С лупа и телескоп при Георги Ненов: Вдъхновителите поемат отговорност, действат и се учат постоянно

Вторник, 12 Март 2019

Кой е Георги Ненов ще разберете сами от интервюто с него. Малка подсказка от нас – млад човек, който прави онова, което му харесва. Иначе поддържа подкаст, който има все повече слушатели.

Бихте ли се представили с няколко думи – себе си и това, което правите...

Аз съм Георги и от над 2 години развивам подкаста „Свръхчовекът с Георги Ненов“. Отделно от това съм част от екипа на Live to Lift, където помагам на хората да влязат във форма, изцяло онлайн. По образование съм икономист. Последните 5 години прекарах в Lufthansa Technik Logistik Services – в София и в Хамбург. Напуснах в средата на 2018 г., за да се отдам на нещата, които обичам да правя, защото сметнах, че е дошъл моментът и ако не го направя сега, ще съжалявам завинаги.
Интересното за мен е, че обичам и винаги съм обичал да се срещам и запознавам с различни хора и да помагам на другите – било то приятели или познати. Така се роди и идеята за проекта. От въпрос, който зададох на себе си: „Какво помогна на теб, за да живееш по-добре?“

Искаме да ви провокираме с един въпрос - кой е (за вас) Ницше? Имате ли нещо общо с него или поне със Заратустра?

За мен първата асоциация с Ницше е цитатът: „Това, което не те убива, те прави по-силен.“ От малък упорито прилагам техниката „Проба-Грешка“. А откакто развивам проекта, бягам от илюзията за постигане на перфектния продукт, перфектния подкаст или блог-пост. Всяка грешка ме прави по-силен, по-опитен, по-осъзнат.

От самото начало хората ми задават същия въпрос – „Твоят Свръхчовек има ли нещо общо с Ницше?“ След като и вие ми го задавате, мисля че е време да прочета книгата. Единственото общо между мен и него е, че съм завършил Немската гимназия и имам някакви базови познания по родния му език.

Откакто решихме да ви поканим за интервю, забелязахме, че много често взехме да използваме една дума във всекидневието си и тя е вдъхновител. Споделете какво е вдъхновител според вас?

Благодаря! Не се приемам като вдъхновител. По-скоро съм прост проводник на вдъхновението. За мен вдъхновител е човек, който помага на другите чрез личния си пример. Понякога дори без да го осъзнава. Не може да ти е самоцел да вдъхновяваш другите. Неавтентично е. Неистинско! А неистинските неща прозират.  

И все пак какви са белезите на вдъхновителя? В каква област работи? Може ли вдъхновител да бъде някой политик или управник? Или сякаш са твърде далече от подобна категория?

Белезите на вдъхновителя, според мен, са следните: Не се оправдава! Поема отговорност (основно) за провалите си!

Действа! Прави неуморно това, което му носи удовлетворение! 

Учи се! Никога не приема, че е „превъртял“ играта!

Вдъхновителят съществува във всяка област – от спорта, през изкуството до предприемачеството.

Политиците също могат да са вдъхновители. Въпросът е дали те го искат? Или искат друго – власт, например. Не можем да ги съдим. Не го правя и съветвам и вас да не го правите. Те правят най-доброто, на което са способни - като родителите ни, като приятелите ни, като всички хора, навсякъде!
В книгата на Peter F. Drucker – Managing Oneself има интересна история за немския посланик в Лондон през 1906 г., който отказва да организира прием в чест на крал Едуард VII, пословичен женкар, във вида, в който той иска. Посланикът измисля теста на огледалото, казвайки: „Аз отказвам да виждам сводник в огледалото сутрин, когато се бръсна!“

Вие кого искате да виждате сутрин в огледалото? А политиците кого искат да виждат?

Казвате в един подкаст, че всеки човек, с когото се срещате, ви разказва за поне други петима, които си струва да бъдат поканени за разказ при вас. Това е една оптимистична прогресия. Но когато излезем на улиците, сякаш не срещаме положителното. Въпрос на гледна точка ли е? По едни и същи улици ли ходим? С едни и същи проблеми ли се сблъскваме? Какво е разковничето да ги преодолеем? Как да подобрим средата? Питаме ви вас, защото сякаш вие го правите с работата си... или поне с подбора на положителните хора.

Животът не е бял или черен. За мен, животът е един непрекъснато променящ се нюанс на цветовете, които самите ние искаме да виждаме. Той е нашата гледна точка. Ако вървите по улицата с мисъл в главата си „Гледай колко е кално, мръсно. Мразя кишата! Само у нас можеш да го видиш това!“, то със сигурност живеете доста по-нещастно от човека, който поглежда нагоре и вижда Витоша, озарена от обедното слънце, бяла като зимата и величествена като закрилник на града и си казва „Еха! Колко е красиво! Щастлив съм, че живея точно тук и мога да видя тази гледка със собствените си очи.“ Никой никога не ни е учил, че начинът, по който мислим, е в пряка връзка с начина, по който живеем. Ако трябва да сме честни, с кои хора искате да общувате – с тези, които намират 1000 проблема за 24 часа или онези, които ти разказват, как са измислили решение на даден проблем, как са прочели интересна история или статия, които искат да споделят как са помогнали на човек или домашен любимец в беда? На кои искате да приличате – на тези, които успяват в спорта, който обичат обичат бизнеса си или на онези, които чакат с нетърпение да дойде събота, за да си „починат“ от живота, който сами са избрали и мразят понеделник, защото се връщат в реалността? Далеч съм от мисълта, че всичко е розово, обаче как живееш живота си е личен избор и е тъпо да обвиняваш някой друг за него. Ако не ти харесва, не си дърво, премести се!

Ще направите ли подкаст на друг език? Достатъчно ли е пространството в България за подобно начинание? Не ви ли е тясно?

От самото начало искам в даден момент да започна да каня гости, които не са българи с идеята да „вкарвам“ тяхното мислене, знания и опит сред слушателите на подкаста и те да адаптират и приложат наученото. Въпрос на време е проектът да се развие до международно ниво, но нека не забравяме, че основната идея на подкаста е да помага на хората, които го слушат да живеят по-добре като им „дава една различна гледна точка по пътя към техния собствен успех“.

Появява ли се една нова порода българи, които не се оплакват, а просто работят и дори не ги интересува дали са българи или някакви други, а сякаш искат да направят света по-добро място за живеене и България също?

Появява се. Според мен това е процес. Все повече са хората, които гледат България и света с отворени очи. Избират да бъдат част от човечеството без значение от пол, раса и цвят на кожата. Все пак, преди да сме българи, ние сме човеци. Понякога забравяме това.

Има ли опозиция между поколенията?

Има опозиция между мислещите и немислещите хора. Познавам индивиди от двата вида, които са в различни поколения. Проблемът не е в незнанието, а в илюзията за знание, както е казал Стивън Хокинг. Това, че един човек има огромен жизнен опит по никакъв начин не му дава право да парадира със своите знания, защото контекстът е съвсем различен. Но това се случва, нали?

Едно време имаше една песен, в която лирическият герой питаше „Как ще ги стигнем американците”. Стигнали ли сме ги, кого трябва да гоним днес?

Не сме ги стигнали. Обаче не трябва да гоним тях. Трябва да се учим от всички държави и общества, да адаптираме наученото и да го прилагаме тук. Това е единственият начин да живеем по-добре. Няма магически формули. Няма перфектни държави. Ако питате хората в Африка, те ще ви кажат, че водата е живот. У нас вода да искаш. Обаче парите са малко. В Норвегия парите са доста. Обаче климатът не е особено приятен.

Знаем ли как да продаваме онова, което сме? Имаме ли достатъчно качествена продукция, която да предлагаме? Има ли опасност да остане всичко само една добра маркетингова стратегия без същност и продукт?

Както обичам да казвам напоследък – единствено контекстът определя верния отговор. Качеството на продукцията не е най-важното. Мисленето е. Ако приемем, че средно-интелигентен човек иска да си купи ваза за цветя. Има избор от 2 вида – евтина и скъпа. Пред него стои следният въпрос: „Каква е стойността на тази ваза за мен?“ Ако е ниска, той си купува евтината без да има претенции за качество и никой не му е виновен. Изборът е осъзнат.

Да продаваме себе си е трудно. Много е трудно, защото хората имат ниско самочувствие. Някой някога им е казал, че да имаш самочувствие е лошо. Предполагам, че за негативни вярвания ще си говорим друг път, че темата е дълга. Ще завърша своя отговор с въпрос: „Ако ти не повярваш на себе си, как очакваш другите да ти вярват?“

Тъй като нашите читатели са геодезисти – познавате ли геодезисти? Как си представяте тази професия? Какво знаете за геодезията? Бихте ли поканили геодезист в Свръхчовека (много от геодезистите са точно такива – правят по няколко неща едновременно в доста трудни условия:)?

Да, моят вуйчо и съпругата му са геодезисти. Спомням си, че като бях по-малък, а те учеха за изпити – непрекъснато правеха чертежи на една огромна дървена маса. Винаги ми е изглеждало като изключително точна професия – измерване на парцели, строежи. Не знам повече.   

И с удоволствие бих си поканил интересен събеседник от вашата сфера на дейност. (Георги Ненов вече направи подкаст с геодезиста Борислав Александров https://soundcloud.com/thesuperhumanpodcast/thesuperhumanpodcast-episode122 бел. ред.)

Какво са медиите? Как изглеждат медиите днес? Умират ли телевизията и вестниците? Какво е бъдещето на медиите?

Медиите са отражение на обществото. Те дават на хората това, което хората искат да получават. Не знам дали умират вестниците, радиото и телевизията, но знам, че аз и голяма част от хората в моята среда не гледаме телевизия и не четем вестници. За нас бъдещето на медиите е дигитално – да избираш това, което гледаш, слушаш, храниш съзнанието си.

Имаме два въпроса, които задаваме на нашите гости – какво бихте погледнали през лупа и какво през телескоп?

През лупа бих погледнал последния епизод на подкаста, за да направя следващия още по-добър. През телескоп бих погледнал „Свръхчовекът с Георги Ненов“, за да видя колко далеч може да стигне, пропускайки трудностите, през които е минал.

Какво си пожелавате?

Пожелавам си да продължавам отговорно да се грижа за здравето си – емоционално и физически. Всичко, което ми се случва сега, дължа на промяната, която инициирах преди 5 години – да се движа, да се храня и да си почивам по-качествено. Благодарен и щастлив съм, че го направих, а не отлагах „за утре/понеделник или 1 януари“.

Какво ще стане със Свръхчовека след 5 години да речем? Ще стане ли мега свръх човек или ще станат много свръх човеци?

Истината е, че нямам идея. Не знам какво ще се случи със Свръхчовекът след 1 седмица. Единственото, което знам със сигурност е, че ще имам нов епизод във вторник. Избягвам да гледам в далечното бъдеще. Няма смисъл да се тормозя с хипотетични проблеми. Моите моментни избори определят посоката и дължината на моето пътуване. Така е в откритото море на собствените проекти. Изключително вълнуващо е.

Благодарим ви!

Аз ви благодаря. Бъдете здрави, вярвайте в себе си и правете чудеса!

Прочетена 16 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.