Минко Балкански: Трудът е решението на всички важни въпроси

Петък, 13 Септември 2019

Проф. Минко Балкански е роден на 24 юли 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. През 1945 г. е студент в СУ “Св. Климент Охридски”, а през 1946 г. емигрира във Франция, като учи във Висшето училище по химия в Бордо (Ecole Nationale de Chimie de Bordeaux), и след получаването на дипломата за инженер, заминава за Париж. Постъпва в лабораторията по електрохимия на Сорбоната, където работи над докторската си дисертация, защитена през 1954 г., като междувременно е назначен в Центъра за научни изследвания (CNRS). Същата година започва работа и в института Макс Планк (Max Planck Insitute) в Берлин, където научните му изследвания са в областта на полупроводниците. След представяне на резултатите от научните му трудове, той е приет в Масачузетския технологичен институт, като член на лабораторията на проф. Артур Ван Хипел, където се свързва с най-видните учени в областта на физиката на твърдото тяло. От 1955 г. проф. М. Балкански е член на лабораторията по физика в Ecole Normale Superieure в Париж, професор в Университета “Пиер и Мария Кюри”, доктор на лабораторията по физика на твърдото тяло (1960-1985 г.), и професор в Калифорнийския университет “Ървайн” 1970-1998 г., като от 1995 г. е и заслужил професор. Работи още в научни групи в Япония, Индия, Китай, Полша. През 1992 г. Софийският университет го удостоява с титлата Почетен доктор. Бивш председател на европейската дивизия на физика на твърдото тяло, той е в редакциите на редица международни научни списания, автор е на книги, монографии и голям брой научни публикации. Научен съветник е в големи индустриални фирми. Носител е на наградата van Hippel, на Френския почетен легион, на ордена Стара Планина, Командир е на Полския орден за заслуги, и е носител на награда за заслуги на Индия.

През 1993 г. създава фондация “Миню Балкански” в Оряховица, носеща името на баща му. Вече двадесет и шест години талантливи младежи от цяла България се явяват на състезания по Физика и по Математика, организирани от Института за Висши Науки и фондация „Миню Балкански”. Първенците са приети в най-елитните университети в света. По негова инициатива е създадено гражданското сдружение “Морал, етика и гражданско образование (МЕГО), което провежда ежегодни конференции и работи за внедряването на принципите и дисциплината на гражданско образование в българските училища.

Благодарим, че приехте поканата ни. Честит рожден ден. Какво си пожелахте?

Имам още много проекти. Още повече неща да направя и да има хора около мене, които да желаят да помагат.

На колко години се чувствате?

На 25 години, въпреки че по документите изглежда, че съм на 92 или 93, нещо такова. За мене годините нищо не значат, аз имам дух, насърчение и вдъхновение да вървим напред и да направим още повече по-интересни и по-хубави работи.

Вашата биография е впечатляваща. Вие сте световно признат учен, създал сте фондация, подкрепяте младите българи. Изглеждате като човек от времето на Възраждането. Какви качества трябва да притежава човек, за да е толкова успешен и активен като вас? Как се определяте сам себе си?

Аз съм трудолюбив човек с много добри желания и с едно нещо, което ме води - щедростта. Човек е щастлив, когато дава. Кой е щастливецът? Който дава, или който взема? За мен е този, който дава – защото той го мисли отдавна, живее с това, подготвя го и с радост го дава. Онзи, който приема с удоволствие, е добре, но това са две различни положения и аз предпочитам да бъда тоя, който дава, защото прави другите хора щастливи и в последствие той е истинският щастливец.

Смятате ли се за възрожденец или за просвещенец?

Не знам какво е това. Имам желание да правя добри неща и правя много добри неща. Имаме чудесни резултати.

Вече 30 години помагате на българското образование. Виждат ли се плодовете от вашата помощ?

Отидете в Оряховица. Там това лято дойдоха 600 деца на летни училища с преподаватели, които са уникални в света. Там беше училището по комбинаторна математика. Богдан Станков, Ивайло Хатарски, Любен Личев, Виолета Найденова, те младите български учени от световно ниво. Те са от Висшето училище в Париж (Ecole Normale Superieure) едни от най-забележителните млади математици. Те идват и работят в България с българските деца. Тази година нямахме достатъчно място да приемем всички. В България има голямо желание за наука и за напредък.

Нашата програма иска да пропагандира образование на взаимодействие, на обмяна. Учителят да говори с ученика. Знанието да се влива, когато детето го иска, когато детето има въпроси към учителя, когато то го желае. Учителят трябва да е готов пред него да му го дава. Това е най-добрата метода и затова искаме да създадем течение в България за извънкласни занятия. Да има учители, които да се занимават с децата, но да им дават нещо, което те искат.

Затова създадохме тези летни училища като упражнение за учителите – да дойдат и да видят как стават нещата, и да ги прилагат на практика. Но българските учители не идват и не отделят дори една седмица от тяхната лятна ваканция.

Българското образование получи голям тласък. Създаде се едно течение, в което има млади българи в най-добрите учебни заведения във Франция – в Екол нормал и в Политекник. След години ще се види резултатът. Българите не само учат там, а са и първенците.

А ще се върнат ли в България?

Те са в България. Този въпрос ме възмущава. Какво да правят: да седнат на седянка ли в България? Те са в най-важното място в света, където могат да допринасят за България. Те работят с българските деца, а българските учители нека да дойдат и да видят как се правят нещата.

Какво друго ви възмущава?

Говори се за политика. Какво е политиката? Политиката е начин да виждате 50 години напред. Да подготвиш народа си за напредък, за развитие, да направиш народа си по някакъв начин по-щастлив. Да стане животът по-добър. А какво правят нашите политици?!

Не само нашите, ами и европейските?

Не, не, не! Всеки да си мете пред вратата. Всеки да си върши неговата работа. Не обръщайте въпроса. Всеки да си гледа пред вратата, а не да гледа съседа си и да критикува съседа си.

Споделяли сте, че у нас има твърде много университети и твърде много научни работници, но качеството е лъжливо. Още ли сте на това мнение?

Това е безумие. Повтарям го! Как може да има 60 университета в България! Нека да има два – софийски и технически, но какво е това във всички села да има университети?! Има нужда от висши технически заведения. От училище по ветеринарство, от училище за лекари. Колко българи са достойни да се наричат професори? Трябва да имаш хубава докторска работа и после да имаш обширна работа в областта. Колко души го имат в България? 60 университета – значи 600 или 1000 професори! Къде са те? Това е заблуждение и понижение на качеството в България. Интелектуално се подмамва народът. Говори се за академия – къде е академията? Какво значи академията? Каква наука на световно ниво имаме в България?

Гордеете ли се, че сте от България?

Какво значи да съм от България. Аз съм човек. Навсякъде, където съм бил и съм чел лекции, да, роден съм в България, казвам го, но какво значи да се биеш в гърдите, че си българин. Направи нещо забележително, да се види, че си човек, а то си е ясно, че си българин.

Фамилията ви е българска, няма как да се скриете…

Питат ме какво е Балкански – казвам, че е планина, която е в България…

Вие сте направили много и за вашето родно място Оряховица…

Не за Оряховица. Направил съм го за България. Като отиде там човек, се чувства на различно място. Всяко друго място по света би завидяло да има такова място като Оряховица, където децата да се радват, а учителите да са на световно ниво. Цени се от децата. Прелива. Има все повече и повече.

Ще става ли все по-голямо?

Вече сме на четири улици. Имам желание да стане по-голямо.

Смятате ли, че ще има завръщане към малките места? В България през последните години почти половината от населението живее в София, а останалата част от страната пустее.

Има завръщане, но не да се настаниш да живееш, защото няма какво да работиш. Но виждам около нас се разкрасяват къщите. Има живот в селата, но няма работа там. Има хора, които желаят да се върнат.

Нашите читатели са геодезисти. Т.е. отново хора на точните науки с приложение в практиката. Финансовото им състояние обаче не е добро, защото професията им е недооценявана. Някакъв съвет как да се преодолее този парадокс – да бъдат нужни, но недооценени?

Поканете хората да отидат да видят в музея „Земята и хората“ какво е дала българската земя. Какви промишлености е имало. Това е богатство, което ми се струва днес, че не е достатъчно експлоатирано. Самата наука трябва да се развивам, но трябва да се покажат и приложенията.

Чисто практически съвет как професионалистите да се справят добре икономически?

Не е прилично аз да давам съвети за област, в която нито съм работил, нито разбирам. Желая им кураж, но съвет не мога да дам.

Какви са проблемите на българите и как биха могли да бъдат решени?

Има само едно решение – да се решим да се хванем за работа. Да работим. Погледнете през границата – турците работят и напредват. Нашите хора са по кръчмите, по курортите, по гуляене и по почивки. Трябва да се работи, за да се напредва. Това трябва да се разбере. Не може само с хитрост и с измама да става.

Има ли разлика между българите, които живеят в България, и тези извън?

Не знам каква е разликата, но аз виждам много свестни българи навсякъде по света. Като ходя в САЩ, моите колеги казват: „Ела да се запознаеш с моя български студент“. Всички се гордеят с българите, които са работливи. Изглежда, че като излязат от България - стават работливи.

Тези 50 години не могат да се изличат току така – тогава им даваха по малко на всички и нямаше амбиция. Имат желание, но нямат амбиция. Имат желание да имат пари, но да видят как се правят тези пари?

И един въпрос по вашата специалност. Как се е променила физиката в последните години? Кое е най-голямото откритие? Хигс бозона или на записа на черните дупки?

Нашата област – физиката на твърдото тяло и на полупроводниците създаде нов живот. И това развитие продължава. Бъдещето е в квантовите компютри. Това е постоянен напредък. От големи кристали към точки, а сега всичко става в атома. И още се очаква в тая област.

Какво има още да се открива във физиката?

Всичко остава за откриване. Колкото по-далече, колкото по-дълбоко отиваме в познанието на материята, толкова повече нови неща ще видим. Не знам дали е за добро или за зло, но ще има нови неща. Това е сигурно, само трябва да ги потърсим. Има много добри учени, млади българи, чудесни, гордея се с тях.

По-умно ли е станало човечеството?

Не може да се каже, че е станало по-умно. Повече неща се знаят. Но дали човечеството е станало по-добро – не вярвам. Човекът си остава същият. Не знам защо. Добрината не се разпространява много.

Нещо ме учудва и възмущава. Хората не общуват. Не желаят да се свържат, да работят, да направят нещо заедно. Всеки дърпа да направи нещо самичък. Тъй не става. Трябва да се взаимодейства. Трябва да се събират хората, за да могат да напредват. Ако всеки дърпа на неговата страна – не отиваме на добро. Няма го това разбиране, че събирането и взаимодействието на хората с една и съща цел е по-мощно от действието сам да се мъчи човек.

Вярвате ли в политиците?

Първото нещо е образованието. Трябва да се възпитат родителите – да знаят, че като имат деца, първите пет години са много важни. Трябва да им се обърне внимание, да им се даде много любов, много присъствие, а не да се занимават с телефони и да не се занимават с децата си. Родителите трябва да бъдат възпитани, че ако искат деца, тези деца имат нужда от любов, от интерес към тях, от присъствие. Трябва да се говори на децата. А те са изоставени. И това е голямо зло. Отсъстваме от истинските си задължения в живота.

Хората трябва да се погледнат едни други, да се усмихнат едни на други, да си говорят, а не на телефона си, ние отсъстваме от живота. Нямаме време да говорим с децата си. Възпитанието е най-важната стъпка в живота. Ако детето е възпитано – то си върви, развива се и се учи.

Важното е родителите да си помислят какво значи да отглеждаш дете. После идва образованието – обществото се грижи за това, има училищата. Възпитанието е насока към знание.

Днешните ученици от Оряховица след 90 години ще са професори като вас. Как си представяте живота тогава?

Животът ще има още повече технологически напредък, и човешките отношения ще са на същото място. Не се развиваме в добротата и отношението към другите хора. Развиваме се в технологиите и с новите изобретения – неща, които отвличат вниманието от съществените неща.

Посланието ви?

Много е лесно да отправя послание: труди се, човек!

Прочетена 133 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.