Бъдещето на Европа

Съединени щати или популистко разединение

Петък, 29 Ноември 2013

Геомедия

 

Ще дойде ден, когато оръжията ще изпаднат от ръцете ви! Ще дойде ден, когато войната ще изглежда толкова абсурдна и невъзможна и между Париж и Лондон, и между петербург и Берлин, и между Виена и Торино, както тя изглежда невъзможна и абсурдна днес между Руан и Амиен или между Бостън и Филаделфия. Ще дойде ден, когато Франция, Русия, Италия, Англия, Германия и всички нации от континента без да губят отличителните си качества и тяхната величествена индивидуалност ще заживеят в едно по-висше единство и ще създадат европейско братство!

 

Виктор Юго, 21 август 1849 г., Париж, Международен конгрес за мир

 

Легендарният премиер на Великобритания Унстън Чърчил казва в речта си пред академичната младеж в университета в Цюрих малко след Втората световна война през 1946 г.: „Има средство, което след няколко години би направило цяла Европа свободна и щастлива. То е да се възстанови европейското семейство или колкото е възможно по-голяма част от него със структура, осигуряваща възможност да се живее в мир, сигурност и свобода. Ние трябва да изградим нещо като Съединени европейски щати."  Почти 70 години по-късно

вицепредседателят на европейската комисия Вивиан Рединг, която е и еврокомисарят с най-дълъг стаж, заявява, че най-доброто оръжие срещу евроскептицизма е Европейският съюз да се превърне в Съединени европейски щати. Рединг издига този призив още през 2012 г. в Пасау, Германия, но в навечерието на евроизборите през май 2014 г. очертанията на този съюз са съвсем ясни. Според концепцията на Брюксел, Съединените европейски щати ще ползват еврокомисията като правителство, а парламентът ще е от две камари - сегашният Европарламент от една страна и от друга - сенат от правителствата на страните членки. Коментаторите отбелязват, че днес никой в Брюксел не крие страстта си към реформирането на Европейския съюз именно в тази посока. Идеята е обединението от 28-те държави да се превърне в супер държава, с голямо влияние, общи политики и почти единна икономика. Преди изборите за Европейски парламент, комисарите в Брюксел искат националните правителства да са с намалени правомощия, а парламентите на отделните държави да са по-непредставителни от Европейския парламент.

И ако такова обединение звучи романтично, съвсем сериозно предупреждение прави председателят на Европейска комисия Жозе Дурау Барозу в Атина, като отбелязва, че евроскептиците, крайнодесните и популистките антиевропейски партии могат да върнат войната в Европа. Никой не бива да смята мира за даденост, отбелязва Барозу.

Очевидно европейските комисари си дават сметка за заплахите за бъдещето на съюза. Те могат да се разделят в три основни взаимно свързани посоки - икономическата криза, с нейните проявления дефлация и растяща младежка безработица; политическо напрежение заради бума на екстремистки, популистки и крайни партии, появили се и разцъфващи именно заради кризата; вълната от имигрантите.

 

Заплахите

Икономическата криза - дефлация и безработица

Изминаха три години от началото на европейската криза и само заклет оптимист би казал, че най-лошото категорично е преминало, коментира Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат за икономика и професор във Колумбийския университет.  БВП на човек е по-нисък от предкризисното ниво, обща безработица над 20% и младежка над 50%.

Нито една страна не е възстановила просперитета си чрез икономии, отбелязва Стиглиц и подчертава, че е нужна фундаментална реформа в структурата на еврозоната. Налага се да се направи истински банков съюз с общ надзор, депозитно застраховане и система за разрешаване на кризи. Без такъв съюз парите ще продължат да текат от най-слабите към най-силните страни.

Освен това трябва да се стимулира развитието на регионите и изоставащите страни да вървят напред. Европейската централна банка трябва да се грижи не само за инфлацията, но и за растежа, заетостта и финансовата стабилност.

Реалната опасност пред Европейския съюз и еврозоната е дефлацията, коментира Матю Лин, от компанията Маркетуоч.
След три години изтощителна рецесия много страни от еврозоната са със стигнали до минимум цени. Така е в Гърция. В Испания и в Португалия инфлацията е близо до нулата, защото властите продължават да повишават данъка върху продажбите. Реалната ситуация е по-лоша от широко разгласените данни. В Испания например голямото повишение на ДДС, който е вид данък върху продажбите, все още се включва в данните. Ако това вдигане на данъка не се отчете, инфлацията е спаднала под нулата. В Португалия равнището на инфлация е съвсем малко над нулата, когато се извади ДДС, а като се махнат и регулираните цени (т.е. стоките, при които правителството налага ограничения върху нарастването и спада на цените им), то португалската икономика също отчита понижение на цените.

Както е известно дефлацията при здрави икономики е положителна тенденция. Но еврозоната не бива да се радва. Общата задлъжнялост на Гърция представлява 161 % от БВП, третото най-високо равнище в света след Япония и Зимбабве, а Ирландия, Италия и Португалия са в челната 12-ица на страните
длъжници със задължения от 118% от БВП до 126 % от БВП.

Годишната инфлация в Еврозоната се е забавила до 0,8% през декември, след като през ноември достигна 0,9% Това сочат данните на европейската статистическа служба Евростат.

Понижението съживи опасенията за дефлация във валутния съюз и увеличи натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме мерки за възстановяване на икономиката, но няма какво толкова да се направи.

Заради финансовата криза от последните години, правителствата тихомълком се противопоставяха на глобализацията, като не замениха с пълно затваряне, но заложиха на селекцията. Свободната глобализация стана избирателна. Държавните ръководители станаха придирчиви с кого търгуват, какъв достъп
дават на чуждестранните инвеститори и банки и какъв тип капитал допускат. Глобалните капиталови потоци спаднаха от 11 трилиона долара през 2007 г. до една трета от тази сума миналата година, отбелязва сп. Икономист. 

Световната търговска организация (СТО) - международната търговска контролна институция предотвратява най-крещящите случаи на протекционизъм. Правителствата обаче разработиха бариери като субсидии за национални фирми, изисквания за съдържане на местна продукция, мними стандарти за здравословност и безопасност. Само за година са в света са въведени 400 нови протекционистки мерки.

Самият евросъюз се хвали и посочва като най-големите успехи ограничаването на бонусите в банковия сектор, подобряването на контрола във финансовия сектор, забраната на силно спекулативните суапове за кредитно неизпълнение и по-отговорното икономическо управление.

 

Крайните популисти на евроизборите

 

Кризата, мизерията и отчаянието след строгите финансови мерки в редица страни ще изведат на повърхността крайните партии и е вероятно те да спечелят много евродепутатски места след май. Примери за крайни партии, намиращи се в центъра на общественото внимание, съществуват в почти всички европейски страни. Не е ясно как точно ще се обединят Националният фронт във Франция, Партията на независимостта във Великобритания, гръцката СИРИЗА и някои от войнстващите български националисти, но със сигурност те няма да се откажат от апетитните си места в Европейския  парламент. в Гърция, ще си осигурят най-малко 20% от местата в ЕП.

Възможно е популистите да блокират евроинтеграцията е да се превърнат в препъни камък на европейските реформи в банковия сектор.

 

 

 

Имигранти отвътре и бежанци отвън

 

Вдигането на ограниченията за българи и румънци за работа в страните от ЕС от 1 януари 2014 г. предизвика вулкан от настървени коментари, мерки и идеи, като главно Великобритания водеше хора от припяващи притеснени европейци. Без да бъде краен популист британският премиер Дейвид Камерън превърна в своя кауза ограничаването на притока на българи и румънци. Все пак имаше и разумни гласове, а много от британците иронично дори изразиха разочарование, че тълпите от българи и румънци не пристигат.

Изненадващо към кликата плашещи се от българите и румънците се присъедини и германският канцлер Ангела Меркел, която не се противопостави на тази тенденция, а дори се съгласи и определи като приоритет да се създаде комисия на равнище държавни министри по проблемите на имиграцията на български и румънски граждани.

Заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг неспирно се противопоставя на подобни изказвания. Рединг нееднократно напомни, че работниците-имигранти създават очевидни икономически печалби. Статистиката сочи, че до момента 3 100 000 българи и румънци работят в ЕС.

България се оказа в двойствена позиция - от една страна нейните партньори от Евросъюза смятат гражданите й за бич, който ще тормози западните икономики, а от друга - хиляди бежанци, пристигнали нелегално от Сирия у нас през последните месеци усетиха ако не неодобрението, то поне известно сдържано отношение от същите тези български граждани, които са и граждани на Европейския съюз. След няколко месеца нестихващи преговори комисията по граждански права на Европейския парламент одобри пари в европейския фонд за убежище и миграция за следващите седем години. Това са 3,2 милиарда евро, но България ще получи малко над 11,5 милиона евро, при поискани 25 милиона за справяне с бежанците. Причината е, че разчетите за нуждите на държавите са правени по данни за последните три години, когато проблемът с търсещите убежище в България не беше толкова сериозен, колкото сега.

Предвижда се повече пари да получат страните от Средиземноморието, които най-често са цел на незаконни имигранти, например Италия и Малта.

Средствата ще се използват за финансиране на различни дейности по предоставяне на убежище, легализиране на мигрантите от страни извън Европейския съюз или за връщането им в държавите, откъдето са дошли.

Така сякаш София не може да усети много силно изпълнението на един от основните принципи на Евросъюза за солидарността между хората и за идеята за всеобщ икономически и социален прогрес. Под въпрос остава и принципът на партньорството, като страната не позна особено застъпничество в решаването на бежанската криза.

 

Политическата солидарност

 

Вбесяваща е социалната несправедливост, а държавите, които носят вина за

 

тази несправедливост, и на първо място Германия, би трябва официално да поемат отговорност - нещо, което досега те не са направили. С такова възмущение един от най-умните живи на планетата - германският философ Юрген Хабермас започна речта си на световния конгрес по философия, който миналата година беше в Атина.

84-годишният философ призова за европейска интеграция, като посочи, че това е пътят, за да бъде подпомогната демократичната легитимност на Европейския съюз и да бъде възстановен балансът между политиката и пазарите.

Германският интелектуалец анализира икономическата криза, като подчерта, че тя се дължи и на липсата на политическа солидарност.

Хабермас е убеден, че политическата солидарност ще доведе до преразпределение на богатството. Според него мощните държави от ЕС избягват да обяснят на гражданите, че без такава политическа солидарност няма да може да бъде подпомогнат растежът и конкурентоспособността в еврозоната.

Дали Европа ще поеме по пътя на разединението или ще успее да изпълни мечтите на милиони европейци - ще стане ясно след изборите през май. Все пак това е единственият път, в който всеки европейски 

На снимката: Вивиян Рединг.


Заплатите на евродепутатите

16 575 евро на месец получава на месец българският евродепутат. Заплатата е

7956 евро. Ако присъстват на заседанията получават и дневни за храна и хотел от 304 евро, а за общите разходи като телефон например надбавката им е от 4299 евро.


Вече има кандидати за поста на Барозу

Гражданите на Европейския съюз ще гласуват в края на май за нов Европейски парламент. След това през юни лидерите на ЕС ще номинират кандидат за председател на Eврокомисията, взимайки предвид изборните резултати. Новият Европейски парламент ще трябва да потвърди кандидата с абсолютно мнозинство.

Бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер обяви интереса си да наследи Жозе Мануел Барозу на поста председател на Европейската комисия.

59-годишният Юнкер управлява в течение на 19 години страната си.

Юнкер е убеден федералист и член на дясноцентристката Християнсоциална пария.

Друг възможен кандидат е френският консерватор Мишел Барние, който е еврокомисар по вътрешния пазар и финансовите услуги.

Десноцентристките либерали пък си харесват бившия белгийски премиер Ги Верхофстат и еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси финландеца Оли Рен.


Прочетена 758 пъти Последно променена в Вторник, 16 Юни 2015 14:25

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.