриозен случай с корумпирани чиновници в Румъния. Миналата година кметът на град Крайова Антоние Соломон получи награда от престижна международна организация за борба с корупцията, докато се намираше в затвора по обвинение за вземане на подкуп. Дипломата, потвърждаваща заслугите на Соломон, бе издадена от ръководител на една от службите на ООН.

Кметът на Жилава Адриан Младин пък бе преизбран на този пост, докато бе затворен за корупция. През последната година в Румъния бяха осъдени за корупция редица държавни чиновници, сред които бивш премиер, няколко министри и десетки високопоставени служители на полицията и митниците. Въпреки това Европейският съюз продължава на изразява безпокойство от неспособността на властите в Румъния и България да сложат край на това явление.

 


Темата за корупцията е като обсъждането на прогнозата - всеки има какво да сподели. Тя е толкова  всеобхватна, че може да поспорим дори с Айнщайн, че две неща са безгранични -  вселена и глупостта, и да добавим, че вече са три - и корупцията.

Прочетена 878 пъти Последно променена в Вторник, 04 Август 2015 13:23

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.