БЪЛГАРИЯ В КАРТАТА НА АНТАРКТИДА

Петък, 17 Април 2020

Автор: доц. д-р инж. Борислав Александров, Български антарктически институт, Катедра „Геодезия и геоинформатика“

При завръщането си от шестата си полярна експедиция, в която на 6.04.1909 г. се достига за първи път Северния полюс, Робърт Пири, офицерът от Американския флот изпраща следната телеграма на тогавашния президент на САЩ – Уилям Тафт: „..Г-н президент, имам честта да предоставя Северния полюс на Ваше разположение“. На този символичен жест президентът отговаря: „Благодаря Ви за щедрия подарък, но не знам какво да правя с него“. Изминали са само 110 години оттогава, а дали някой президент сега би отговорил така?

България и Антарктида в един мащаб

България заема вече едно утвърдено място в антарктическата общност, заедно с най-развитите икономически и военни гиганти на света. Макар и за много кратко време, от тридесет години, страната ни е равноправен участник в антарктическите отношения.
В исторически план може да се каже, че начало на българската полярна дейност дава Васил Захариев, метеоролог, участник в 13-та Съветска антарктическа експедиция през 1967 г, като синоптик. През 1978 година България става член на Антарктическия договор, а през летния сезон на 1987-88 г шестима български учени участват в съвместни проекти с Британската антарктическа служба и Съветския институт за изследване на Арктика и Антарктика. От 1994 сме член на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP), на който през 2019 г България беше даже и домакин. От 1998 г членуваме в Европейския полярен борд.

Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“

През 1988 г. са положени основите на Българската антарктическа база (БАБ), но за пет години дейността там прекъсва, до 1993 г, когато съоръженията са обновени. На Базата се дава името „Св. Климент Охридски” и се утвърждава със специален Указ на президента Желю Желев. От 1995 година на Базата функционира действителен пощенски клон 1090 на Български пощи. Три години по-късно в употреба влиза нова сграда със закрита площ от над 60 кв.м, със спални помещения и медицински кабинет.

През 2003 г. е построена първата православна постройка в Антарктида – параклисът „Св. Йоан Рилски“, а пет години по-късно, през 2009 г. са построени двете нови сгради, където понастоящем са разположени научната лаборатория, медицинския кабинет и спални помещения. Първата българска постройка, известна като „Куцото куче“ беше официално документирана като първи действащ музей в Антарктида през 2015 г. В днешни дни базата може да приеме 22 души при нормални условия за работа.
Българският антарктически институт е Национален оператор на българските дейности в Антарктида и организатор на експедициите, като заедно с това поддържа Българската антарктическа база на о-в Ливингстън. Националната антарктическа програма се финансира от Министерството на образованието и науката и частично от Министерството на околната среда и водите. Антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката.

Много важна е логистичната подкрепа на полярните институции на няколко големи страни – Испания, Бразилия, Чили и Аржентина. Съответно в Българската база са работили съвместно с българите учени от много държави: Испания, Португалия, Германия, Южна Корея, Япония, Аржентина, Чили, САЩ, Канада, Монголия, Турция, Люксембург, Северна Македония, Колумбия, Русия, Беларус – 16 държави от цял свят, като може да се каже, че в най-тясно сътрудничество са българската и испанската полярни програми. Двете бази, „Св. Климент Охридски“ и испанската „Хуан Карлос I“ са разположени в съседство на о-в Ливингстън.

Основните приоритети на българските антарктически експедиции са насочени към изследвания в областта на геологията, биологията, геодезията, геофизиката, глациологията, ботаниката, метеорологията, зообиологията, картографията, екологията и медицината. Геоложките проекти са фокусирани в изучаване на стратиграфията, петрологията, рудоносната перспективност, тектониката и магматизма в района на Южно Шетландските острови. Изготвена е геоложка карта в М 1:5 000, и едромащабна топографска карта в М 1: 2 000 за района на БАБ. Направени са няколко топографски снимки на района на БАБ, на скалните разкрития Пико Мурес, Серо Мирадор и Пико Напие в едри мащаби, за нуждите на различните специалисти в експедициите. Извършени са две хидрографски заснемания на част от дъното в Южния залив. Голямо внимание се отделя на актуалния проблем с глобалните климатични промени, като се постави началото на проследяване динамиката на морското ниво и състава на хидросредата, като количествено изражение на глобалното затопляне на климата. Беше монтирана мареографна станция, която записа данни от първото си зимуване в Южния залива от 2019 г започна и измерване на соленост, проводимост и температура на океанската вода.

Национален център за полярни изследвания

През 2007 г. със заповед на Ректора на Софийския университет, като самостоятелно звено е утвърден Национален център за полярни изследвания (НЦПИ). Той работи съвместно с Българския антарктически институт и съдейства в организирането на ежегодните експедиции. НЦПИ поддържа сътрудничество с антарктическите програми на много държави – Испания, Великобритания, Русия, Германия, Турция, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея, Уругвай, Португалия, Монголия, САЩ и др. Директор на НЦПИ е проф.дтн Христо Пимпирев.
Одобрените научни проекти за 2019 година, по които ще се работи 24 месеца, са 10, като общото им финансиране е на стойност 265 хил.лв.
Досега са приключили успешно 28 национални антарктически експедиции, в които българските учени могат да се гордеят със сериозни постижения в науката и практиката. Част от тях са обобщени в монографията „Български антарктически изследвания - синтез“, издадена през 2015 г., както и в многобройни публикации в различни български и чуждестранни издания. Базата е посещавана веднъж от български президент, Георги Първанов, през януари 2005 г., както и от много чуждестранни учени, специалисти, известни имена от културата и изкуството в целия свят. В българските експедиции досега са участвали 7 геодезисти, от които 4 възпитаници на УАСГ, един на МГУ и двама от ВГС при МО. Един от геодезистите е с 6 експедиции, 5 с по две, и един е с едно участие.

Антарктическият договор

Антарктическият договор е подписан на 1 декември 1959 г., във Вашингтон от дванадесет държави, участвали в Международната геофизична година (1957-58) в Антарктика – Аржентина, Австралия, Белгия, Франция, Япония, Съветския съюз, Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Норвегия, ЮАР, Чили. В сила е от 23 юни 1961 г. Според него Антарктида не принадлежи на никого и трябва да си използва само за мирни и научни цели. След тези държави се присъединяват и други, а от 1978 г и България. Досега страните, подписали договора са 53, но само 29 от тях, включително България, имат право да участват във вземането на решения на тези срещи. На останалите им е разрешено да присъстват. Участниците по вземането на решения са наречени консултативни страни и в допълнение към първоначалните 12 членки са добавени още 17 държави, които са демонстрирали интереса си в Антарктика, чрез извършването на важна научна дейност там.

Подписаният договор разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на този континент. За целите на договора Антарктика се определя като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът забранява военната дейност, ядрените опити, добив на полезни изкопаеми и друго нарушаване природните дадености на Антарктика. Тук следва едно важно уточнение – районът е напълно демилитаризиран, но се използва доста военна логистика, все пак се счита, че по цял свят военната техника и технологии са най-развити, а за Антарктика това е съществено. Така българските експедиции разчитат изцяло на военновъздушните сили на Бразилия, Чили, Аржентина с техните самолети С-130 Херкулес, на военноморските кораби на Испания (най-много използваният от нас военен океанографски кораб „Хесперидес“, и „Лас Палмас“), чилийските („Ари Ронжел“ и „Карпух“) и аржентинските военни кораби, и рядко други плавателни съдове или авиация, използвани за цивилни цели. Страните по Договора имат право на свободен достъп и преминаване до всеки район и всяка антарктическа база, което позволява извършването на взаимни инспекции.
Основните решения по Договора се взимат веднъж годишно на консултативни срещи в някоя от страните членки. Страните членки имат ангажимент да осигурят включване на решенията от срещите в националното си законодателство. Такава среща се проведе в София, през лятото на 2015 г.
Нито една страна не упражнява ефективни териториални права върху обособена територия от Антарктида, както и законите са от съответното законодателство. Например нашата база не е българска територия в истинския смисъл на думата, но както на българската територия, всички се подчиняват на българското законодателство. Това довежда понякога до сложни ситуации – пътувайки до Българската база напускаме границите на България и влизаме в друга територия, но пак с наше законодателство.
Антарктическият договор е особена форма на управление, почти не действаща в геополитическата реалност сега и все пак съществува вече 60 години независимо от примерите на човешката цивилизация до днешни дни. Надеждата на разумното човечество е той да продължи да съхранява непокътнат най-големият и безценен резерват на Земята – Антарктида.

Изследователските бази в Антарктика

Изследователските бази в Антарктика са душата на континента. Интересно е да се разгледа следната таблица. Тя е извадка от Каталога на COMNAP за антарктическите бази за 2019 година. В каталога са описани всичките 76 действащи към момента бази на Ледения континент, 40 целогодишни и 36 сезонни, като освен снимков материал са описани основните характеристики и капацитет на всяка от тях.

Държава Бази в Антарктика Годишни Сезонни
Аржентина 13 6 7
Русия 10 5 5
Чили 9 3 6
Китай 4 2 2
САЩ 3 3 0
Австралия 3 3 0
Великобритания 3 2 1
Германия 3 1 2
Испания 3 0 3
Франция, Индия, Южна Корея 2 2 0
Уругвай 2 1 1
Бразилия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Украйна, Холандия, ЮАР, Япония 1 1 0
БЪЛГАРИЯ, Белгия, Беларус, Еквадор, Италия, Перу, Финландия, Чехия, Швеция 1 0 1
ОБЩО: 76 40 36


Антарктическите бази според COMNAP Antarctic catalogue

Най-общата категоризация на базите е тяхната организация – годишна или сезонна. Първите са по-големи, по-осигурени станции, които поддържат живот в тях и изследователска работа през цялата година, като част от хората прекарват там и шестмесечната полярната зима. За тези бази се изисква наистина сериозна логистика, голям финансов ресурс и неслучайно за този огромен континент, по-голям от 14 млн.кв.км, има само 40 такива. Другите се наричат сезонни и функционират през астралното лято, обикновено се разконсервират през ноември и се зазимяват най-късно през април, когато настъпва тъмната и по-студена част от годината в южното полукълбо. Основен критерий за сравнение между полярните станции са техните закрити площи, логистични помещения, научни лаборатории и възможност за поемане на брой хора. Съществуват огромни станции, наподобяващи големи градове, с пътна мрежа, транспорт и сериозен сграден фонд, например американската база МакМърдо, която представлява над 45 000 кв метра закрита площ, от които научни лаборатории над 5 000 и логистични помещения почти 8 000 кв. метра, с медицински кабинети 450 кв.м. Ако го сравним с ежедневието в града, това са около 500 апартамента, но построени на почти 78̊ южна ширина! И която може да приеме нормално 1 200 души едновременно. За сравнение българската база разполага с около 300 кв.м закрита площ (лаборатории 20 кв.м и логистика – 60 кв.м) и възможност за едновременно приемане на 22 души.
Първото, което прави впечатление в таблицата е, че водещото място не е на известните най-силни държави, а е Аржентина, с 13 бази, от които 6 целогодишни. Това е показателно за отношението на самата държава към каузата Антарктида. Все пак близостта на Аржентина и Чили допринася да бъдат със самочувствието на домакини в района. Големите сили като Русия и САЩ са представени съответно с 10 и 3 бази, но разликата в числата не е показателна на пръв поглед, тъй като САЩ стопанисват най-голямата антарктическа база, за която се спомена по-горе, както и базата Амундсен-Скот на самия Южен полюс. Освен това, по отношение на целогодишните бази имат сравнително равен брой, а американците не поддържат сезонни бази. Тук е и Китай с 4 станции, две от които целогодишни. След тях с по 3 бази са отново държави с огромни възможности - Австралия, Великобритания и Германия, а държавите с по две бази са Франция, Индия, Уругвай и Южна Корея.
Страните, които поддържат една база, където попада и Република България са 17 от цял свят. Независимо, че 9 от тях поддържат целогодишна база, все пак България се нарежда по брой изградени бази на 14-то място в света! Страните, които са аналогично като нас, с една сезонна база, са Белгия, Беларус, Еквадор, Италия, Перу, Финландия, Чехия и Швеция. Ако това не е повод за гордост?! Така ние сме в една общност от само 29 държави от целия свят, повечето от които се определят като икономически и политически гиганти.

Българските имена на картата на Антарктида

Географските имена винаги отразяват някаква история. В изучаването на Антарктида също има история, макар и твърде кратка на фона на световната история. Държавите, развиващи антарктическата наука дават нови наименования на безименни географски обекти за целите на международното научно сътрудничество, както и за логистика и ориентация. Към момента има над 1400 антарктически имена, дадени от България, като повечето са в района на Южните Шетландски острови, където е разположена Българската антарктическа база. На тази тема е издадената от проф. Любомир Иванов книга „Българските имена в Антарктика“, през 2019 година. Наименованията са на национални герои, градове, реки, местности у нас и емблематични имена. В този списък има и около 40 имена на живи български полярници и публични личности, дали своя принос в развитието на науката и практиката за уникалния Леден континент.
За геодезическата общност следва да е престижно, че в тези имена има и геодезист, доц. Борислав Александров, дългогодишен преподавател в УАСГ, на чието име е кръстен планински рид на о-в Александър, западна Антарктида.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Български антарктически институт - https://bai-bg.weebly.com
2. COMNAP Antarctic catalogue, 2019
3. Иванов, Л., Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7

Прочетена 386 пъти Последно променена в Петък, 17 Април 2020 08:07

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.