Русия добави в Арктика острови колкото Монако към територията си

Петък, 19 Юли 2019

Хидрографите от Северния флот на Русия ще картографират и нанесат на картата над пет новооткрити острова в Арктика, съобщи началникът на хидрографската служба Алексей Корнис. Экспедицията е планирала за август-септември.

„Съществуват шест или седем острова, за които ще се потвърди местонахождението им по време на експедицията. Най-големите от тях са с дължина от по 500 метра”, казва Корнис. Според някои руски медии общата площ на добавените острови ще е колкото княжество Монако.

Според експертът по-рано тези части не са били известни на учените заради ледниците върху тях. Съществуването им е било потвърдено благодарение на сателитни снимки от космоса. Снимките са на северните морски граници на страната.

За открити островите ще се смятат, едва когато руската експедиция достигне до тях. Учените твърдят, че става дума за твърди постоянни обекти, а не за части от ледници, които могат и да растат. Топенето на ледовете в региона заради глобалното затопляне позволява да се откриват нови ресурси. Океанографите от руския Северен флот планират експедиция, за да потвърдят съществуването на нови острови, открити на сателитни снимки на архипелага "Нова Земя" в Северния ледовит океан.

Следи за съществуването на новообразуваните шест или седем острова идват не само от сателитните снимки, но и от данни, получени от други експедиции. Въпреки това, тяхното съществуване може да бъде потвърдено само от отделен екип от океанографи, който трябва да отиде на място и да проучи тези острови. "Първо трябва да знаем, че това са твърди, постоянни обекти, а не само части от ледник", каза той. Арктическият регион е важен за Русия, като Москва се бори в ООН за правото да разшири границите на континенталния шелф, за да спечели площ от 1,2 милиона квадратни километра, която според някои оценки може да съдържа до 5 милиарда еквивалента тона петрол. Подкомисията на ООН по въпроса реши през април 2019 година, че географски въпросната област принадлежи на Русия, като по този начин увеличава шансовете за успех. Арктическите територии са продължение на континенталния шелф на Русия. Тогава шефът на руското предприятие по полезни изкопаеми „Роснедр” Евгени Кисельов коментира, че Русия през тази година подготвя материали пред подкомисията на ООН за геоложката принадлежност към Русия на териториите, които в момента ще се включат в разширените граници на континенталния шелф. Според решението на подкомисията, новата суша принадлежи на Русия. Според Кисельов обаче, остават технически въпроси, свързани с обосноваването на морфологията на конкретни елементи от руското заявление. През февруари беше съобщено, че експертите на ООН в рамките на предварителните обсъждания са похвалили нивото на руското заявление за разширяване на шелфа в Арктика.

През 2001 г. Русия обяви намеренията си за богат на въглеводороди участък от арктическия шелф, включително хребета „Ломоносов” и хребета „Менделеев”, но след това заявлението беше отхвърлено поради липса на геоложки данни. Новите експедиции към Северния полюс продължиха повече от 10 години. Съгласно Конвенцията на ООН за морското право, за разширяването на шелфа трябва да докажете континенталния характер на прилежащите геоложки структури на дъното на океана.

Инвестициите на Русия в Арктика до 2025 г. ще надминат сумата от 86 милиарда долара, а БВП в арктическия регион може да надхвърли 500 милиарда долара, смята посланикът на Русия в Арктическия съвет Николай Корчунов. Според него в Русия вече съществува инвестиционна програма до 2050 г., която ще донесе на страната около 210 милиарда долара. Русия има най-мащабна програма за развитие на региона. Оценките на икономистите показват, че в момента от проектите в Арктика идва 10% от БВП на Русия и почти 20% за руския износ, като тази цифра ще расте в бъдеще.

САЩ взимат мерки, за да намалят влиянието на Русия в Арктика. Според руския експерт Андрей Кошкин, в момента САЩ се опитват да убедят партньорите си от НАТО да участват в геополитиката на региона.

През 2014 г. Комисията на ООН по границите на континенталния шелф официално връчи на Русия документ, с който признава за руски континентален шелф анклав с площ от 52 000 km2 в Охотско море (Тихи океан). В състава на руския шелф, както отбеляза министърът, е включен участък, който досега не е принадлежал на нито една страна. Сега неговите ресурси ще бъдат под изключителната юрисдикция на Русия. Русия се връща към въпроса за разширяването на своите арктически владения. Според експертите, новите доказателства са повече от достатъчно за положително решение на Комисията на ООН за границите на континенталния шелф.

Русия претендираше за допълнителна територия с площ малко повече от един милион квадратни километра в Арктика.

За първи път заявката на Русия беше разгледана от Комисията през 2002 г. Тогава нейните експерти не можаха да вземат решение поради непълнота на доказателствата, и беше решено да се проведат допълнителни морски изследвания. Те се провеждат от 2005 г. Екипажът на „Академик Фьодоров“ проведе заключителните комплексни изследвания в Северния ледовит океан на площ от почти 350 хиляди кв. км.

Учените вече имат убедителни доказателства, че част от хребета „Ломоносов“, възвишението „Менделеев“ и разделящата ги котловина „Подводников“ са подводно продължение на руската територия на евразийския континент. Мнение на директора на Всеруския научно-изследователски институт по геология и минерални ресурси на Световния океан Валерий Камински.

Границите на шелфа не трябва да се разглеждат в пряк географски смисъл. Всяка държава може да претендира за морското дъно извън пределите на 200-километровата икономическа зона, която се измерва от крайните точки на сухопътните граници, включително носове и острови. Ако държавата има естествено продължение на континенталната територия на дъното на океана, тя може, след провеждането на съответните изследвания и намирането на доказателства, да разшири своята икономическа зона.

Комисията на ООН по континенталния шелф не разглежда териториални спорове. Това е само технически орган. Границите на шелфа установяват самите държави на базата на двустранни споразумения. Арктическите държави са пет: Норвегия, Дания (от страна на Гренландия), Канада, САЩ и Русия.

 Ако се направи карта на възможните зони на арктическите интереси на тези държави, можем да видим, че те, дори и да се пресичат, това се случва в пределите на малки сектори.

През 2008 г. проби от почвата близо до географската точка на Северния полюс, взети от руска научна експедиция, показаха, че този спорен участък на морското дъно е продължение на хребета Ломоносов, който е продължение на територията на Русия.

Съвременните руски териториални претенции към Арктика официално датират от 15 април 1926 г., когато Съветският съюз претендира за земя между 32 ° 04'35 „E и 168 ° 49'30“ W. Това твърдение обаче се отнася само за островите и земите в този регион. Първата морска граница между Русия и Норвегия, от Вангерфройд е подписана през 1957 г. Въпреки това напрежение възниква след като двете страни заявяват претенции към континенталните шелфове през 60-те години. През 70-те години на миналия век започват неофициални разговори за определяне на границата в Баренцово море за уреждане на различни твърдения, тъй като Русия иска границата да бъде линия, която тече право на север от континента, повече от 170 000 квадратни километра. На 15 септември 2010 г. министрите на външните работи Йонас Гахр Стре и Сергей Лавров съответно от Норвегия и Русия подписаха договор, който ефективно разделя оспорваната територия наполовина между двете страни и се съгласяват да управляват съвместно ресурсите в този регион, където те припокриват националните сектори.

Прочетена 233 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.