Проф. Диана Гергова за наследство в Сборяново: Фотограметрията помага на археолозите в Свещари

По пътищата на древните пророци гети

Понеделник, 02 Март 2015

file-63-186a

Проф. Диана Гергова е добре позната в археологическите среди не само у нас, но и зад граница като един от водещите европейски специалисти в областта на късната праистория. Тя развива изключително активна археологическа и изследователска дейност, изнася лекции в български и чуждестранни университети, участва редовно в различни научни форуми, автор е на множество публикации в специализирани археологически издания. Проф. Гергова е в управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС-ЮНЕСКО.

-          Какво представлява Сборяново – праисторическо селище, тракийски град, столица на гетите, гръцки град, мюсюлманско светилище, пусто поле в Североизточна България?

-          Уникално късче българска земя, концентрирало паметници от всички епохи –праисторическа селищна могила от V хил. пр. Хр., некропол от края на ІV хил. пр. Хр., духовна и политическа столица на гетите от І хил. пр. Хр. от римската епоха – светилище на Тракийския конник, от ранното средновековие – прабългарски могили, имения, и ранен християнски параклис, от късното средновековие - може би най- забележителното теке - това на алианския светец – прабългарин Демир баба.

-          Как бихте го представили в едно изречение на един непосветен човек?

-          Свещена земя през хилядолетията. Място за срещи на боговете и хората. Впрочем такова е и името му – „Сборяново”.

-          Кое е вашето „любимо” откритие? Находките са цял списък: светилището в двора на Демир баба теке; Селищна могила и некропол в долината на р. Крапинец при извора „Петте пръста"; Демир баба теке; Средновековна епоха; Римска епоха (І-ІІІ в.); Южната група могили на източния некропол; Гробниците близнаци; Свещарската царска гробница с кариатиди; Култовото място в м. "Новите коренежи" (ІV-І в. пр. Хр.); Светилището на „Камен рид”; „Нивата на певеца”; Златното съкровище от Голямата Свещарска могила; Елинистическите некрополи; градът Хелис?

-          Не всички открития са мои, защото в началото имахме голям екип, за да можем едновременно да разкрием тайните на Сборяново. Все пак мога да кажа, че основните приноси за разкриването на тайните на резервата, са мои. Това е археологическата карта, структурата на гетското средище – най- ранното светилище в местността Камен рид, Източният царски и Западният жречески некропол , в които са гробниците-близнаци от архитектурния ансамбъл със Свещарската гробница, каменната гробница и златното съкровище в Голямата Свещарска могила, прекрасните вкопани гробници с уникални олтари, могилата с канделабъра ,прабългарското имение от предхристиянския и християнския период в местността Града на доверието, по- късните изследвания на светилището при Демир баба теке и в местността Новите коренежи .

Останах до край вярна на целта, която си поставих при появата си в Сборяново през 1982 г. Тогава, като асистент на М. Чичикова, й помагах в проучването на Свещарската гробница . Трябваше да проучим всички основни елементи от всички епохи. Заложихме на екипния принцип, на едновременното изследване на ключови паметници, за да разгадаем енигмата. Предложих проучването на града да бъде продължено от колеги от СУ „Св. Климент Охридски” и те се справят и сега. С прекратяването на финансирането на системните проучвания след 1989 г. екипът ни значително намаля и естествено намаля и размахът на проучванията.

devetataKartanaPtolemeiДеветата карта на ПтолемейdigitalenModel2

-          Кои са гетите?

-          Гетите са едно от най- интересните и многобройни тракийски племена, пророци, забелязани от античните автори заради проповядването на идеята за безсмъртието, заради високите си познания, морал и етика, както и заради влиянието върху вярванията на съвременните им европейски народи – келти, германи.

-          Каква е ролята на гетите в Сборяново? Сигурни ли сме, че сме намерили тяхната древна столица?

-          Те са основателите на това забележително средище още в края на ІІ хил. пр. Хр Избрали са най-магичното и същевременно – стратегическо място. Че това е тяхната духовна, а по- късно и политическа столица – няма съмнение. Няма друг такъв комплекс от светилища, градски център и сателитни селища, от внушителни некрополи с уникална гробнична архитектура в гетските земи и на двата бряга на Дунава – в Североизточна България и Източна Румъния.

Както знаете, Свещарската гробница е в листата на Световното наследство на ЮНЕСКО, но отдавна е ясно, че целият комплекс и с материалното и с нематриалното си наследства заслужава да бъде в този списък.

С много голяма увереност можем да твърдим, че именно тук е отдавна търсената Даусдава или Градът на вълците или още – на светлината, от Деветата карта на прочутия географ от Александрия Клавдий Птолемей (85-165 г.).

DSC 0502 - sm

DSC 0506 - sm

-          Защо е важно откриването на древната столица на гетите?

-          Сведенията за гетите у античните автори изглеждаха силно преувеличени, докато не бе разкрита високата класа на съградените от тях паметници. Открития в Сборяново потвърждават високата им култура, математически и астрономически знания, търсенето на хармония с природата и с космоса, вярата в безсмъртието.

-          Какви контакти са имали гетите с келтите?

-          Натрупаните през годините археологически данни показват, че в тракийските земи келтите се появяват най-рано именно сред гетите. И в могилите, и в града са открити келтски накити, свидетелстващи за присъствието най-вече на келтски жени, вероятно в рамките на т. нар. екзогамия (забрана за сключване на бракове между членове на една родствена група – бел. ред.). Откритата миналата година бига в една от могилите на източния царски некропол, която се оказа, че е безспорно келтска, още веднъж подсказва по-скоро мирните, договорени взаимоотношения на келтите с гетските владетели. Александрийските автори пък твърдят че келтските друиди са приели именно от гета Залмосис учението за безсмъртието.

-          Какво са оставили българите в Сборяново?

-          За щастие – достатъчно, за да ни накарат да мислим за общите неща във светоусещането на траки и прабългари. Имаме вече проучена прабългарска могила с поминален характер от времето на Омуртаг между могилите на Източния некропол. Това значи, че и за прабългарите по-ранните некрополи са били свещена територия. Имаме две имения , едното от които е в местността Града на доверието и е прекрасно запазено, има оградни стени със стопански помещения покрай тях, работилници, голямо болярско жилище, както и малка църквичка от времето след приемането на християнството.

-          Разкажете ни с няколко думи за вашите лични преживявания на мястото. Какво вие открихте там? Чувствате ли се като Индиана Джоунс или поне като Богдан Филов?

-          Още с първото ми отиване през 1982 г. и обиколка на Сборяново усетих магнетичната притегателността на мястото. То бе осеяно с руини, непознати от друго място. Бях сигурна, че едно мащабно проучване ще преобърне представите ни за траките и тракийската цивилизация. Там се опитах и мисля, че успях, да разгадая не само какво се крие зад думите на Херодот, че гетите обезсмъртяват. Разкрих основните моменти от сложните обреди на обезсмъртяване, постарах се да се почувства размаха и мащабността в мисленето на гетите чрез предварително проектирани и изпълнени със символика паметници в цялостното пространствено решение на тяхната духовна и политическа столица.

Богдан Филов с академизма си и възможностите си в една друга епоха със сигурност стои над Индиана Джонс. Образът пък на последния във филмите се дискутира широко в световното археологическо пространство и за съжаление не се приема като положителен, защото създава една твърде погрешна представа за археологията и нейната мисия. А в България мисията на археолога е дори по- трудна от тази на Индиана Джонс, защото да се борите и преодолявате трудности , за да откривате и опазвате изключителни ценности, които са национално богатство и само могат да работят за по-добрия имидж на страната ни, се оказва, че е мисия все по- невъзможна. Съществуват и продължават да се създават нови и нови пречки за нормална работа.

Мисля, че съм останала вярна на себе си в нови трудни условия и затова съм Диана Гергова, макар че някои приятелски ми казват Диана Джонс.

-          Колко процента от Сборяново са проучени? Какво още се крие там?

-          Процентите тук не са много показателни. Все пак мащабността на средището вече и видима, и разбираема. Археологическите разкопки имат смисъл, докато не открием определени закономерности, докато не дадем отговор на съществени въпроси. В Сборяново основните и ключови обекти са проучени, макар и не изцяло. Има какво още да се желае за допроучването и експонирането на Демир баба теке, както и на светилищата Камен рид и Новите коренежи. Следва да бъде довършено изследването на могилите около Голямата Свещарска могила, за да кажем какво се е случвало около могилата на гетския цар Котела. Всяка могила е брънка от една система от погребални обреди и ни дава нещо ново. Има много разбити от иманяри или изравнени от незаконна оран могили от елинистическия некропол. Не е довършено проучването и в местността Града на доверието, което също предоставя уникална възможност да бъде видян този тип раннобългарски селища. Това са обекти, които следва да бъдат реставрирани и показвани на широката публика, защото са единствени, както и разкритите гробници, които представят уникалния архитектурен подход и култови структури на гетите.

-          От над 150 могили са проучени около 30. Продължаваме да търсим некрополите, свързани с обикновеното население на града.

-          Свещари е забелязано още от братята Шкорпил през ХІХ век, а мястото се проучва от български учени вече близо 100 години. Кога са направени най-големите открития – има ли епохи и в проучването на обекта (както в историята на самото място)?

-          Пръв документира могилите Феликс Каниц, после братя Шкорпил усещат значението на мястото и предполагат наличието на тракийско светилище в двора на Демир баба теке, следват интересите на академиците Успенски и Явашов, както и разкопките през 30 години на Г. Фехер.

Мога с гордост да кажа, че епохата на съществените изследвания в Сборяново и идентифицирането на Даусдав е времето на нашето поколение. След откриването на Свещарската гробница през 1982 г. бе създаден големият интердисциплинарен екип, работещ в изключителни мащаби до началото на 90 години. След това финансовите проблеми намалиха размаха и темпото на изследванията. Проваляха се и опитите ни за навременно експониране на вече откритото.

-          Какви специалисти са работили там?

-          Водещи са българските специалисти, но сътрудничеството с италиански геофизици и геолози, с френски реставратори , с колеги от Русия, Полша, със студенти и специалисти от университетите в Лозана и Женева, и др. продължава да е изключително плодотворно. В интердисциплинарния ни екип най важни за планирането на изследователската ни работа бе и остава тази на геофизиците.

-          Казвате, че е време за интердисциплинарен подход и се твърди, че при проучванията в Сборяново се прилагат новаторски методи в областта на геофизиката, геоархеологията, фотограметрията и археофотозаснемането, археоастрономията, палеоботаниката. Участието на физици, геолози и геодезисти не е ли останало в миналото?

-          Не е в миналото, а е и в настоящето, само че е много по-трудно. Защото генерираните от нас средства от посещенията на гробниците, около 500 000 лева на година изчезват неизвестно къде, а ние работим с отпуснати от министерството 15 000 лв.

-           -          С кого работите днес като учени от различни специалности?

-          Младо поколение геофизици от МГУ – ръководени от д-р Кр. Цанков, антрополозите от БАН гл. ас. Н. Тимева и Б.. Гълъбова, палеозоолога от Тракийски университет - д-р Д. Костов, минералозите проф. М . Тарасов и Е. Тарасова от БАН, специалисти в областта на археометрията начело с проф. И. Кулев, с утвърдени учени и млади траколози и келтолози от България и Швейцария като проф. Мари Бес, д-р Й. Анастасов, с прекрасни реставратори от Центъра за художествена реставрация, с млади и кадърни архитекти, като Милена Каменова и др.

-          Напоследък в археологията все повече навлиза лазерното сканиране за запазване на обектите. То се извършва главно от геодезисти. В света има няколко програми, които поощряват точно този подход (Например програмата на американците от СайАрк, които обявиха конкурс за 500 обекта в целия свят, които да си струва да бъдат заснети с лазерно сканиране). Емблематичен е примерът със статуите на Буда в Афганистан, които бяха взривени от талибаните, но днес точно благодарение на лазерното сканиране имаме данни за тях. Бихте ли работили с геодезисти и в Сборяново? Има ли разбиране на институционално ниво за необходимостта от интердисциплинарен подход?

-          Аз имах такава идея за сканиране на паметниците, както и документирането им и чрез други техники (преди всичко тези на ЮНЕСКО) много отдавна, именно защото по- голямата част от тях са подложени на въздействието на природни и антропогенни фактори. За съжаление интердисциплинарният подход се подкрепя по- скоро по инерция , но реални средства в оперативен порядък се намират много трудно. Опитваме се да не изоставаме чрез международно сътрудничество и проекти, но това не е достатъчно. Сега търсим партньори, за да направим проучване с Lidar на района на Сборяново и да публикуваме археологическата карта на района след актуализирането на резултатите ни чрез съвременни технологии.

-          Да поговорим за фотограметрията. След фотограметрично заснемане, бившият директор на музея в Исперих Йордан Стефанов твърди, че могилите в Сборяново са огледална звездна карта. Пазят ли се картните листове, които са произведени в мащаб 1:2000?

-          Въздушната фотограметрия на Сборяново и околния район бе по моя инициатива и във връзка с целта ми да създадем обективна карта на района и на могилите за проверката на достоверността на изказаната от изследователи хипотеза за връзката на некрополите със звездната карта. Г-н Й. Стефанов правеше изключително много, за да бъде осигурено финансирането. Анализите на инж. П. Вълев , публикувани в моята книга „Обрядът на обезсмъртяването в древна Тракия” през 1998 г., показаха забележителния процент на достоверност на изказаната хипотеза.

Картните листове се пазят. За съжаление работата ни трябваше да продължи във времето, когато парите за наука изчезнаха, в началото на 90 години, и не можахме да получим от фотограметристите цифровия вариант на направеното. Въз основа на наличните заснемания продължаваме работата си по проверка в терена на идентифицираните от въздуха обекти, както и нанасяме нови, които не са видими от въздуха, а са установени при теренните обхождания.

-          Вярвате ли, че това е огледална звездна карта? Разпознати са съзвездията Косите на Береника, Орион, Рало, Голямото куче, Малка мечка, Колар, Персей, Касиопея? Или става дума за спекулации? Съществуват ли други такива „наземни” звездни карти?

-          Към обективните измервания на инж. П. Вълев следва да добавя и философията на траките, и особено на гетите, които вярвали в астралното безсмъртие, в сливането на душата с вселената след освобождаването и от затвора на материалното тяло. Именно при гетите имаме и най-ранната представа за рая. Астрономическите знания в Сборяново не са само на ниво пространствени решения на могилните групи, но и в ориентацията – например на Свещарската гробница - чиято ос съвпада с посоката на зимното слънцестоене в края на 4 в. пр. Хр. През специален отвор в стената на гробната камера слънчевите лъчи се можели да проникнат в гробната камера и да осветят централните фигури в сцената на обезсмъртяването на тракийския цар и на поднасящата му венеца на безсмъртието Богиня майка.

Разбира се, че има много такива примери на „наземни” земни карти и то дори от значително по- ранна епоха, като например мегалитните гробници със същата астрономическа ориентация и заобикалящите ги могили от Северна Ирландия.

Изследвания например на астронома Ал. Стоев показват връзка с астрономически знания и наблюдения и при могилите в Казанлъшкото поле - в долината на одриските, но не и на тракийските царе, тъй като траките са имали няколко царства и съответно царски некрополи.

-          Къде са границите на археологията и откъде започва интерпретацията и спекулацията?

-          За съжаление спекулацията все по- застрашително взема превес в публичното пространство над истинските археологически изследвания и изградената върху научни факти интерпретация.Дълбочината на изводите се измества от харесваните и предпочитаните от медиите сензационни твърдения, които, освен че много често изобщо не са верни, имат и нескрития замисъл да се налеят пари там, където не е толкова необходимо.

Ето ви един пример – така наречения пръстен-убиец, при който отворите са чисто технологична необходимост при изработването на металните накити и нямат нищо общо с някакви отровителски функции (т. нар. пръстен-убиец е открит при разкопки на нос Калиакра – бел. ред.).

-          Къде се съхранява златото от откритията? В кой музей, къде могат да се видят?

-          Златото от Голямата Свещарска могила, или вече да я наречем могилата на гетския цар Котела, се съхранява в трезора на Националния археологически музей в София, където има условия за съхранението му и представянето пред най-широка наша и международна публика. Планираме изработването на холограми на съкровището, така че то да може да бъде показано и в Сборяново и видяно и от посетителите на място, в могилата. Зависи дали ще получим финансирането, което сме поискали. Иначе проектът ни е повече от новаторски и високо професионален, защото е изготвен от дългогодишно работещия в Сборяново екип, разширен с качествени други специалисти.

-          Къде може да се намери библиография за Сборяново?

-          Библиография има в научната поредица Хелис, чийто редактор-съставител съм аз. В момента се подготвя пълна библиография и се сканират всички излезли публикации и в библиотеката към читалището в Исперих – една прекрасна идея.

-          Какво бихте искали от новото правителство?

-          Доста песимистично съм настроена. Нито едно правителство през изминалите 25 години не е реагирало адекватно на исканията ни за въвеждане на ефективни, прости и професионални механизми за изследване, опазване и социализация на археологическото ни богатство чрез законови промени, за гарантиране на творческа свобода, на авторските права. Не мисля, че и това правителство ще е в състояние да извърши обрат в тази политика. Науката и културата са оставени да бъдат просяци, а всъщност са последният ресурс и надежда за нещо по-добро в банкрутиралата ни морално и финансово действителност. За съжаление това не се разбира на най-високо ниво.

Радвам се, че поне бе декларирано придържането към един резонен принцип - резерватите, които са публична държавна собственост, да останат на управление от Министерството на културата, а не да се раздават за източване на постоянна сменящите се местни администрации, некомпетентни в такава специфична и изискваща трайни грижи материя като опазване на археологическото наследство. Ако се променят основни принципи и се заложи на доверието към специалистите, средствата няма да се източват, а ще се увеличат многократно и ще има видим ефект.

-          Сред партньорите на НАИМ за проучванията в Сборяново са няколко български университета, руският университет в Кемерово, полският университет в Жешув, френски, италиански и швейцарски национални центрове за проучвания. Липсва ли ви разбиране сред нашите власти? Как работите с европейците? Не се ли ограничава славата на българската археология до спорадични екзотични съобщения в американско научно-популярно списание? Оценена ли е работата ви? Умеем ли да се продаваме?

-          В България се работи изключително трудно и оцеляването ни е свързано именно с международно сътрудничество със специалисти, с които говорим на общ език и имаме обща кауза, защото нашето наследство има световни измерения. Ние не правим нищо за интелигентното подобряването на имиджа на България чрез истинска, системна пропаганда с дългосрочна цел. По- често това става чрез спорадичния интерес на чуждите медии и списания, а, което е още по- зле, чрез долнопробни реализации на рекламни проекти, източващи европейски пари.

-          На кого да се продаваме? Та ние, професионалистите сме основния фактор в целия процес – от откриването на обектите, чиято стойност знаем най-добре, през тяхната социализация и професионална реклама на истинската им същност, до превръщането им в обект за посещения, както и като компетентност при реинвестирането на печалбите в по-нататъшни дейности за въвеждане и на следващите обекти в кръга на посещаваните.

-          Тази дейност обаче изцяло е оставена парадоксално в ръцете на непрофесионалисти и администрации. Нашият труд се ограбва, а резултатите ни се профанизират. Това, което може да се случи за няколко месеца, се случва за 20 години. Така ние вървим назад, а не напред май във всички области. Фаталната зависимост на професионалистите от последната дума на чиновници и често сменяща се и некомпетентна местна администрация е видима. Примерите за източени милиони евро и нескопосни проекти уж за социализация са видими и неодобрявани от широките обществени кръгове.

-          Вашата най-голяма надежда е?

-          Вероятно няма да е по време на моя и на моето поколение съзнателен живот. Сега живеем в един ирационален, абсурден свят, в който нищо човешко не се случва. Надеждата, че ще можем да разгърнем възможностите си и идеите си на наша земя, на ползу роду, без пречки, рекет и зависимост от корупционни схеми, остава в бъдещето. Превръщането на България, с прекрасната си природа и паметници в чиста, приветлива, подредена и желана страна, означава пълно мобилизация и работа на всички. Има толкова много да се направи, че със сигурност всички помощи за безработни могат да се превърнат в заплати за реален труд.

sveshtarskaGrobnizaSkariatidi

Снимки: Исторически музей Исперих и sborianovo.com

Прочетена 8340 пъти Последно променена в Вторник, 31 Март 2015 11:39

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.